Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Клифтън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Be Careful What You Wish For, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Автор: Джефри Арчър

Заглавие: Внимавай какво си пожелаваш

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Полиграфюг АД

Излязла от печат: 04.03.2014

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-468-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1719

История

  1. — Добавяне

11.

— Уверявам ви, майоре, че за нищо на света не бих и помислил да имам отношения с ИРА — каза дон Педро. — Те са просто мародери и убийци и колкото по-скоро ги затворят до един в Кръмлин Роуд, толкова по-добре за всички ни.

— Радвам се да го чуя — каза Фишър, — защото и при най-малкото съмнение, че имате вземане-даване с онези престъпници, щях незабавно да напусна.

— А това е последното, което бих искал от вас — възрази Мартинес. — Не забравяйте, че гледам на вас като на следващия председател на борда на „Барингтън“, при това може би в не толкова далечно бъдеще.

— Не мисля, че Бюканан ще се оттегли скоро.

— Би могъл, ако реши, че трябва да го направи.

— Защо да го прави, след като току-що се зае с най-голямата инвестиционна програма в историята на компанията?

— Или с най-големия й провал. Защото ако инвестицията се окаже неразумна, след като е заложил репутацията си, за да си осигури подкрепата на борда, няма кого другиго да винят, освен човека, който е предложил идеята. И ще се сетят, че семейство Барингтън са били против тази идея от самото начало.

— Възможно е. Но ситуацията може да се влоши много преди той да помисли за оставка.

— Колко повече от това може да се влоши? — каза Мартинес и побутна броя на „Дейли Телеграф“ на бюрото си.

Фишър погледна заглавието: „Полицията подозира ИРА в саботажа на ферибота от Хейшам“.

— Това забавя строежа на „Бъкингам“ с още половин година и не забравяйте, че всичко се случва по времето на Бюканан. Какво още трябва да стане, преди да започне да се замисля за положението си? Казвам ви, ако цената на акциите падне още, ще бъде изхвърлен, преди да му се даде възможност да се оттегли сам. Така че трябва сериозно да се замислите за заемането на мястото му. Може да не ви се отвори друга такава възможност.

— Дори Бюканан да си отиде, очевидният кандидат за мястото му е мисис Клифтън. Нейното семейство е основало фирмата, те все още държат двайсет и два процента от акциите и другите директори доста я харесват.

— Не се съмнявам, че е фаворитка, но фаворитите обикновено падат при първата пречка. Затова ви съветвам лоялно да подкрепяте сегашния председател, защото той може да се окаже с решаващия глас. — Мартинес се изправи. — Съжалявам, че трябва да ви напусна, но имам среща в банката за обсъждане точно на този въпрос. Звъннете ми довечера. Тогава ще имам интересни новини за вас.

 

 

— Добро утро, Кевин — каза Мартинес на шофьора си, след като се качи в „Ролс-Ройс“-а и се включиха в сутрешния трафик. — Момчетата ти свършиха чудесна работа на ферибота. Иска ми се да можех да видя физиономиите на онези при отварянето на контейнерите в „Харланд и Волф“. Какво следва по плана ви?

— Нищо, докато не платите стоте хиляди, които ни дължите.

— Нали точно затова отиваме в банката.

— Радвам се да го чуя — каза Рафърти. — Би било жалко да изгубите още един син толкова скоро след трагичната смърт на Бруно.

— Не ме заплашвай! — извика Мартинес.

— Не е заплаха — отвърна Рафърти, докато спираше на един светофар. — И само защото ви харесвам, ще ви позволя да изберете на кой от синовете ви да бъде позволено да оцелее.

Мартинес се облегна назад и не си отвори устата, докато колата не спря пред „Мидланд Банк“ в Сейнт Джеймс.

Всеки път, когато изкачваше стъпалата на банката, изпитваше чувството, че влиза в друг свят, който ясно му даваше да разбере, че мястото му не е в него. Тъкмо посегна към дръжката, когато вратата се отвори и на прага се появи млад мъж.

— Добро утро, мистър Мартинес. Мистър Ледбъри с нетърпение очаква да се види с вас. — И без да каже нито дума повече, поведе един от най-ценните клиенти на банката право към кабинета на директора.

— Добро утро, Мартинес — каза директорът, когато дон Педро влезе. — Времето е доста меко за сезона.

На Мартинес му бе нужно известно време да приеме, че когато един англичанин зареже обръщението „мистър“ и използва само фамилията ти, това е комплимент, защото те третират като равен. Но едва когато започнат да се обръщат към теб по име, можеш да се смяташ за техен приятел.

— Добро утро, Ледбъри — каза Мартинес. Все още не беше сигурен как точно да реагира на английската мания да се приказва за времето.

— Кафе?

— Не, благодаря. Имам друга среща в дванайсет.

— Разбирам. Както ни наредихте, продължихме да купуваме акции на „Барингтън“ веднага щом се появят на пазара. Както ви е известно, след като вече притежавате двайсет и два и половина процента от акциите на компанията, имате право да назначите още двама директори в борда, освен майор Фишър. Трябва обаче да посоча, че ако делът на акциите ви се увеличи на двайсет и пет процента, съгласно закона банката ще бъде задължена да съобщи на стоковата борса, че възнамерявате да купите цялата компания.

— Това е последното, което искам да правя — каза Мартинес. — Двайсет и два и половина процента са напълно достатъчни за целта ми.

— Отлично. В такъв случай са ми нужни само имената на двамата нови директори, които сте избрали да ви представляват в борда на „Барингтън“.

Мартинес извади от вътрешния си джоб плик и го подаде на директора. Ледбъри го отвори, извади формуляра и прочете имената. Макар че беше изненадан, не коментира, а само каза:

— Като ваш банкер трябва да добавя, че се надявам злощастните неуспехи, които сполетяха напоследък „Барингтън“, да не са проблем за вас в дългосрочен план.

— Никога не съм бил по-уверен в бъдещето на компанията.

— Радвам се да го чуя, защото купуването на такъв голям брой акции се отрази сериозно на капитала ви. Трябва да се надяваме, че цената няма да продължи да пада.

— Мисля, че скоро компанията ще излезе с изявление, което ще остави доволни както акционерите, така и финансовите среди.

— Това определено е добра новина. Има ли нещо друго, което да направя за вас?

— Да — каза Мартинес. — Бих искал да прехвърлите сто хиляди паунда в една сметка в Цюрих.

 

 

— Със съжаление трябва да съобщя на борда, че реших да се оттегля от поста председател.

Първоначалната реакция на колегите на Рос Бюканан беше шок и недоумение, бързо последвани от почти единодушни протести. Само един директор запази мълчание — единственият, който не бе изненадан от новината. Бързо стана ясно, че почти никой член на борда не иска оттеглянето на Бюканан. Председателят изчака всички да се успокоят и продължи:

— Трогнат съм от вашата лоялност, но съм длъжен да ви съобщя, че един от основните акционери ясно ми даде да разбера, че вече не се ползвам с доверието му. Напомни ми, при това напълно основателно, че съм заложил целия си авторитет на построяването на „Бъкингам“, което по негово мнение се е оказало в най-добрия случай зле премислено начинание, а в най-лошия — безотговорност. Вече пропуснахме първите два срока на етапите и разходите ни в момента са осемнайсет процента над предвидения бюджет.

— Което е още една причина да останете на мостика — обади се адмиралът. — Капитанът последен напуска кораба, когато се задава буря.

— В този случай мисля, че единствената ни надежда е аз да изоставя кораба, адмирале — отвърна Бюканан. Един-двама директори сведоха глави и Ема се уплаши, че с никакви думи няма да успее да накара Бюканан да размисли. — Според личния ми опит — продължи той — всеки път, когато се появят изпитания като тези, пред които сме изправени сега, се търси ново ръководство, което да реши проблема, при това бързо. — Огледа колегите си и добави: — Длъжен съм да кажа, че не мисля, че е нужно да търсите извън сегашните директори правилния човек, който да заеме мястото ми.

— Може би ако назначим мисис Клифтън и майор Фишър като съпредседатели, това би успокоило нервите на нашите господари на Скуеър Майл — предложи Анскот.

— Боя се, че ще видят това назначение такова, каквото е, Анскот — краткосрочен компромис. Ако в бъдеще на „Барингтън“ се наложи да заеме още пари, новият председател трябва да се обърне към банките не със свалена шапка, а с увереност, а това е най-важната дума в речника на финансистите.

— Рос — каза Ема, обръщайки се за първи път към Бюканан на малко име по време на заседание, — а ще помогне ли, ако ясно заявя, че семейството ми има пълна увереност във вашите способности и желае да останете на поста председател?

— Аз бих се трогнал, разбира се, но не и онези в Сити, които ще видят в това само един жест. Макар че на лично ниво, Ема, съм изключително благодарен за подкрепата ви.

— Винаги можете да разчитате и на моята подкрепа — обади се Фишър. — Ще бъда с вас до края.

— Точно това е проблемът, майоре. Ако не се оттегля, нещата спокойно могат да стигнат до края на тази велика компания във вида, в който я познаваме. А това не е нещо, което бих могъл да преглътна.

Председателят огледа присъстващите в очакване още някой да изрази мнението си, но всички като че ли бяха приели, че жребият вече е хвърлен.

— В пет следобед, след затварянето на фондовата борса, ще обявя, че подавам оставка като председател на борда на „Барингтън Шипинг“ поради лични причини. С ваше позволение обаче ще продължа да се занимавам с делата на компанията до назначаването на нов председател.

Никой не възрази. Заседанието приключи само след няколко минути и Ема не се изненада, когато видя Фишър бързо да напуска залата. Върна се след двайсетина минути и се присъедини към колегите си в трапезарията.

 

 

— Ще трябва да изиграете коза си — каза Мартинес, след като Фишър му докладва за заседанието на борда.

— И какъв е той?

— Вие сте мъж, а в страната няма публична компания, начело на която е жена. Всъщност малко компании имат жени в бордовете си.

— Ема Клифтън има навика да разчупва модела — напомни му Фишър.

— Може би. Но можете ли да посочите някой от колегите си, който не би могъл да преглътне идеята за жена председател?

— Не, но…

— Но?

— Знам, че Нолс и Анскот гласуваха против жени да бъдат допускани в „Ройъл Уайвърн Голф Клуб“ в дните, когато има мачове.

— Тогава им споменете как се възхищавате на принципната им позиция и добавете, че бихте направили същото, ако бяхте член на клуба.

— Направих го и съм член — каза майорът.

— Значи имате два гласа. Ами адмиралът? В края на краищата той е ерген.

— Възможно е. Помня, че се въздържа, когато името й бе предложено за първи път като член на борда.

— Значи възможен трети глас.

— Но дори те да гласуват за мен, това са само три гласа, а аз съм сигурен, че другите четирима директори ще подкрепят мисис Клифтън.

— Не забравяйте, че ще назнача още двама директори в деня преди заседанието. Така ще разполагате с шест гласа, което е повече от достатъчно везните да се наклонят във ваша полза.

— Не и ако Барингтън спечелят всички останали места в борда. Тогава пак ще ми трябва един глас, за да си осигуря победа, защото ако резултатът е равен, Бюканан несъмнено ще даде решителния си глас за мисис Клифтън.

— В такъв случай до следващия четвъртък ще трябва да имаме още един директор.

Двамата се умълчаха за известно време. Накрая Мартинес каза:

— Можете ли да се сетите за някой, който има малко свободни пари, дава си сметка колко евтини са акциите в момента и при никакви обстоятелства не би искал мисис Клифтън да е следващият председател на „Барингтън“?

— Да — без никакво колебание отвърна Фишър. — Познавам едно лице, което ненавижда Ема Клифтън повече и от мен. И което неотдавна получи голяма сума покрай развода си.