Джефри Арчър
Внимавай какво си пожелаваш (46)

43.

— Бих искала да открия днешното заседание, като посрещна с добре дошъл новия член на борда мистър Боб Бингам — каза Ема. — Боб е председател на борда на „Рибен пастет Бингам“ и тъй като неотдавна придоби двайсет и два и половина процента от акциите на „Барингтън“, не е нужно да убеждава когото и да било във вярата си в бъдещето на компанията. Освен това получихме оставките на други двама членове на борда, мистър Седрик Хардкасъл, чиято проницателност и мъдри съвети много ще ни липсват, и на майор Фишър, за чието отсъствие едва ли бихме тъгували.

Адмирал Съмърс си позволи да пусне крива усмивка.

— До официалното кръщаване на „Бъкингам“ остават само десет дни, така че първо искам да ви запозная с хода на подготовката за церемонията. — Ема отвори червената папка пред себе си и внимателно провери графика. — Кралицата майка ще пристигне на Темпъл Мийдс с кралския влак в девет и трийсет и пет сутринта на двайсет и първи септември. Ще бъде посрещната на перона от лорд лейтенанта^[1] на графство и град Бристол и лорд кмета на Бристол. След това Нейно Величество ще бъде откарана до Бристолската гимназия и ще се срещне с директора за обиколка на новите научни лаборатории на училището, които ще бъдат открити от нея в десет и десет. След това ще се срещне с избрана група ученици и учители и ще напусне училището в единайсет часа. Ще бъде откарана до Ейвънмаут и ще пристигне в корабостроителницата в единадесет и седемнайсет. — Ема вдигна поглед. — Животът ми щеше да е много по-прост, ако знаех точната минута, в която ще пристигна някъде. Ще посрещна Нейно Величество при пристигането й — продължи тя, гледайки отново графика, — и ще я поздравя от името на компанията, след което ще я представя на борда. В единайсет и двайсет и девет ще я заведа на северния док, където тя ще се срещне с корабния архитект, морския ни инженер и председателя на борда на „Харланд и Волф“. В дванайсет без три минути официално ще посрещна почетната ни гостенка. Речта ми ще продължи три минути и на първия удар на часовника Нейно Величество ще кръсти „Бъкингам“, като разбие традиционната бутилка шампанско в корпуса.

— А какво ще стане, ако бутилката не се счупи? — със смях попита Клайв Анскот.

Никой друг не се засмя.

— Тук не пише нищо по този въпрос — каза Ема. — В дванайсет и трийсет Нейно Величество ще потегли към Кралската академия на Западна Англия, където ще обядва и ще открие новата художествена галерия в три. В четири ще бъде откарана обратно до Темпъл Мийдс заедно с лорд лейтенанта и ще се качи на кралския влак, който ще потегли за Падингтън десет минути след качването й.

Ема затвори папката, въздъхна и получи шеговити аплодисменти от останалите директори.

— Като дете — добави тя — винаги исках да съм принцеса, но трябва да ви кажа, че след това размислих.

Този път аплодисментите бяха искрени.

— Как ще научаваме къде да бъдем в един или друг момент? — попита Анди Добс.

— Всеки член на борда ще получи копие на официалния график и бог да е на помощ на онзи, който не е на точното място в точното време. Сега продължавам със също толкова важния въпрос за първото плаване на „Бъкингам“, което, както знаете, ще започне на двайсет и девети октомври. Всички каюти са разпродадени. Още по-приятната вест е, че са разпродадени местата и за обратното пътуване.

— Разпродадени е интересно описание — каза Боб Бингам. — Колко са плащащите пътници и колко са гостите?

— Гости ли? — учуди се адмиралът.

— Пътници, които няма да плащат билетите си.

— Ами, има няколко души, които имат право…

— … на безплатно пътуване. Бих ви посъветвал да не им позволявате това да им стане навик.

— Бихте ли включили в тази категория членовете на борда и семействата им, мистър Бингам? — попита Ема.

— Не на първото плаване, но със сигурност за следващите. Въпрос на принцип е. Един плаващ дворец е много съблазнително място, ако не се налага да плащаш каютата си, да не говорим за храната и напитките.

— Кажете ми, мистър Бингам, винаги ли плащате собствения си пастет?

— Винаги, адмирале. Така хората ми не смятат, че имат право на безплатни буркани за семействата и приятелите си.

— В такъв случай при всяко друго плаване винаги ще плащам каютата си и никога няма да пътувам безплатно, докато съм начело на тази компания — каза Ема.

Един-двама от директорите се размърдаха неспокойно.

— Надявам се — каза Дейвид Диксън, — че това няма да попречи на семейства Барингтън и Клифтън да бъдат добре представени на това историческо плаване.

— По-голямата част от семейството ще участва в пътуването — каза Ема. — С изключение на сестра ми Грейс, която ще може да присъства само на церемонията по кръщаването, тъй като тогава започва първата седмица на новия семестър и тя ще трябва да се върне незабавно в Кеймбридж.

— А сър Джайлс? — попита Анскот.

— Зависи дали премиерът няма да реши да обяви общи избори. Синът ми Себастиан и приятелката му Саманта със сигурност ще присъстват, но ще пътуват във втора класа. И преди да попитате, мистър Бингам, платих билетите им.

— Ако става въпрос за момъка, който дойде във фабриката ми преди две седмици, бих си държал очите отворени, госпожо председател, защото имам чувството, че се е прицелил в мястото ви.

— Но той е само на двайсет и четири — посочи Ема.

— Това едва ли би го обезпокоило. Аз станах председател на „Бингам“ на двайсет и седем.

— Значи имам още три години.

— Вие и Седрик — каза Боб. — В зависимост от това кого реши да измести.

— Според мен Бингам не се шегува, госпожо председател — каза адмиралът. — С нетърпение очаквам да се срещна с момчето.

— Бивши директори поканени ли са на плаването до Ню Йорк? — попита Анди Добс. — Имам предвид Рос Бюканан.

— Да — отвърна Ема. — Трябва да призная, че поканих Рос и Джийн като гости на компанията. Разбира се, стига мистър Бингам да одобрява.

— Нямаше да съм в борда, ако не беше Рос Бюканан. И след като Седрик Хардкасъл ми каза какво е направил във влака, според мен той напълно си е заслужил мястото.

— Абсолютно съгласен — обади се Джим Нолс. — Но това повдига въпроса какво е положението с Фишър и Хардкасъл?

— Не съм и помисляла да каня майор Фишър — каза Ема. — А Седрик Хардкасъл вече ми съобщи, че според него няма да е разумно да присъства на церемонията по кръщаването след косвената атака срещу него на общото годишно събрание от страна на лейди Вирджиния.

— Тя направи ли глупостта да заведе дело? — попита Добс.

— Да — отвърна Ема. — За клевета и уронване на доброто й име.

— Уронването го разбирам — каза Добс. — Но как може да обвинява в клевета?

— Защото твърдях, че всяка дума от разговора ни е записана в протоколите на събранието.

— Тогава да се надяваме, че е достатъчно тъпа да отнесе делото до Върховния съд.

— Определено не е тъпа — каза Бингам. — Но е достатъчно арогантна, макар да имам чувството, че докато Фишър може да дава показания, няма да рискува.

— Можем ли да продължим по същество? — обади се адмиралът. — Може и да съм мъртъв по времето, когато делото влезе в съда.

Ема се разсмя.

— Някакъв конкретен въпрос ли искате да повдигнете, адмирале?

— Колко ще продължи пътуването до Ню Йорк по график?

— Малко над четири дни, което ни прави съпоставими с конкурентите ни.

— Но „Бъкингам“ е първият, оборудван с два дизелови двигателя. Несъмнено е способен да спечели Синята лента за най-бързо пресичане на океана, нали?

— Ако атмосферните условия са идеални, а те обикновено са доста добри по това време на годината, бихме имали шанс, но е достатъчно само да се спомене „Синя лента“ и хората веднага се сещат за „Титаник“. Така че не бива дори да намекваме за подобна възможност, докато не видим Статуята на свободата на хоризонта.

— Госпожо председател, колко хора очакваме за церемонията по кръщаването?

— Началникът на полицията твърди, че ще са три до четири хиляди.

— А кой е шеф на охраната?

— Полицията е отговорна за контролирането на тълпата и за безопасността на публиката.

— А ние поемаме сметката.

— Също като на футболен мач — отбеляза Нолс.

— Да се надяваме, че не е така — рече Ема. — Ако няма повече въпроси, предлагам следващото заседание да се проведе в апартамента „Уолтър Барингтън“ на борда на „Бъкингам“ при обратното пътуване от Ню Йорк. Междувременно очаквам с нетърпение да ви видя точно в десет часа на двайсет и първи.

— Но това е повече от час преди пристигането на Нейно Величество — обади се Боб Бингам.

— Ще откриете, че на запад се будим рано, мистър Бингам. Както се казва, рано пиле рано пее.