Ерин Моргънстърн
Нощният цирк (69)

BON RÊVES, Приятни сънища

Малко са хората, които се разхождат като вас из Цирка на сънищата в този ранен час преди зазоряване. Някои носят червени шалове, изпъкващи на фона на черното и бялото.

Не разполагате с много време, преди слънцето неизбежно да се покаже на небосклона. Изправени сте пред дилемата как да запълните оставащите минути от нощта. Дали да посетите една последна палатка? Палатка, в която вече сте влизали и в която много сте се забавлявали, или някоя неизследвана, която си остава мистерия? Дали да не отидете да си купите една последна карамелизирана ябълка преди закуска? Нощта, която само допреди няколко часа ви се е струвала безкрайна, сега се изплъзва между пръстите ви, оттича се с тиктакане, докато преминава в миналото и ви подтиква към бъдещето.

Последните си моменти в цирка прекарвате така, както желаете, времето е само и единствено ваше. Но скоро Циркът на сънищата ще трябва да затвори, поне за известно време.

Изпълненият със звезди тунел вече не съществува, сега входът е разделен от вътрешния двор само с една завеса.

Когато тя се затваря зад гърба ви, разстоянието ви изглежда много по-голямо от няколко стъпки, разделени от раирана завеса.

Поколебавате се, преди да излезете, поспирате се да погледате забележителния танцуващ часовник, който отброява секундите, докато механизмът му се движи равномерно. Сега можете да го видите по-отблизо, отколкото при влизането си, защото няма тълпа, която да го закрива от погледа ви.

Под часовника стои ненатрапваща се сребърна табелка. Трябва да се наведете, за да разчетете надписа, гравиран върху излъскания метал.

„В памет на“ е написано отгоре, а отдолу с по-дребен шрифт следват имена и дати:

Фридрих Щефан Тийсен

9 септември 1846–1 ноември 1901 година

Чандреш Кристоф Лефевр

3 август 1847–15 февруари 1932 година

Някой ви наблюдава, докато четете паметната плоча. Усещате очите му върху себе си, преди да сте разбрали откъде идва този неочакван поглед. Будката за билети не е празна. Жената в нея ви гледа и ви се усмихва. Не сте напълно сигурен какво да направите. Тя ви махва — леко, но приятелско помахване, сякаш да ви увери, че всичко е наред. Че посетителите често спират да се полюбуват на часовника чудо до портите, преди да напуснат Le Cirque des Rêves. Че някои дори прочитат табелката в памет на двама толкова отдавна починали мъже. Че стоите на място, на което са стояли мнозина други под вече избледняващите звезди и блестящи светлини.

Жената ви прави знак да приближите до будката. Докато вървите към нея, тя подрежда купчини хартии и билети. В косата й е забодена връзка сребърни и черни пера, които се полюшват край главата й всеки път, когато помръдне. Тя открива онова, което търси, подава ви го и вие поемате визитката от облечената й в черна ръкавица ръка. Едната страна на картичката е черна, другата — бяла.

Le Cirque des Rêves

е напечатано с проблясващи сребърни букви върху черната страна. На обратната, с черно мастило върху белия фон, пише:

Господин Бейли Олдън Кларк, собственик.

Прехвърляте визитката между пръстите си, чудите се какво ли бихте могли да пишете на господин Кларк. Може би ще му благодарите за цирка и може би това ще е достатъчно.

Благодарите на жената и тя само ви се усмихва в отговор.

Тръгвате към портите, отново прочитате визитката в ръката си. Преди да излезете на полето, се обръщате назад към будката за билети, но тя е празна, пред нея е спусната черна решетка.

Прибирате внимателно картичката в джоба си.

Стъпката през прага на портите, които ви отвеждат от оцветената земя към голото тревисто поле, ви се струва невероятно тежка.

Докато се отдалечавате от Le Cirque des Rêves в пълзящата зора, си мислите, че сте се чувствали по-буден, докато сте били в пределите на цирка.

Вече не сте съвсем сигурни от коя страна на оградата е сънят.