Ерин Моргънстърн
Нощният цирк (14)

Наука за времето

Мюнхен, 1885 година

Хер Фридрих Тийсен е изненадан в работилницата си в Мюнхен от неочакван посетител — англичанин на име Итън Барис. Господин Барис признава, че от известно време се опитва да го открие — по-точно, от мига, в който се възхитил от известните часовници с кукувици на Тийсен — и че бил насочен към правилното място от местен магазинер.

Господин Барис иска да знае дали хер Тийсен ще се заинтересува от изработването на специален часовник. Хер Тийсен е затрупан с работа и казва това на господин Барис, като посочва за доказателство полицата с множество варианти на традиционния часовник с кукувица — от най-прости и изчистени до най-сложни и отрупани с орнаменти.

— Не съм сигурен, че ме разбрахте, хер Тийсен — отвръща господин Барис. — Става дума за изработването на идеален екземпляр, на нещо много любопитно. Вашите часовници са впечатляващи, но онова, което искам да ви поръчам, ще бъде наистина изключително, das Meisterwerk, шедьовър. Парите не са никакъв проблем.

Заинтригуван, хер Тийсен разпитва за особеностите и детайлите. Научава съвсем малко. Някои ограничения по отношение на размера (макар че часовникът все пак ще е доста голям) и това, че ще е боядисан единствено в бяло, черно и в нюанси на сивото. Като се изключи всичко това, конструкцията и украсата ще са изцяло негово дело. Артистичен лиценз, както се изразява господин Барис. Единствената конкретна описателна дума, която използва, е „нереален“.

Хер Тийсен се съгласява и двамата си стисват ръцете. Господин Барис обещава да поддържа контакт и няколко дни по-късно в ателието пристига плик, в който има огромна сума пари, писмо с датата, до която часовникът трябва да е готов — след няколко месеца, — и адрес за доставка в Лондон.

Изработката на часовника отнема на хер Тийсен по-голямата част от тези месеци. Той почти не работи върху нищо друго, но това е напълно възможно, като се има предвид сумата, която е получил. Прекарва цели седмици в изработването на дизайна и механиката. Наема асистент да върши по-грубата работа, но с всички детайли се занимава лично. Хер Тийсен обича детайлите, обича и предизвикателствата. Балансира целия дизайн върху онази конкретна дума, използвана от господин Барис. Нереален.

Завършеният часовник е невероятен. На пръв поглед изглежда като всеки друг часовник — доста голям, черен, с бял циферблат и сребърно махало. Очевидно е, че е добре изработен, със сложна резба в краищата и идеално боядисано лице, но все пак — просто часовник.

Това обаче е само докато не го навиеш. Преди да започне да тиктака, махалото се залюлява равномерно и непоколебимо. И после, после часовникът се превръща в нещо друго.

Промените са бавни. Първо се сменя цветът на циферблата: от бял става сив, после пред него започват да минават облаци, които изчезват, щом стигнат до отсрещната страна.

Междувременно някои части от корпуса се уголемяват и свиват, подобно на части от пъзел. Сякаш часовникът се разпада бавно и грациозно.

Всичко това отнема часове.

Циферблатът става тъмносив, после черен, а на мястото на цифрите изгряват трепкащи звезди. Корпусът, който методично се е обръщал отвътре навън и се е уголемявал, вече е в меки нюанси на бялото и сивото. По него има не само части, но и фигури, и предмети — идеално гравирани цветя, планети и миниатюрни книжки с действителни страници, които се разгръщат сами. Около част от вече видимата сърцевина на часовника се извива сребърен дракон, една малка принцеса кръстосва отчаяно в изваяната си кула в очакване на своя принц. Докато секундите се изнизват, чайници наливат чай в чаши, над които се извиват мънички кълбета пара. Опаковани подаръци се отварят сами. Малки котета гонят малки кученца. Пред очите на зрителя се разиграва цяла партия шах.

В центъра, където в един по-традиционен часовник обикновено живее кукувицата, е поставен жонгльор. Облечен като арлекин, със сиво домино на лицето, той подхвърля сребърни топки. С отброяването на всеки час към летящите топки във въздуха се присъединява още една, докато накрая, в полунощ, жонгльорът подхвърля дванайсет топки в сложна последователност.

След полунощ часовникът отново започва да се свива в себе си. Циферблатът изсветлява и облаците се връщат. Броят на топките намалява, докато накрая не изчезне и самият жонгльор.

В дванайсет часа на обяд той отново се превръща в обикновен часовник, престава да бъде нереален като сън.

Няколко седмици след като е изпратен на лондонския адрес, хер Тийсен получава писмо от господин Барис, в което му благодари най-сърдечно и изразява огромното си удивление от творението му. „Часовникът е самото съвършенство“, пише господин Барис. Към писмото е приложена още една огромна сума, достатъчна хер Тийсен да се пенсионира най-спокойно, ако поиска. Но той не иска и продължава да прави часовниците си в своята мюнхенска работилница.

Повече не мисли за странния часовник, само дето от време на време се пита как ли е той и къде ли се намира (макар погрешно да предполага, че творбата му продължава да е в Лондон), особено когато работи върху часовник, напомнящ му за онзи, който сам е наричал Wunschtraum — мечта, докато е изработвал най-трудните части от конструкцията му, без да е сигурен дали тази мечта би могла да се превърне в реалност.

Като се изключи това последно писмо, той никога повече не чува за господин Барис.