Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Night Circus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Ерин Моргънстърн

Заглавие: Нощният цирк

Преводач: Мария Чайлд

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-954-2958-53-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3466

История

  1. — Добавяне

Движение

Мюнхен, април, 1895 година

Хер Тийсен винаги изпитва задоволство, когато циркът пристига в родната му Германия, но този път е особено доволен, тъй като шатрите са опънати съвсем близо до Мюнхен и няма да му се налага да си резервира стаи в друг град.

Освен това госпожица Силия Боуен е обещала да го посети. Двамата никога не са се срещали, макар че са си разменяли писма в продължение на години. Сега тя изявява желание да види работилницата му, ако той няма нищо против.

Фридрих отвръща, че разбира се, изобщо не възразява и госпожица Боуен е добре дошла по всяко време.

Въпреки многобройните писма, внимателно картотекирани в офиса му, хер Тийсен не е сигурен какво да очаква, когато гостенката му пристигне.

С удивление открива, че на прага му стои илюзионистката от цирка. Няма как да бъде сбъркана, макар да носи рокля в цвят пепел от рози вместо черно-белите одежди, в които е свикнал да я вижда. Кожата й изглежда по-топла, косата й се вие на меки къдрици, а шапката й няма нищо общо с впечатляващия копринен цилиндър, но той би познал лицето й навсякъде.

— За мен е чест — казва хер Тийсен вместо поздрав.

— Повечето хора не ме разпознават извън цирка — признава Силия, когато той поема ръката й.

— В такъв случай повечето хора са глупаци — отвръща майсторът на часовници, повдига ръката й към устните си и слага лека целувка върху ръкавицата й. — Макар че и аз самият се чувствам глупак, задето през цялото време не съм разбрал коя сте.

— Трябваше да ви кажа — отвръща Силия. — Извинявам се.

— Няма нужда от извинения. Начинът, по който пишехте за цирка, трябваше да ми подскаже, че не сте просто една от многото rêveurs. Познавате всеки ъгъл от него по-добре от мнозина.

— Познавам много от неговите ъгли, но не всичките.

— Значи в цирка съществуват мистерии дори за собствената му илюзионистка? Това е наистина впечатляващо.

Силия се засмива и Фридрих я повежда на обиколка из работилницата си.

Помещението е организирано така, че предната му част е заета предимно от проекти и скици, както и от дълги маси, покрити с най-различни чаркове и огромно количество стърготини, чекмеджета, пълни с инструменти и приспособления. Докато той описва цялостния процес на изработване на часовници, Силия го слуша с дълбок интерес и задава въпроси както за техническите, така и за творческите аспекти.

Майсторът с изненада установява, че младата жена говори немски свободно, въпреки че двамата са си писали единствено на английски.

— По-лесно ми е да говоря, отколкото да пиша на различни езици — обяснява тя. — Свързано е с усещането на звуците. Бих могла да се опитам да ги прехвърля върху хартия, но съм сигурна, че резултатът ще е плачевен.

Въпреки посивялата си коса, хер Тийсен изглежда по-млад, когато се усмихва. Силия не може да отдели очи от ръцете му, докато той й показва деликатните часовникови механизми. Представя си как същите тези пръсти написват всяко писмо, което е получила и е прочела толкова много пъти, че го е запомнила наизуст, струва й се странно, че изпитва някаква свенливост в присъствието на човек, когото познава толкова добре.

Наблюдава го с непроменен интерес и докато разглеждат полиците с часовници, намиращи се на различни етапи от изработката си.

— Може ли да ви попитам нещо? — казва майсторът, докато гостенката му оглежда една колекция от детайлни фигури сред дървените спирали на стърготините, търпеливо очакващи да заемат местата си в подходящите часовници за тях.

— Разбира се — отвръща Силия, макар да се страхува, че домакинът й ще се поинтересува от технологията на магиите й и на нея ще й се наложи да го излъже.

— Толкова често сме били в един и същи град по едно и също време, но това е първият път, в който изявявате желание да се срещнем. Защо?

Силия поглежда обратно към фигурките върху масата, преди да отвърне. Фридрих протяга ръка, изправя миниатюрна балерина, паднала на една страна, и възстановява баланса й върху пантофките с панделки.

— По-рано не исках да разбирате коя съм — признава Силия. — Мислех си, че ще ме възприемете различно, ако ви е известна самоличността ми. Но след толкова време започнах да чувствам, че не постъпвам честно. От известно време насам исках да ви разкрия истината, освен това не можах да устоя на шанса да разгледам работилницата ви. Надявам се, че ще ми простите.

— Няма за какво да ви прощавам — отвръща Фридрих. — Жената, за която ми се ще да си мисля, че познавам достатъчно добре, и жената, която винаги съм смятал за мистерия, всъщност се оказват един и същ човек. Изненадващо е, но аз нямам нищо против хубавата изненада. Любопитен съм обаче защо ми изпратихте онова първо писмо.

— Харесаха ми статиите ви за цирка — обяснява Силия. — Аз не мога да го видя от вашата перспектива, защото… ами, разбирам го по различен начин. Харесва ми да го виждам през вашите очи.

Тя поглежда към майстора — добрите му сини очи изглеждат ярки на лъчите на следобедното слънце, проникващи през прозорците и озаряващи невидимите частици дървени стърготини, плуващи из въздуха.

— Благодаря ви, госпожице Боуен.

— Силия — поправя го тя.

Хер Тийсен кима замислено, преди да продължи с обиколката.

Задните стени са покрити със завършени или почти завършени часовници. Една част очакват само последния слой лак или някакъв съвсем дребен детайл. Онези, които са съвсем близо до прозорците, вече отброяват минутите. Всеки се движи по свой уникален начин, но запазва същия хармоничен ритъм като другите — симфония от внимателно подредено тиктакане.

Часовникът, който привлича вниманието на Силия, се намира върху една маса, не виси на стена, нито пък стои върху полица.

Той е красив екземпляр, прилича повече на скулптура, отколкото на часовник. Повечето часовници са дървени, но в този преобладаващият материал е тъмен, окислен метал. Голяма кръгла клетка, положена върху дървена основа, върху която са гравирани виещи се бели пламъци. Вътре се виждат преплитащи се метални обръчи, върху които са отбелязани числа и символи; обръчите висят сред видимите части от часовниковия механизъм и сред трупа звезди, падащи от филигранния капак отгоре.

Но часовникът е мълчалив, неподвижен.

— Този ми напомня за големия огън в цирка — казва Силия. — Не е ли завършен?

— Завършен е, но е повреден — отвръща Фридрих. — Експеримент е и компонентите му много трудно могат да бъдат приведени в баланс. — Майсторът го обръща, за да може гостенката му да види как механизмът се простира из цялата клетка, във всички посоки. — Механиката му е сложна, тъй като следва и астрономичното движение на планетите. Трябва да махна основата и напълно да го разглобя, за да го накарам да заработи отново. Но до момента не ми е останало достатъчно време.

— Може ли? — Силия посяга да докосне часовника. Когато хер Тийсен кима, тя сваля едната си ръкавица и поставя длан върху металните решетки на клетката.

Само я гледа замислено, не прави никакъв опит да я премести. На Фридрих му се струва, че очите на девойката не просто наблюдават часовника, а проникват през него.

Механизмът вътре започва да се движи, зъбчатите колелца подемат валс, докато обръчите, отбелязани с цифри, се завъртат на място. Стрелките се плъзват, за да посочат точното време, планетите се подреждат.

Всичко в клетката се върти бавно, сребърните звезди проблясват, когато уловят светлината. Щом започва бавното равномерно тиктакане, Силия отдръпва ръката си.

Фридрих не я пита как го е постигнала.

Вместо това я води на вечеря. Разговарят за цирка, но през по-голямата част от времето темите им са за книги и за изкуство, вино и любими градове. Паузите не са неловки, въпреки че двамата се мъчат да налучкат същия ритъм, който вече присъства в писмата им, често превключват от един език на друг.

— Защо не ме попитахте как осъществявам триковете си? — любопитства Силия, щом се уверява, че той не отбягва темата просто от любезност.

— Защото не искам да знам — отвръща хер Тийсен. — Предпочитам да си остана непросветен, за да мога по-пълноценно да се възхищавам на тъмнината.

Признанието му доставя такова удоволствие на Силия, че тя не намира подходящ отговор на никой от езиците, които двамата говорят, и само му се усмихва над ръба на чашата си с вино.

— Пък и — продължава Фридрих — сигурно ви задават този въпрос непрекъснато. На мен ми е по-интересно да науча нещо за жената, а не за вълшебницата. Надявам се, че това е приемливо.

— Идеално е — кимва Силия.

След вечеря двамата се отправят към цирка, подминават сградите с червени покриви, проблясващи на замиращата светлина, и всеки поема в различна посока едва когато стигат до вътрешния двор.

За Фридрих продължава да е мистерия как никой не разпознава Силия, когато тя се движи анонимно сред тълпата.

Докато майсторът наблюдава представлението й, тя само веднъж среща погледа му и едва забележимо му се усмихва, но не дава друг признак, че го е разпознала.

По-късно, много след полунощ, Силия се появява до него, докато той се разхожда. Облечена е в бежово палто и си е сложила тъмнозелен шал.

— Шалът ви трябва да е червен — отбелязва Фридрих.

— Аз не съм точно rêveur. Няма да е редно. — Но докато говори, цветът на шала й се променя и става наситеночервен като бургундско вино. — Така по-добре ли е?

— Идеално — кимва Фридрих, ала очите му не се отместват от нейните.

Тя поема предложената й ръка и двамата поемат заедно по виещите се алеи сред оредяващата тълпа от посетители.

Повтарят същото и през следващите вечери, въпреки че циркът не остава в Мюнхен задълго, щом до него достигат новините от Лондон.