Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Night Circus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Ерин Моргънстърн

Заглавие: Нощният цирк

Преводач: Мария Чайлд

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-954-2958-53-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3466

История

  1. — Добавяне

Мечтатели

1891-1892

Хер Фридрих Тийсен получава картичката по пощата — безличен плик сред сметките и бизнес кореспонденцията му. В писмото няма нито бележка, нито писмо, само картичка — черна от едната страна и бяла от другата. Отпред със сребърно мастило е напечатано „Le Cirque des Rêves“. На белия фон на гърба с черни ръкописни букви е написано:

Двайсет и девети септември, в покрайнините на Дрезден, Саксония.

Хер Тийсен едва сдържа радостта си. Обажда се на клиентите си, за рекордно кратко време завършва часовниците, които вече е започнал, и си наема временно апартамент в Дрезден.

Пристига там на двайсет и осми септември и прекарва целия ден в обиколки из покрайнините на града, като се чуди къде точно ще опъне шатрите си циркът. Няма никакви признаци за скорошната му поява, само въздухът е леко наелектризиран, макар хер Тийсен да се съмнява, че друг, освен него може да го усети. Чувства се специално почетен заради предварителното известие.

На двайсет и девети септември той прекарва целия ден в сън, предвкусвайки предстоящата безсънна нощ. Рано следобед излиза от апартамента, за да намери нещо за ядене, а из улиците вече се разнася новината: през нощта в западните покрайнини на града се е появил някакъв странен цирк. Огромно нещо, с раирани палатки, разправят, когато хер Тийсен стига до кръчмата. Невиждано досега. Хер Тийсен си замълчава по въпроса, наслаждава се на царящите около него вълнение и любопитство.

Малко преди залез-слънце часовникарят се отправя на запад. С лекота открива мястото, защото отвън вече се е насъбрала многобройна тълпа. Докато чака с останалите, той се чуди как циркът успява да се появи толкова бързо. Сигурен е, че полето, на което в момента са опънати шатрите така, сякаш винаги са си били там, е било празно по време на обиколката му предишния ден. Циркът просто се е материализирал ей така, от нищото. „Като магия“, дочува думите на някого и ги намира за много подходящи.

Портите най-сетне се отварят и хер Фридрих Тийсен има чувството, че се завръща у дома след дълго отсъствие.

Прекарва почти всяка нощ там, а през деня седи в апартамента или в кръчмата с чаша вино и дневник пред себе си. Описва цирка. Страница след страница описания, впечатления, преди всичко — за да не ги забрави, но също и за да улови нещо от цирка и да го запечата върху хартията. Нещо, към което винаги да се връща.

Често разговаря за цирка с приятелите си по чашка. Един от тях е редактор в градския вестник и след известна доза убеждаване и няколко чаши вино, той успява да склони хер Тийсен да му покаже дневника си. След една-две чашки бърбън изтръгва позволение да публикува извадки от писанията му във вестника.

Циркът си тръгва от Дрезден в края на октомври, но редакторът от вестника спазва думата си.

Статията е посрещната добре и е последвана от втора, а после и от още една.

Хер Тийсен продължава да пише и през следващите месеци някои от статиите му са поместени и в други немски вестници, а накрая са преведени и отпечатани в Швеция, Дания и Франция. Една със заглавие „Нощи в цирка“ стига дори до лондонски вестник.

Именно тези статии правят от хер Тийсен неофициален лидер, главатар на най-страстните последователи на цирка.

Някои от тях се докосват до Le Cirque des Rêves чрез статиите, докато други се усещат свързани с автора им веднага щом започнат да четат думите му, изпълват се с афинитет към човека, усетил цирка по същия начин, по който и те самите: като нещо прекрасно и уникално.

Някои го издирват и при последвалите срещи и вечери се заформя нещо като клуб, като общество на любителите на цирка.

Титлата rêveurs — мечтатели — възниква на шега, но оцелява, защото е много подходяща.

На хер Тийсен му харесва невероятно много да е заобиколен от сродни души от цяла Европа, че и от по-далечни страни, които неспирно обсъждат цирка. Той записва историите на други rêveurs, за да ги включи в статиите си. Изработва за съратниците си малки часовници, изобразяващи любимите им действия или представления. (Един от тези часовници е истинско чудо от миниатюрни акробати, летящи във въздуха, закачени за панделки, и е направен за млада жена, прекарваща по-голямата част от времето си в цирка именно в огромната палатка на акробатите, вперила поглед нагоре.)

Той дори някак неволно въвежда нова мода сред мечтателите. По време на една вечеря в Мюнхен, където мнозина от присъстващите са от райони в близост до дома му, въпреки че rêveurs има и в Лондон, и в Париж, и в безброй други градове по света, хер Тийсен отбелязва, че когато посещава цирка, предпочита да е облечен в черно палто, за да се слее по-добре с обкръжаващата го действителност и да се чувства като част от нея. Но заедно с палтото носи и яркочервен шал, за да се откроява на фона на цирка — като напомняне, че дълбоко в сърцето си е само зрител, наблюдател.

Мълвата за тази странност на хер Тийсен се разнася бързо из съответните кръгове и така се поставя начало на традицията всички rêveurs да посещават Le Cirque des Rêves облечени в черно, бяло или сиво, с един-единствен елемент от облеклото в червено: шал или шапка, или — в случай че времето е топло — червена роза, затъкната в ревера или зад ухото. Това също така помага да се забележат други rêveurs и служи като прост сигнал за посветените.

Някои хора разполагат с нужните средства да следват цирка от място на място; съществуват дори и такива, които нямат достатъчно пари, но в резултат на богатото си въображение успяват да си ги набавят и да правят същото като по-богатите си събратя. Не съществува точно определен маршрут, достояние на широката публика. Циркът се придвижва от място на място на всеки няколко седмици, с продължителни почивки от време на време и никой не знае къде ще се появи, докато палатките вече не бъдат опънати в полето край някой град или селце.

Но малък брой избраници са запознати с цирка и неговия начин на функциониране, познават подходящите лица и са уведомени за предстоящите дестинации. Те пък от своя страна уведомяват други rêveurs, в други страни, в други градове.

Най-обичайният метод е индиректният и той действа както лично, така и чрез пощите.

Изпращат се картички. Малки четириъгълни картички, подобни на пощенските, винаги черни от едната страна и бели от другата. Някои използват истински пощенски картички, други предпочитат сами да си ги изработват. В тях се казва единствено следното:

„Циркът пристига…“

И се посочва точното място. Понякога следва и дата, но невинаги. Циркът функционира в приблизителни граници, не чрез точни детайли. Но уведомлението и мястото често са достатъчни.

Повечето rêveurs имат близки бази до домовете си, предпочитат да не пътуват много надалеч. Rêveurs, които наричат Канада свой дом, може да се поколебаят дали да отидат до Русия, но лесно си уреждат продължителни престои в Бостън или Чикаго, докато онези от Мароко могат да пътуват до много дестинации из Европа, но вероятно не и да изминат целия път до Китай или Япония.

Някои обаче следват цирка, където и да ги отведе, благодарение на пари, късмет или услуги от страна на други rêveurs. Но всички са мечтатели, всеки по свой собствен начин, дори онези, които разполагат със средства да посещават цирка единствено когато той дойде при тях, а не обратно. Усмихват се един на друг, щом се забележат. Срещат се в местни кръчми на по питие и раздумка, докато нетърпеливо очакват залеза на слънцето.

Именно тези ентусиасти, тези rêveurs забелязват детайлите на фона на по-голямата картина. Улавят нюансите на костюмите, сложността на табелите. Купуват захарни цветя, но не ги изяждат; вместо това ги увиват в хартия и внимателно ги отнасят по домовете си. Те са предани до смърт на цирка. Пристрастени са към него. Той вълнува дълбоко душите им и те страдат, когато го няма.

Издирват се един друг, тези хора с толкова специфична еднаква настройка на ума. Разказват как са открили цирка, как първите им стъпки там са били като магия. Все едно да попаднеш във вълшебна приказка под завеса от звезди. Разпалено обсъждат колко пухкави са пуканките, колко сладък — шоколадът. Часове наред прекарват в разговори за качеството на осветлението, топлината на големия огън. Седят с питиетата си и се усмихват, подобно на деца, и се наслаждават на факта, че са заобиколени от сродни души, било то и само за една вечер. Когато си тръгват, си стискат ръце и се прегръщат като стари приятели, дори току-що да са се запознали, и когато всеки поеме по своя път, той се чувства по-малко самотен от преди.

Циркът знае за тях и ги цени. Често, когато някой зрител, облечен в черно палто и червен шал приближи до будката за билети, той е пускан вътре, без да плати, или пък му се дават безплатна чаша сайдер или пакет пуканки. Щом артистите го забележат сред публиката, показват най-добрите си номера. Някои rêveurs дълго обикалят из цирка, методично посещават всяка палатка, гледат всяко представление. Други рядко напускат любимите си места; предпочитат да прекарат цялата нощ в Менажерията или в Залата с огледалата. Те са онези, които остават до най-късно, до малките часове, когато повечето зрители са се отправили към леглата си.

Често, точно преди изгрев-слънце, в Le Cirque des Rêves не могат да се видят други цветове, освен дребните алени петна от униформата на мечтателите.

* * *

Хер Тийсен получава дузини писма от други rêveurs и отговаря на всичките. Докато някои се задоволяват с едно-единствено писмо и един-единствен отговор, други се впускат в дълга кореспонденция, колекция от продължителни разговори.

Днес той отговаря на едно особено интригуващо писмо. Авторката пише за цирка с удивителни подробности. И писмото й е по-лично от повечето; в него тя изразява размишленията си върху писанията на хер Тийсен и върху вълшебния му часовник с детайли, за чието улавяне са нужни часове наблюдения. Той прочита писмото три пъти, преди да седне на бюрото си и да съчини отговор.

Пощенското клеймо е от Ню Йорк, но подписът не принадлежи на никой от познатите му rêveurs.

„Скъпа госпожице Боуен“, започва той.

Надява се да получи и второ писмо от същата подателка.