Ерин Моргънстърн
Нощният цирк (13)

Татуировката на жената каучук

Лондон, септември 1885 година

Нощните партита се провеждат нередовно, средно веднъж в месеца. Гостите най-често ги наричат Циркови вечери. Те представляват среднощна амалгама от социално събитие и бизнес среща.

Мадам Падва винаги присъства, а едната или и двете сестри Бърджис са централни фигури. Господин Барис се присъединява към тях всеки път, когато графикът му позволява, тъй като от време на време пътува и разписанието му не е толкова гъвкаво, колкото му се иска.

Господин А. Х. се появява от дъжд на вятър. Тара отбелязва, че когато той присъства, деловите срещи след вечеря са винаги по-продуктивни, макар че господинът рядко излиза с предложения и те касаят предимно управлението на цирка.

Тази вечер налице са само дамите.

— Къде е нашият господин Барис днес? — обръща се мадам Падва към току-що пристигналите сестри Бърджис, тъй като той обикновено идва с тях.

— В Германия — отвръща хорът на Тара и Лейни в перфектен унисон, което кара Чандреш да избухне в смях, докато им подава чашите с вино.

— По следите на един часовникар е — продължава Лейни в солово изпълнение. — Иска да поръча часовник за цирка, беше много ентусиазиран, преди да тръгне.

Тази вечер не е предвидено никакво забавление, липсва дори стандартният акомпанимент на пиано, но най-неочаквано развлечението се появява само на вратата.

Представя се като Цукико, макар да не уточнява дали това е малкото, или фамилното й име.

Дребна е, но не прекалено. Дългата й катраненочерна коса е вързана в сложни високи артистични плитки. Облечена е в тъмно палто, твърде голямо за размерите й, но се движи толкова грациозно, че то й стои като мантия и цялостният ефект е доста елегантен.

Марко я оставя да чака търпеливо под масивната статуя със слонска глава във фоайето, докато се опитва да обясни ситуацията на Чандреш, което, разбира се, довежда до това, че цялата компания се изсипва в залата, за да види за какво е всичкият този шум.

— Какво ви води тук в този час? — пита объркан Чандреш.

В la maison Лефевр са се случвали къде по-странни неща от появата на неочаквано забавление, а понякога, когато не е на разположение, пианистката изпраща да я заместят.

— Винаги съм била нощна птица — е единственият отговор, който дава Цукико. Тя не смята за нужно да обяснява какви обрати на съдбата са я довели на това място по това време, но усмивката, която съпровожда загадъчното й държание, е топла и заразителна.

Сестрите Бърджис умоляват Чандреш да й позволи да остане.

— Тъкмо се каним да вечеряме — казва намръщено домакинът, — но заповядайте в трапезарията, за да направите онова… което обикновено правите.

Цукико се покланя и усмивката отново цъфва на устните й.

Докато останалите изчезват в трапезарията, Марко поема палтото на непознатата гостенка, но щом вижда какво се открива под него, леко се поколебава.

Девойката е облечена в прозрачен тоалет, който би бил сметнат за скандален във всяка друга компания, ала групата, събрала се тук тази вечер, трудно може да бъде скандализирана. Дрехата прилича по-скоро на деликатна обвивка от червена коприна, държана на място от стегнат корсет, отколкото на нормална рокля.

Марко обаче се втрещява не от почти пълната липса на облекло, а от татуировката, пълзяща по кожата на жената.

Първоначално е трудно да се определи какво представлява този дъжд от черни петна, който се вие около шията и рамото й, и свършва отпред, точно над цепката между гърдите й, а отзад изчезва под връзките на корсета. Невъзможно е да се каже колко надолу стига татуировката.

При по-подробен оглед става ясно, че извиващата се татуировка е нещо повече от обикновени черни петна. Тя представлява водопад от алхимични и астрологични символи, от древни знаци, изобразяващи планетите и елементите — и всичко е изрисувано с черно мастило върху светлата й кожа. Живак. Олово. Антимон. В основата на врата на Цукико се вижда полумесец; до едната й ключица — египетски анкх, ключът на живота. Има още много символи: нордически руни, китайски йероглифи. Безкрайни татуировки, сливащи се в дизайн, който грациозно я декорира като елегантно, необичайно бижу.

Цукико улавя погледа на младежа и въпреки че той нищо не пита, тя обяснява спокойно:

— Това е част от онова, което съм била, което съм и което ще бъда.

После се усмихва и точно когато часовникът започва да отброява полунощ и първото блюдо е сервирано, влиза в трапезарията и оставя Марко сам във фоайето.

Тя събува обувките си на прага и отива боса до пианото — там, където свещниците и полилеите хвърлят най-ярка светлина.

В началото просто стои на едно място, спокойна и отпусната, докато гостите я оглеждат любопитно. На всички им става ясно в точно какъв стил е развлечението, което предлага.

Цукико е жена каучук.

Традиционно хората каучук са по-разтегнати или напред, или назад, в зависимост от гъвкавостта на гръбнака им, и триковете и изпълненията им зависят от тази характеристика. Цукико обаче е сред редките случаи, при които гъвкавостта е еднаква и в двете посоки.

Тя се движи с грацията на тренирана балерина, детайл, който мадам Падва забелязва и споменава шепнешком пред сестрите Бърджис още преди да е започнало впечатляващото представление на гъвкавост.

— Вие можехте ли да правите подобни неща, докато танцувахте? — пита я Тара, когато Цукико дръпва единия си крак невероятно високо над главата си.

— Щях да имам много по-запълнен социален календар, ако можех — мадам Падва поклаща глава.

Цукико е съвършена изпълнителка. Тя добавя перфектни завършеци, задържа позиции и паузите й са идеални интервали от време. Въпреки че извива тяло в невъобразими и болезнени на пръв поглед позиции, щастливата й усмивка не трепва.

Скромната й публика забравя разговорите и вечерята си, докато гледа.

След представлението Лейни отбелязва пред сестра си, че била сигурна, че имало музика, макар да не се чувал нито звук, освен шумоленето на коприната при плъзгането й върху кожата, примесено с пукота на огъня в камината.

— Ето за това говорех — казва Чандреш, удря с юмрук по масата и изведнъж нарушава очарованото мълчание.

Тара почти изпуска вилицата, която държи разсеяно в ръка, ала я хваща, преди да звънне по чинията й с наполовина изядените стриди във вермут, но Цукико продължава грациозните си движения, без ни най-малко да се притесни, макар че се усмихва все по-широко.

— Това? — пита мадам Падва.

— Това! — повтаря Чандреш и махва към Цукико. — Това е точният вкус, който циркът трябва да оставя у зрителя. Необичаен, но въпреки това красив. Провокативен, но елегантен. Присъствието й тук тази вечер е истински късмет. Просто трябва да я имаме, няма да се задоволя с нищо по-посредствено. Марко, донеси стол за дамата.

Слагат стол за Цукико и тя с объркана усмивка се присъединява към групата около масата.

Последвалият разговор включва повече творчески изкушения от всяко стандартно предложение за работа, с няколко отклонения по темата за балета, съвременната мода и японската митология.

След пет блюда и огромно количество вино Цукико позволява да бъде убедена да приеме поканата за изнасяне на представление в един все още несъществуващ цирк.

— Добре тогава — казва Чандреш. — Вече сме решили въпроса с жената каучук. Това е началото.

— Не трябва ли да привлечем повече от една? — пита Лейни. — Цяла палатка, като онази за акробатите?

— Глупости — отвръща Чандреш. — По-добре един перфектен диамант, отколкото цяла торба с дефектни камъни. Ще я направим гвоздея на програмата, ще я сложим на двора или нещо от този род.

За момента въпросът се смята за приключен и по време на десерта и последвалите го напитки единствената тема, която се обсъжда, е самият цирк.

* * *

Цукико си тръгва и дава на Марко визитка. Скоро се превръща в част от задължително присъстващите на Цирковите вечери и често изнася представлението си преди или след вечеря, за да не се разсейват гостите по време на хранене.

Остава си любимка на Чандреш, често споменаван критерий за това, което трябва да бъде циркът.