Ерин Моргънстърн
Нощният цирк (66)

Пета част
Предсказание

Улавям се, че мисля за себе си не като за писател, а като за човек, предлагащ изход, тангентен маршрут, по който читателите да стигнат цирка. Да го посетят още веднъж, пък било то и само наум, когато не са в състояние да го сторят физически. Предлагам им го чрез напечатаните с вестникарски шрифт слова, чрез думите, които могат да четат отново и отново, за да се връщат в цирка винаги когато пожелаят, независимо по кое време на деня и въпреки физическото си местоположение. Пренасям ги по тяхна воля.

Представено по този начин, звучи наистина магическо, нали?

Фридрих Тийсен, 1898 година

„Забавата ни свърши! Тези наши

актьори бяха духове и ето,

стопиха се, разтвориха се в рядък,

безплътен въздух; и подобно туй

видение миражно ще изчезнат,

ще се стопят над облачните кули,

дворците пищни, храмовете горди,

да, целият тоз глобус ще изчезне

и като таз картина мимолетна

след себе си не ще остави нишка

от облаче. Направени сме ние

от сънища и сън отвред обгръща

тоз малък наш живот!“

Просперо, „Бурята“, четвърто действие, първа сцена (превод — Валери Петров)