Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Night Circus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Ерин Моргънстърн

Заглавие: Нощният цирк

Преводач: Мария Чайлд

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-954-2958-53-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3466

История

  1. — Добавяне

Втора част
Светлина

В цирка има извънредно много неща, които блестят — от пламъци до фенери и звезди. Толкова често съм чувал израза „измама на светлината“, отнасящ се до гледките в Le Cirque des Rêves, че понякога ме обзема подозрението, дали целият цирк сам по себе си не е една комплексна светлинна илюзия.

Фридрих Тийсен, 1894 година

Първа вечер на откриването: Начало

Лондон, 13 и 14 октомври, 1886 година

Денят на откриването или по-точно — нощта на откриването, е грандиозна. Всичко е планирано до най-малкия детайл и много преди залез-слънце пред портите се струпва огромна тълпа. Когато най-после пускат зрителите вътре, те влизат с широко отворени от почуда очи и докато се движат от палатка към палатка, очите им се разширяват още повече.

Всеки елемент на цирка се смесва с останалите в прекрасно цяло. Номера, които са упражнявани в различни държави на различни континенти, сега се изпълняват в свързани помежду си палатки, а всички те незабележимо се сливат в едно. Всеки костюм, всеки жест, всяка табела на всяка палатка са по-перфектни от предишните.

Самият въздух е идеален — чист, свеж и хладен, пропит с аромати и звуци, които очароват и омагьосват зрител след зрител.

В полунощ огънят е церемониално запален, а по-рано казанът е бил съвсем празен и е приличал просто на най-обикновена скулптура от ковано желязо. Дванайсет циркови артисти влизат тихо в двора и разполагат малки платформи около казана, наподобяващи цифрите на часовник. Точно една минута преди полунощ изваждат блестящи черни лъкове и стрели. Трийсет секунди преди полунощ запалват върховете на стрелите си с малки танцуващи жълти пламъчета. Онези от зрителите, които досега не са ги забелязали, започват да наблюдават удивено. Десет секунди преди полунощ стрелците вдигат лъковете си и се прицелват към разтворената в очакване паст на кования казан. Когато часовникът край портите отброява първия удар от полунощ, първият стрелец пуска своята стрела. Тя изсвистява над тълпата и улучва целта си сред дъжд от искри.

Огънят се запалва и избухва в жълти пламъци.

При второто отброяване вторият стрелец изпраща стрелата си в жълтите пламъци и те променят цвета си на небесносин.

Трето отброяване с трета стрела и пламъците стават ярко розови.

Пламъци с цвят на зряла тиква следват след четвъртата стрела.

Пета — и пламъците са яркочервени.

Шестата води до по-тъмно искрящо червено.

Седма — и огънят потъва в цвят, подобен на искрящо вино.

Осма — и пламъците са блестящо виолетови.

Девета — и виолетовото преминава в индиго.

Десето отброяване, десета стрела и огънят става тъмносин като среднощно небе.

При предпоследния удар танцуващите пламъци се променят отново, от тъмносини стават черни и за момент е трудно огънят да бъде различен от казана.

При последния удар на часовника тъмните пламъци са заменени от ослепително бели, дъжд от искри се сипе подобно на снежинки около него. Огромни кълбета плътен бял пушек се извиват нагоре към нощното небе.

Тълпата изригва.

Зрителите, които са мислели да си тръгват, решават да останат още малко и ентусиазирано коментират запалването на огъня. Онези, които не са го видели с очите си, не могат да повярват на разказите, които чуват минути или дори часове по-късно.

Хората минават от палатка в палатка, вървят по алеите, които преливат една в друга и изглеждат безкрайни. Някои посетители влизат във всяка палатка, изпречила се на пътя им, други избират в коя да влязат след внимателно обмисляне на надписите над входовете. Трети намират определена палатка за толкова удивителна, че нямат сили да излязат от нея и остават вътре през цялото време. Зрителите си отправят взаимно препоръки, хвалят забележителните атракции, които вече са посетили. Съветите им са винаги посрещани с удоволствие, макар че много често решилите да последват даден съвет се отклоняват в друга посока, привлечени от нови палатки, преди да открият онези, към които са ги насочили познатите им.

Много е трудно останалите в цирка зрители да бъдат убедени да го напуснат на зазоряване. Те склоняват да го направят единствено когато получават уверения, че след залез-слънце отново ще могат да се върнат.

С други думи, нощта на откриването е неоспорим успех.

Има само един малък инцидент, една неочаквана случка. Тя остава незабелязана от зрителите, а и мнозина от артистите нямат представа за нея до момента, в който тя е вече факт.

Точно преди залез-слънце, по време на последните приготовления като оправянето на костюмите и топенето на карамела, жената на звероукротителя започва да ражда. Когато не е в деликатно положение, тя е асистентка на съпруга си. Заради отсъствието й номерът им е леко модифициран, но самите лъвове изглеждат раздразнени.

Жената очаква близнаци, но чак след две-три седмици. Впоследствие хората се шегуват, че бебетата може би не са искали да пропуснат нощта на откриването.

Преди циркът да отвори за публиката, в него пристига доктор. Завеждат го дискретно зад кулисите, за да помогне при раждането — така е много по-лесно, отколкото да придвижат жената до някоя болница.

Шест минути преди полунощ се ражда Уинстън Ейдън Мъри.

Седем минути след полунощ на бял свят се появява и сестра му, Пенелъпи Ейслин Мъри.

Съобщават новината на Чандреш Кристоф Лефевр; той е леко разочарован, че близнаците не са еднояйчни. Има в запас множество циркови роли за еднояйчни близнаци, щом децата пораснат достатъчно. От друга страна, на двуяйчните близнаци им липсва онова количество театралност, което е очаквал, но въпреки това нарежда на Марко да уреди доставката на два огромни букета.

Близнаците са дребни същества, на главите им стърчи учудващо много червена коса. Почти не плачат, стоят будни и нащрек, с идентични чифтове огромни сини очи. Повити са в останали парчета коприна и сатен: бели за нея, черни — за него.

Потокът от циркови актьори, които идват да ги видят в кратките почивки между две изпълнения, не секва. Те се редуват да ги държат на ръце и не пропускат да отбележат в какъв изключителен момент са решили да се появят. Всички казват, че без проблеми ще се впишат в обстановката, с изключение на червената им коса. Някои предлагат да я скриват под шапки, докато станат достатъчно големи, за да я боядисат. Друг пък отбелязва, че ще е истинско престъпление да се сложи боя върху такъв цвят — шокиращо червен, много по-ярък от червеникавокафявия цвят на косата на майка им.

— Късметлийски цвят — коментира Цукико, но отказва да обясни какво има предвид. Целува близнаците по челцата и по-късно изработва наниз от сгънати хартиени жерави, за да го окачи над люлката им.

Почти на зазоряване, когато циркът започва да се опразва, разхождат бебетата из двора и около палатките. Очевидно целта е да ги приспят, но те остават будни, очичките им следят светлините, костюмите и райетата на палатките — странно нащрек за очи, които са само на няколко часа.

Затварят бебетата чак когато слънцето изгрява — едно до друго в черната люлка от ковано желязо със завивки на райета, която вече ги очаква, въпреки ранната им поява. Пристигнала е като подарък още преди няколко седмици — от неизвестен благодетел. Семейство Мъри предполагат, че тайнственият изпращач е Чандреш, макар, когато му благодарят за подаръка, той да твърди, че няма ни най-малка представа за какво говорят.

Близнаците харесват доста люлката, независимо от съмнителния си произход.

Впоследствие никой не си спомня кой точно им е измислил прякорите Попет и Уиджит. Както и в случая с люлката, никой не си признава тази заслуга.

Но както обикновено става в такива случаи, прякорите остават.