Людмила Улицка
Искрено ваш Шурик (54)

54

Липсата на Мария имаше стереоскопичен ефект: задълбочаваше се от скритата зад него липса на Елизавета Ивановна. Точно както преди десетилетие Вера се натъкваше на осиротели вещи на майка й, сега тя вадеше от някое ъгълче изгубена фиба, лента за коса или стар чорап на Мария и веднага забелязваше, че писменият прибор на Елизавета Ивановна (а всъщност на нейния баща, на Корн) от слоест сив мрамор с почернели бронзови пластинки по ъглите все още стои на писалището, зад което по-рано се бе извисявала едрата фигура на майка й, която в спомените й все повече приличаше на Екатерина Велика, а фотьойлът, в който Мария обичаше да подрежда куклено гнездо, по-рано бе служил за вместилище на едрото тяло на Елизавета Ивановна. Сега в апартамента вече живееха не един, а два призрака. Печална и потисната, Вера седеше във фотьойла пред изключения телевизор, вперила в екрана плашещо неподвижен поглед.

Шурик бе предвидил, че майка му ще преживее тежко заминаването на Мария, но не бе очаквал такава катастрофална реакция. Тя се промени много и по отношение на самия него: избягваше обичайните заседявания на чай вечер, не подхващаше обичайните разговори за Михаил Чехов или Гордън Крегс. За нищо не го питаше, нищо не му поръчваше. Накрая Шурик заподозря, че тази промяна е свързана не само със загубата на Мария и че има и някаква друга причина за странната студенина помежду им.

Причина наистина имаше: Вера още не можеше да се съвземе от потреса, свързан с нощния епизод, на който случайно бе станала свидетелка. Тя се опитваше да намери обяснение на това чудовищно непристойно поведение, но все повече се объркваше: ако Шурик обича Лена, защо тя замина… ако Шурик не я обича, защо тя е била в стаята му гола… а ако тя не го обича, защо точно преди да замине при любимия си човек… ако тя независимо от всичко го обича, защо двамата се разведоха и лишиха Мария от велико бъдеще…

Шурик, който след петгодишната училищна каторга се върна към обичайния си работен режим, сега ставаше от сън точно по времето, когато трябваше да взема Мария от училище.

Той си вареше овесена каша — пет минути след като заври според бабината рецепта, — когато влезе майка му и седна на обичайното си място. Сложи ръце в скута си и каза тихо, едва чуто:

— Все пак трябва да ми обясниш…

Шурик не схвана веднага какви именно обяснения очакваше Вера от него. А когато схвана, застина над кашата с леко опулени очи. От малък бе запазил този си навик — да окръгля очи в моменти на неразбиране.

— Какво да ти обясня?

— Не разбирам характера на взаимоотношенията ти с Лена. Нямаше да ти задам този въпрос, ако не беше Мария. Кажи ми, ти обичаше ли Лена?

Вера го гледаше строго и взискателно и той се сети за началническото семейство на Стовба. Потрепери — трудно беше да обясни каквото и да било на майка си. Той не би могъл да обясни каквото и да било и на себе си.

— Веруся, за какви толкова особени взаимоотношения говориш? Не е имало никакви такива взаимоотношения. Ти настани у нас Мария, а тя, тоест Лена, идваше заради нея. Аз какво общо имам — измънка Шурик.

— Не, не, Шурик. Преструваш се, че не ме разбираш. Аз не съм толкова стара, и в моя живот е имало какво ли не… Нали знаеш, с баща ти ни свързваха двайсет години… — тя се запъна, докато търсеше правилната дума, и я намери, правилната, но простичка дума, — двайсет години любов…

— Маминко, защо сравняваш тези неща? — смая се Шурик. — Между мен и Стовба не е имало нищо такова, дори нищо подобно. Та ти си спомняш цялата история. Тогава ме помоли Аля Тогусова, Ленка беше бременна, този Енрике… Нищо не е имало между нас…

В този момент Вера изпитваше срам заради сина си: той я лъжеше. Тя впери поглед в масата и каза мрачно:

— Не е вярно, Шурик. Знам, че сте имали отношения…

— Какво говориш, маминко? Какво имаш предвид? Какви отношения? Беше просто така, не означава абсолютно нищо.

О, тази бездна от неразбиране! Горчивината от разочарованието! Срамът от грешката! Шурик, скъпо мое момче, близко, съзвучно, изтънчено! Ти ли си това?

Вера избухна:

— Как? Какво говориш, Шурик? Висшето тайнство на любовта не означава нищо, така ли?

— Е, Веруся, нямах предвид това, друго исках да кажа… — заблея Шурик, остро почувствал колко сериозно се бе изложил… Проклетата Стовба! Хем, беше предчувствал нещо, толкова не му се искаше… Но тя буквално се тресеше от страх преди заминаването, как иначе можеше да я успокои…

— Това е ужасен цинизъм, Шурик. Ужасен цинизъм…

Вера беше вперила поглед някъде над Шурик, над грубия материален свят и лицето й беше толкова одухотворено, толкова красиво, че Шурик остана буквално без дъх: как можа да я оскърби така с глупашките си думи? Хем през целия си живот толкова се бе старал в дома им, близо до Веруся, да не се случва нищо такова… Такава непростима глупост!

— Плътските отношения имат своето оправдание в духовните, инак човекът по нищо не се различава от животното. Нима не разбираш това, Шурик? — тя опря лакът о масата и обхвана с пръсти брадичката си.

— Разбирам, разбирам, маминко — разбърза се той. — Но и ти разбери, че духовните отношения, любовта и така нататък — всичко това е рядкост, не е за всички, а обикновените хора… при тях всичко е практично… Това не е цинизъм, а обикновен живот… Необикновен човек си ти, баба беше необикновена, но повечето други хора водят практичен живот и нямат представа за онова, за което говориш ти…

— Ах, какви жалки оправдания — огорчено отвърна Вера, но драматизмът поолекна и разговорът придобиваше удовлетворителна посока. Остротата на обидата се смекчи, връщаше се обичайното равновесие… Дълбоко в душата си Вера смяташе себе си за не съвсем обикновен човек и получи потвърждението за това от Шурик. Но нали и Шурик не беше съвсем обикновен и тя го обнадежди: — Тепърва ще разбереш това. Ще срещнеш истинската любов и ще го разбереш…

Конфликтът беше почти изчерпан, у Вера остана лека сянка от разочарованието в Шурик, но, от друга страна, слабостите му раждаха снизхождение към него и неговото нещастно поколение, лишено от висши ценности. За сметка на това Шурик утрои усърдието си по отношение на благоустройването на майчиния живот — купи нов телевизор, прекрасен нов грамофон и сешоар за косата й. Чувстваше, че със заминаването на Мария бе изчезнала някаква особена енергия, която им бе предавала малката мулатка, и Вера се отдава на меланхолия, интересът й към живота отслабва: все по-често тя пропускаше премиери, постепенно изостави театралния кръжок. Напусна я вдъхновението и от заминаването на Мария до края на учебната година, когато заниманията на студията спираха за ваканцията, тя само няколко пъти се насили да слезе в сутерена. През следващия сезон заниманията повече не се възобновиха, така последната обществена инициатива на покойния Мармалад увехна.