Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Искренне Ваш Шурик, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
ventcis (2018)
Корекция и форматиране
ventcis (2018)

Издание:

Автор: Людмила Улицкая

Заглавие: Искрено ваш Шурик

Преводач: Здравка Петрова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Факел експрес; Издателска къща Жанет 45

Град на издателя: София; Пловдив

Година на издаване: 2007

Тип: Роман

Печатница: Полиграфически комплекс „Жанет 45“

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Юлия Шопова

ISBN: 978-954-9772-47-0; 978-954-491-353-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4592

История

  1. — Добавяне

26

През десетте дни, в които Шурик изпълняваше задълженията си в Сибир, в Москва, сериозно изпреварвайки календара, рязко се застуди. В апартамента беше студено, силно духаше от прозорците и Вера, наметнала върху жилетката шала на покойната Елизавета Ивановна, с голямо нетърпение очакваше Шурик: трябваше да се уплътнят прозорците. Шурик никога не беше уплътнявал прозорци, но знаеше къде в тефтера на баба му се намира телефонният номер на Феня, една портиерка от улица „Камергерски“, която го правеше майсторски. Откак се преместиха на „Белоруская“, тя идваше два пъти годишно — през есента — за да уплътни, през пролетта — за да извади натъпкания с нож в цепнатините памук и да измие прозорците. Още преди да отвори куфара или кашона с продуктите, който му предаде вече на летището шофьорът Володя (Фаина Ивановна не дойде да го изпрати), Шурик се обади на Феня, но се оказа, че тя е в болница с пневмония.

Вера се разтревожи: кой сега ще уплътни прозорците?

Шурик успокои майка си, увери я, че и сам ще се справи, каза й да стои в кухнята, за да не настине, и веднага се зае с прозореца в нейната спалня. Реши отначало да запуши цепнатините, а утре, когато научи как се вари лепилото, да налепи хартиените ивички, за да предотврати нахлуването на преждевременния студ. Освен това не беше съвсем готов да отговаря на въпросите на майка си, какви толкова важни дела са го удържали така дълго на Урал, така че, изпълнявайки полезната домакинска работа, той същевременно избягваше лъжите, от които винаги му се гадеше…

Напъха в цепнатините всичкия памук, който намери из къщи, и от прозорците почти престана да духа. А когато отиде в кухнята, намери там гостенин. Вера черпеше с чай съседа от петия етаж, известен на целия блок общественик, който постоянно събираше пари за обществени нужди и облепваше целия вход с нелепи надписи, призоваващи да се пази чистота, да не се пуши на стълбищните площадки и да не се изхвърлят през прозорците „ненужни вещи от домакинството“. Всички тези призиви обикновено се пишеха с лилаво, отдавна излязло от употреба мастило на груба амбалажна хартия, запазила по краищата си следите от допира с нервен нож.

Женя, бивш състудент на Шурик от „Менделеев“, всеки път, когато идваше у тях, ги отлепваше и вече беше събрал цяла колекция от тези директиви, които неизменно започваха с думите „забранява се“. И ето че сега Вера черпеше с чай този стар идиот, той пък, облещил някогашни орлови очи, размахваше пръст и се възмущаваше по повод на неплатен партиен членски внос. Шурик мълчаливо си наля чай, а Вера впери в сина си страдалчески поглед. Неплатеният партиен членски внос нямаше ни най-малко отношение към нея, а съседът, както се разбра от разговора, бил секретар на домовата партийна организация на пенсионерите. И се бе отбил на съседска приказка с едва прикритото намерение да привлече Вера Александровна към обществена работа. На малката плешива глава на партийния секретар беше плоско нахлупена омазнена тюбетейка, първоначално червена на цвят, а от ноздрите и ушите му стърчеше жива и свежа растителност.

При появяването на Шурик той прекъсна своята енергична реч, помълча една минута, а после решително, все така дупчейки с пръст въздуха, но вече по посока на Шурик, строго каза:

— А вие, младежо, постоянно блъскате вратата на асансьора…

— Извинете, няма вече — отговори му Шурик напълно сериозно и Вера се усмихна разбиращо на сина си.

Старецът решително стана, леко се люшна и подаде картонена ръка:

— Всичко хубаво. Помислете си върху моето предложение, Вера Александровна. И не блъскайте вратата на асансьора…

— Лека нощ, Михаил Абрамович — стана тя да го изпрати до вратата.

Когато вратата се затвори, двамата избухнаха в смях.

— А пък от ушите му! От ушите му!… — хлипаше от смях Вера.

— Ами тюбетейчицата! — пригласяше й Шурик.

— Вратата на асансьора… вратата на асансьора… — заливаше се от смях Вера, — не я блъскайте!

А след като се насмяха хубаво, си спомниха за Елизавета Ивановна — ето кой би се повеселил от сърце сега…

После Шурик се сети за кашона:

— Там ме отрупаха с подаръци!

Свали картонения капак и заизважда какви ли не редки лакомства и продоволствени ценности, подредени много грижливо в сибирския разпределител на продукти за роднина от значение, не нищожно като това на тоя Михаил Абрамович, а като на истински партиен секретар… Но Шурик и дума не обели за това, а каза само:

— Награда за работата ми…

Но нямаше кой да се посмее на тази шега.