Людмила Улицка
Искрено ваш Шурик (5)

5

Майка му и баба му, като два ширококрили ангела, винаги бяха до него. Тези ангели не бяха безплътни и безполови, а определено женствени, така че от най-ранна възраст у Шурик се настани неосъзнатото чувство, че и самото добро е начало женско, намиращо се извън и около него, който е в центъра. Двете жени го закриляха още от раждането му, от време на време опипваха челото му — да не би да има температура? В копринените им поли криеше лицето си от неудобство или смущение, на гърдите им, меки и податливи на баба му, корави и малки на майка му, полагаше глава преди сън. Тази семейна любов не знаеше нито що е ревност, нито що е горчивина: двете жени го обичаха с всичките си душевни сили, надпреварваха се да му служат, макар и по различен начин, и не си го деляха, а, напротив, със съвместни усилия укрепяваха неговия свят, който се нуждаеше от самоутвърждаване. Искрено и задружно го хвалеха и поощряваха, гордееха се с него, радваха се на успехите му. Той им отговаряше с абсолютна взаимност, а те никога не поставяха пред него безсмисления въпрос, коя обича повече.

Сянката на безбащието, от която и двете се бяха страхували някога, изобщо не се появи. Когато той се научи да казва „мама“ и „баба“, му показаха снимка, от която покойният Левандовски му пращаше неопределена усмивка, и му казаха: „Татко“. До седмата му година това напълно го удовлетворяваше и едва в училище той забеляза известна липса в семейството. Попита „Къде е?“ и получи правдив отговор: „Загина“. Беше известно, че баща му е бил пианист, и Шурик свикна да смята, че старото пиано вкъщи е истинското свидетелство за някогашното бащино присъствие.

Ако за хармоничното развитие на едно дете наистина са необходими две възпитателни сили, мъжка и женска, вероятно Елизавета Ивановна с твърдия си характер и вътрешно спокойствие му осигури това равновесие, освен пианото.

Като се любуваха на своето едро и стройно момче, двете жени с интерес очакваха времето, когато в живота му ще се появи третата — и най-важната. Кой знае защо, двете бяха настроени да смятат, че момчето им ще се ожени рано, семейството ще се увеличи, ще даде нови филизи. С тревожно любопитство се вглеждаха в съученичките на Шурик, които танцуваха нервния и безполов танц туист на рождения му ден, и гадаеха: дали не е тази…

В класа му момичетата бяха много повече от момчетата. Шурик се радваше на успех и на рождения си ден, шести септември, покани едва ли не целия клас. След лятната ваканция всички искаха да се видят. Освен това започваше последната учебна година.

Мургавите от слънцето момичета чуруликаха, смееха се прекалено високо и пищяха, а момчетата не толкова танцуваха, колкото пушеха на балкона. От време на време Елизавета Ивановна или Вера Александровна влизаха странишком в голямата стая, всъщност в бабината, внасяха поредното блюдо и впиваха крадливи погледи в момичетата. После в кухнята незабавно споделяха впечатленията си. И двете стигнаха до общото мнение, че момичетата са чудовищно невъзпитани.

— Издават звуци, сякаш са на опашка за билети на гарата, макар че ми се виждат интелигентни момичета — въздъхна Елизавета Ивановна. После помълча, размърда връхчетата на сбръчканите си пръсти и сякаш неохотно призна: — Но все пак колко са прелестни… симпатични…

— Стига, маминко, сторило ти се е. Те са ужасно вулгарни. Не знам какво симпатично си намерила — възрази дори леко разпалено Вера.

— Онази беличката, със синята рокля е много приятна, май се казва Таня Иванова. Мисля, че и източната красавица с персийските вежди, слабичката, е прелестна…

— Какво говориш, мамо, беличката не е Таня Иванова, а Гуреева, дъщерята на Анастасия Василиевна, учителката по история. Зъбите й растат през един, и това ми било прелест, а пък твоята източна красавица… не знам, не знам каква красавица е, има мустаци като на полицай… Ира Григорян, нима не я помниш?

— Добре де, добре. Ти, Верочка, сякаш си производител на коне. Ами Наташа, Наташа Островская с какво не ти харесва?

— Тази твоя Наташа между другото ходи още от осми клас с Гия Кикнадзе — с отсянка от някаква лична обида подхвърли Вера.

— С Гия? — смая се Елизавета Ивановна. — Тоя смешен дебеланко?

— Очевидно Наташа Островская не е на това мнение…

Елизавета Ивановна не знаеше някои неща, които бяха известни на Вера. Шурик беше лудо влюбен в Наташа още от пети клас, а тя бе предпочела смешния сънлив Гия, който по онова време беше мълчалив, но пък отвореше ли си устата, всички се превиваха от смях: нямаше равен по остроумие.

С една дума, момичетата не харесваха на бабата като маса, но всяка поотделно й се виждаше привлекателна. Вера пък, напротив, беше убедена, че училището на Шурик е едва ли не най-доброто в града, класът му е прекрасен, изключително деца на интелигентни родители, тоест като цяло всички й харесваха, но пък всяко момиче поотделно имаше отблъскващи недостатъци…

А Шурик харесваше всичко — и като цяло, и всяко нещо поотделно.

Беше се научил на туист още миналата година и този смешен танц му харесваше: сякаш смъкваш от себе си залепнали мокри дрехи. Харесваха му и Гуреева, и Григорян, дори на Наташа Островская беше простил измяната, още повече че Гия му беше приятел. Освен това много му хареса плодовата торта с разбита сметана, която бе направила баба му. И новият магнетофон, който му подариха за седемнайсетгодишнината.

В десети клас Шурик окончателно определи какво ще учи — реши да кандидатства филология, романо-германски езици. Че какво друго?…