Людмила Улицка
Искрено ваш Шурик (65)

65

Самолетът излетя плавно и мощно. Лилка затвори очи и веднага задряма. После стюардесата донесе напитки. Лиля извади от чантата си тефтер. Отвори го. Всичко записано в него беше на иврит. Тя извади от кожената примка тънка химикалка и записа на руски:

„Идеята да се отбия в Москва беше гениална! Градът е просто чудо! Съвсем роден. Шурик е трогателен, страшно, и още ме обича, което е просто невероятно. Сигурно никой не ме е обичал така, може и да не ме обикне. Ужасно нежен и абсолютно асексуален. Някак старомоден. И изглежда ужасно — състарен, надебелял, трудно е да си представи човек, че е само на трийсет. Живее с майка си, някаква овехтялост и прах. За годините й дори много си я бива, дори е елегантна. У тях ядох страхотни ястия, също старомодни. Странно нещо — в магазините празно, а на масата — рогът на изобилието. Интересно дали Шурик има някакъв личен живот? Май няма. Трудно мога да си го представя. Но, общо взето, у него има нещо особено — сякаш е малко нещо светец. Но е абсолютен мухльо. Господи, колко влюбена бях в него! Насмалко да остана заради този човек. Какво щастие, че тогава заминах. А можеше и да се омъжа за него! Горкият Шурик.

Затъжила съм се за работата. Сигурно ще ми удължат стажа с още една година. Надяват се, че всяка година ще им снасям по едно златно яйце. Но ми се струва, че този скандал в Англия по повод на промишления шпионаж в края на краищата ще засегне и нас. Естествено, те да не са пълни идиоти случайно“.

Лиля затвори тефтера, мушна химикалката в примката и ги прибра в чантата. После свали облегалката, сложи под главата си възглавница, зави се с одеялото и заспа. Полетът беше продължителен, утре трябваше да е на работа, можеше да се наспи.