Людмила Улицка
Искрено ваш Шурик (22)

22

Лена Стовба навършваше деветнайсет и този рожден ден беше ужасен — след толкова щастливи. Тя беше любимата и красива сестра на двама по-големи братя. Баща й, като всички големи началници, не познаваше езика на равенството: командваше едни хора, като ги тормозеше и унижаваше, а пред други беше готов той да се унижава — доброволно и почти възторжено. Лена, макар и негово собствено дете, беше в категорията на висшите същества. Той я бе поставил на такъв пиедестал, че дори мисълта за евентуалното й омъжване му беше неприятна. Не че готвеше дъщеря си за монахиня, не! Но в неизследваните дълбини на партийната му душа живееше народната представа, а може би отглас от учението на апостол Павел, че висшите личности не раждат деца, а се занимават с по-възвишени дела, в конкретния случай — с науката химия…

Когато след дълги подготовки жена му плахо му съобщи, че дъщеря му смята да се омъжва, той се огорчи. На всичко отгоре, когато се разбра, че избраникът на дъщеря му е човек от друга, черна раса, ударът беше двоен: в душата на един бял мъж, който дори не е влизал в каквито и да било отношения с черната раса, живее тайният страх, че в черния мъж се крие особено свирепа мъжка сила, значително превъзхождаща силата на белия… Ревността беше особена: неосъзната, неподдаваща се на изговаряне, няма. При мисълта, че неговата боготворена, бяла, чиста Леночка ще я… да, именно, този секретар на областен комитет не можеше да намери думата, той, който поради началническото си положение прекрасно знаеше всички думи от А до Я, с които може да се смачка буболечка… къде ти, беше му невъзможно да намери думата, обединяваща неговата дъщеря и черния мъж в интимното пространство на брака… само при мисълта, че той просто ще я докосва с ръцете си, в слепоочията му заблъскваха тежки камбани.

Известно време след като предпазливо бе съобщила за подготвяния брак, жена му беше принудена да му каже и за отменянето на този брак. Но заедно с това и за детето, което щеше да се роди скоро. И му съобщи всичко това. Ефектът надмина всички очаквания. Отначало началството рева като мечка, после строши с могъщия си юмрук кухненската маса. И ръката му си изпати — две пукнати кости, — после й надянаха гипсова ръкавица. Но още преди гипса той нареди на семейството името на Ленка повече да не се споменава и заяви, че не желае да я вижда и да чува каквото и да било за нея… Съпругата на комитетчика знаеше, че след време той щеше да омекне, да прости на Ленка, но не знаеше дали Ленка щеше да му прости това отричане от нея в тежкия момент…

С една дума, рожденият ден на Лена Стовба беше от тъжен по-тъжен. Рожденичката седеше на паянтовия стол — надебеляла, с отекли крака, а ябълковият млин, изпечен от Аля, изглеждаше сиромашки, както и нарязаният кашкавал, салам и яйцата, напълнени пак с яйца, но с майонеза.

Гостите бяха двама — Шурик и Женя Розенцвейг, който бе пристигнал от вилата, за да честити на самотната Стовба. Беше пристигнал с кошничка, която бе напълнила неговата информирана за положението на Стовба милозлива еврейска майка. Съдържанието на кошничката почти точно повтаряше списъка на продуктите, които Червената шапчица носела на болната си баба: двулитрова бутилка селско мляко, домашен млин с горски плодове и прясно масло, купено на гаровото пазарче от местни майсторици… Дъното на кошницата беше покрито с бяло-зелени ябълки от единственото плодно дърво в дворното място на семейство Розенцвейг. Освен това Женя беше написал шеговито-възвишено стихотворение, в което „деветнайсет“ авангардно се римуваше с „нация“, а самото предстоящо събитие, свързано с прискръбното лекомислие, както и с плама и припряността на героя и слабата информираност на героинята, бе интерпретирано от поета почти като революционно преобразование на света.

И все пак Лена се развесели — беше благодарна и на Аля, която се бе сетила за рождения й ден тъкмо в момент, когато тя проклинаше самото си раждане, и на Шурик, дотичал да й честити с бутилка шампанско и с втора — червено „Саперави“, както и с кутия шоколадови бонбони, държани в маминото шкафче и придобили лекия аромат на вечния бабин парфюм…

И те се заеха с ядене и пиене: двата млина, салама и кашкавала, и яйцата. Оказа се, че всички незнайно защо са гладни като вълци и изядоха набързо всичко, и тогава съобразителната Аля отиде в общата кухня и свари и макарони, които доядоха вече след млиновете… И всички се чувстваха прекрасно, дори Лена за пръв път от няколко месеца си помисли, че ако не беше й се случило това нещастие, никога нямаше да се сдобие с тези истински приятели, които я подкрепяха в тежък момент от живота й. Ще бъде справедливо да кажем, че кубинските приятели на Енрике — плешивият биолог и другият, Хосе Мария — също не я изоставяха, а на рождения й ден не дойдоха само защото не знаеха за него…

Така или иначе, последното вино беше изпито за приятелите и когато бяха доядени всички макарони, разговорът премина от възвишени към житейски теми и тази стрелка премести най-непрактичният от всички Женя.

— Добре де, а нае ли си квартира?

Това беше болен въпрос: Стовба трябваше да освободи мястото в общежитието до първи септември, вече си беше взела академичен отпуск, но не, още не си беше наела квартира. Отначало Аля отиде с нея като подкрепяща група на улица „Бански“, на черния пазар за жилища, но се оказа, че азиатското присъствие само пречи — една от хазяйките го каза направо: вземаме само руснаци.

Почти всеки ден Лена ходеше до „Бански“, но никой не искаше да даде квартира на самотна бременна жена. Съгласи се само една собственичка на жилище — стара пияница от Лианозово. По-приличните хазяйки й отказваха: не искаха да вземат жена с дете. Една замалко да се съгласи, но й поиска паспорта, дълго го изучава — търсеше печата за брак и като не го намери, й отказа…

Въпросът на Женя за квартирата върна Лена към нейните горестни обстоятелства и тя се разплака — за пръв път през последните два месеца:

— Ами че ако имах тоя проклет печат в паспорта, може би щях да се прибера вкъщи. Щях да родя тук и после да отида — тате щеше да свикне… А така ще е позор за него… с неговото положение…

Шурик й съчувстваше. Шурик блещеше своите и без това кръгли очи. Шурик търсеше изход. И го намери:

— Лена, ами да идем да се разпишем с тебе. И готово!

Стовба още не бе успяла да осъзнае полученото великодушно предложение, а Аля сякаш я прободе нажежено желязо: тя готвеше Шурик за себе си, къткаше го като агънце за своя лична употреба, за нея трябваше да се ожени той, с нея да се разпише…

Но Стовба асимилира предложението — всичко можеше да се нареди. Така, така, така… — щракаше в русата глава:

— Шурик, а как ще погледне на това майка ти?

— Не, Лена, не е нужно тя да знае. Защо й е? Ще се разпишем, ще ти наемем стая, ще родиш, а после може и при вашите да те изпратим. А когато всичко се оправи, ще се разведем… Голяма работа…

„Гледай ти сега — мислеше си Стовба. — Гена Рижов, дето беше влюбен до смърт, избяга от страх, а това московско момченце, гнилото интелигентче, маминото синче е готово да помогне ей така, без да му мисли…“

Лена погледна Алка с интерес — вкисна се момичето, очите му станаха още по-големи от обикновено, замътиха се. Лена се усмихна вътрешно: от всички присъстващи тук само тя разбра какво ставаше в душата на Алка, и изпита леко злорадство — не, Стовба не беше възнамерявала да се съревновава с тази трудолюбива и незначителна казахка, но така се получи — просто от само себе си. Раз — и победи…

Сълзите й мигом изсъхнаха, погубеният й живот започна да се подрежда.

— И на „Бански“ ли ще дойдеш с мен, Шурик?

— Защо не? Разбира се, че ще дойда.

Женя възторжено се разкрещя:

— Ура! Шурик, ти си истински приятел!

А Шурик наистина се чувстваше истински приятел и добро момче. Винаги му бе харесвало да бъде добро момче. Разбраха се на другия ден да подадат заявление в гражданското — свидетели щяха да бъдат Женя и Аля. Аля се проклинаше за млина, за рождения ден, за чието празнуване се бе сетила тъкмо тя, но още не можеше да измисли нищо за спасяването на своето бъдеще…

И наистина, на другия ден отидоха в гражданското, разбира се, вече не в Дома на младоженците, а в обикновено, районно. Подадоха заявление. Като взеха предвид изразителния корем, там им определиха ден за сключване на брака след седмица. Шурик замалко щеше да забрави, но точно след една седмица сутринта му звънна Стовба и каза, че след един час го чака пред гражданското. И Шурик хукна и успя да стигне навреме: разписа се с Елена Генадиевна Стовба, временно спаси репутацията й и сега тя можеше да се прибере вкъщи в достойното положение на омъжена жена…