Клей Харви
Идеален ден за убиване (53)

51.

„Щом намеря малкото лайно — помисли той, — ще му счупя врата. Шмугна се там долу.“

Мъжът видя високи треви, които бяха стъпкани и полегнали встрани. Във влажната кал личаха малки стъпки, водещи към водата.

„По дяволите, колко е горещо.“

Той отпъди една конска муха. Бяха много. Да не говорим за пресните кравешки изпражнения с размера на възглавница. Мъжът съблече камуфлажното яке и го хвърли в храстите. На избелялата от пране оранжева фланелка пишеше:

НЕ ИЗЛИЗАМ С МОМИЧЕТА,

КОИТО УПОТРЕБЯВАТ ПЕТБУКВЕНИ ДУМИ:

НЕДЕЙ!

СТИГА!

ПУСНИ!

Той нагази във водата. Камъните бяха големи и коварно хлъзгави. Трябваше да стъпва предпазливо.

„Момчето не може да е отишло далеч. Сигурно се е уморило. Вероятно се крие някъде в храстите край брега. Ако не го намеря, Резович ще ме обеси.“

Изведнъж мъжът спря и съзря нещо кафяво. Бързо се обърна и посегна към пушката на рамото си.

„Шибан мармот.“

Животното пробяга три-четири метра и се скри в дупката си.

— Щом намеря хлапето и ще му откъсна ръката — процеди той на глас и присви очи. Челото му беше обляно в пот.

Не знаеше колко близо е до детето.

Не знаеше, че петгодишният Кълън Ванс се спотайва на пет метра от него сред високите треви край потока, трепери от страх, от студ и от умора и се моли на Бога: „Моля те, Господи, не му позволявай да ме открие. Моля те, Господи…“.

Мъжът с оранжевата фланелка и начернено лице продължи да върви. Очите му се стрелкаха от бряг на бряг. Накрая изчезна зад завоя.

„Трябва да чакам…“ — повтаряше си наум Кълън, но вече не издържаше. Беше малък и нетърпелив. Изскочи от туфата и хукна по брега, мятайки кал по гърба си. Сърцето му биеше като на зверче. Къщата беше наблизо… Скоро щеше да бъде спасен…

В същия миг една ръка замахна и го удари по гърба, завъртя го и го повали на земята. Кълън падна тежко. Белите му дробове останаха без въздух. В очите му се четеше ням ужас. Войникът победоносно се наведе над него.

— Опиташ ли се да станеш, пак ще те ударя, така да знаеш, момче.

— Може би да, може би не — каза женски глас зад него.

Той се обърна и я видя. Беше мокра до кръста и държеше малък автоматичен пистолет.

„Виж ти. Тази тъпа кучка държи оръжието с две ръце. Не гледа ли телевизия?“

— Никога няма да ме уцелиш оттам — каза мъжът.

Жената направи пет крачки, докато той смъкваше пушката от рамото си, и попита:

— А оттук?

Сетне стреля в гърдите му.

Два пъти.