Клей Харви
Идеален ден за убиване (18)

16.

Куршумите и реакцията на нервната му система от получената внезапна травма накарали Дейв да залитне назад. Главата му се ударила в тежкия дъбов рафт, закован на стената зад него. Скалпът му се сцепил като узрял пъпеш. Извъртял се на една страна, стоварил се немощен на пода и се свил. Безчувствена, окървавена плът. Прекрачвайки неподвижното му тяло, онзи с пушката огледал стаята. По петите го следвал по-ниският „полицай“ с насочен пистолет.

— Ще проверя горе — казал той и започнал да се качва по стълбите.

Чувайки изстрелите в банята на втория етаж, където в момента се намирал, баща ми станал, закопчал панталона си, затегнал колана и бързо изтичал в стаята на Кълън. Двете момчета били до вратата и го гледали с широко отворени очи. Баща ми ги хванал за ризките, изблъскал ги в спалнята и им казал да отидат до прозореца, който гледа към гаража. Подшушнал на Кълън да го отвори, докато той провери какво става. Кълън сериозно попитал:

— Дейв застрелян ли е?

Баща ми отговорил по също толкова сериозен начин:

— Може би.

Татко се върнал, взел карабината си от скрина и застанал зад вратата на стаята да чуе какво става. Заредил, но се чул остър звук. „Онзи, който се качва по стълбите, трябва да е чул този звук“, помислил татко и решил да се подсигури, като грабнал маркуча и залял с вода стълбището. По-късно ми каза, че „русокосият подскачал надолу по задник по-бързо от мангуста, бягаща от гърмяща змия“.

Веднага щом онзи изчезнал надолу по стълбите, татко се върнал в спалнята и заключил. Мислел да бутне скрина зад вратата и да се опита да барикадира стаята, но решил, че ако изнесе битката отвън, не само ще му се отвори повече място за действие, но и ще осигури възможност на момчетата да избягат, ако той срещне неприятности. Хванал двете момчета за ръцете и ги провесил от прозореца, сетне ги пуснал на покрива на гаража. Няколко деветмилиметрови куршуми изсвистели през вратата на стаята и се забили в стената недалеч от мястото, където стоял. Това го накарало да последва децата. Оттам до земята разстоянието било малко. Слезли по клоните на един кучешки дрян. Щом стъпили на земята, той изпратил момчетата до дома на семейство Кранфорд, три къщи по-надолу, като поръчал на Кълън да накара госпожа Кранфорд да се обади веднага на полицията.

Баща ми успял да се скрие в сенките на гаража. Стъпил с единия крак върху косачката, а другият сложил на петно от боя на пода. Над лявото му рамо висели ножици за стригане на овце, а над другото — навит на кълбо маркуч. Камуфлажът на предградията. Кафявата му риза и тъмносиният спортен панталон му помогнали да се слее с мрачния интериор на гаража и да стане почти невидим. Там стоял и чакал с допотопната си карабина от Втората световна война, точно както едно време в Гуадалканал. Вкус на бакър, влажни длани и капки пот по челото.

Чакал да се покаже птичето.

И то скоро се показало.

Докато стреляли по приятеля му, другият, който започнал престрелката, оглеждал мястото. После се върнал, за да обсъди положението с партньора си, който разтривал натъртения си задник и беснеел от яд.

— Ще изтръгна дроба на онова копеле! — изревал русокосият, скърцайки със зъби.

— Успокой се! Търчиш насам-натам като луд, а онзи дядка може да ти свети маслото.

— Да му го начукам! Пиши го мъртъв.

— И без това щяхме да го очистим, Лайл.

— Да, но сега със сигурност ще го заболи.

Съвещавали се още минута, сетне русокосият пак се качил горе в стаята, стрелял във вратата и след това я изритал.

Докато всичко това ставало горе, другият изтичал зад къщата, забелязал момчетата, които слизали от дървото, следвани от дядото, понесъл някакво оръжие. Той видял стареца да казва нещо на децата, а след това ги изблъскал така, че да не се виждат.

Изпратил ги е до близката къща за помощ, помислил той. Или да се обадят по телефона. По-добре да ги хвана бързо, докато кварталът не се е напълнил с истински ченгета. Излязъл от предната врата, с цел да им препречи пътя или да ги очисти. Било му все едно.

Русокосият също се промъкнал през прозореца и хукнал по пътеката по следите на двете деца. Татко го чул да се катери по покрива на гаража и видял сянката му в клоните на дряна, докато слизал надолу. Изглежда онзи се бил насочил към гаража като възможно скривалище на малките уплашени момчета, макар че главната му грижа трябвало да бъде местонахождението на един ветеран и скорострелното му оръжие. Може би светлокосият блед стрелец бил просто убиец, но не и тактик. Вероятно не е бил от търпеливите. Какъвто и да е бил недостатъкът му в този момент, очаквал го скъпоструващ урок.

Не му било писано обаче да извлече полза от него.

Един куршум го уцелил в гърдите. После още един в рамото. Зашеметил го, но насочил полицейския деветмилиметров пистолет „Берета“ и изстрелял три куршума. Ярката слънчева светлина го заслепявала. Не чувствал нищо друго, освен болка, гняв и изненада.

Един от куршумите му попаднал в плът и изкарал въздуха на баща ми, но не и решителността му. Татко изстрелял всичките си дванайсет патрона, четири от които се забили в къщата. Не се взривили, тъй като били с метална обвивка, но един от тях пронизал гръдната кост на русокосия, строшил я, оставяйки остри като бръснач отломки в заобикалящата я белодробна тъкан, после пробил дупка и продължил унищожителния си път през вената и запушил аортата в горната част на сърцето. Устремил се наляво към двуглавия мускул на ръката и спрял дълбоко забит в раменната кост.

В резултат на това, кръвното му налягане паднало рязко и русокосият се строполил на земята, в собствената си кръв и изпражнения.

Баща ми облегнал гръб до стената на гаража и се свлякъл, присвивайки колене, притиснал счупеното си ребро и дълбоката рана отстрани, парализиран от болката. Дишал тежко и докато седял, се питал дали не е получил инфаркт, дали русокосият е жив и дали Кълън е повикал полицията.

Опитал се да стане, но краката не го послушали. Затова останал там, очаквайки да чуе сирени в далечината.

За съжаление на всички потърпевши, когато Кълън и Уеб стигнали къщата на семейство Кранфорд, без да пострадат, там нямало никого. Всички външни врати били заключени. Кълън ги проверил до една, така че не могъл да се обади на полицията, нито на когото и да било другиго. Осъзнавайки, че носи отговорност за Уеб, той чул престрелката, но никакъв знак от Дейв или от дядо си. Синът ми стоял пред задната врата на къщата на семейство Кранфорд, треперейки от неописуем ужас, далеч от всички, и полагал неимоверни усилия да сдържи сълзите си и да измисли някакъв план. Спомнил си, че всички в квартала са на работа или на училище. Само госпожа Кранфорд обикновено си стояла вкъщи през деня. Кълън мислел ли мислел и се оглеждал, но не се сетил за друг изход, освен за едно-единствено място, където можели да отидат. Хванал треперещата ръка на Уеб, стиснал го здраво, за да му вдъхне кураж, защото Уеб вече плачел, и се втурнали натам.