Клей Харви
Идеален ден за убиване (46)

44.

Макелрой изостана на втория завой. Фермата още не се виждаше, но беше на около осемстотин метра. Той смяташе да се изкатери на хълма и да навлезе в гората, после да се промъкне колкото е възможно по-близо до фермата и същевременно да наблюдава пътя.

Точно преди последния завой, където тойотата щеше да се види от фермата, успоредно на пътя, течеше поток. Бреговете бяха високи около метър. Обърнах се към Хедър.

— Не забравяй да стоиш приведена. Ако те забележат, край на играта.

Тя погали ръката ми.

— Не се безпокой. И моят син е в онази къща. Няма да проваля нещата. Мисли за децата, не за мен.

— Добре. Взе ли бинокъла?

Хедър докосна издутината под гърдите си.

— Тук е. Така няма да се удря в камъните, докато пълзя.

— Не очаквам да се сблъскаш с противника. Онзи разнебитен навес не осигурява кой знае каква защита и е далеч от пътя. Това не е стратегическа точка. Но човек никога не знае. Отваряй си очите на четири. Освен сержанта тук, Дейв, Макелрой и аз, всички, които са на наша страна, ще бъдат в камуфлажни дрехи. И запомни, има един от техните, чието местоположение е неизвестно. Той може да е навсякъде.

— Довиждане — измърмори тя.

Сержант Йорк и аз я наблюдавахме, докато отиваше към потока.

— Каква жена — измърмори той. — Изобщо не се страхува.

— Не, но всеки, който я срещне, би трябвало да се страхува.

Превключих на първа скорост и взех завоя.

Фермата се появи пред очите ни.

Беше огряна от слънчева светлина.

В двора се извисяваше огромен дъб. Яките му клони се бяха устремили умолително към небето.

Чепатият ствол на старото дърво беше четири метра в диаметър.

Синът ми беше завързан за него.