Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайлър Ванс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Flash of Red, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Клей Харви. Идеален ден за убиване

Американска. Първо издание

ИК „Бард“ ООД, София, 1999

Редактор: Саша Попова

Худ. оформление на корицата: Петър Христов

ISBN: 954-585-013-2

История

  1. — Добавяне

25.

Една дъждовна пролетна вечер съветът по стратегията, в който участваха Ванс, Майкълс, Патерсън и Кълоуи, проведе първото си съвещание. Около масата в кухнята ми седяха татко, Дейв Майкълс, Хедър Патерсън, Етъл Кълоуи и Джейсън Патерсън, който се бе облакътил на взета под наем, разнебитена болнична количка легло.

Открих съвещанието с молитва като благодарих на Бога за това, че е запазил живота на присъстващите, особено на Уеб и Кълън, които бяха горе и играеха. С изключение на Етъл, по всички останали беше стреляно или бяха улучвани през последните две седмици, затова завършихме молитвата с едно общо „Амин“.

После информирах събралите се относно плановете ми за бъдещето на Резович — нещо, което Дейв и аз подготвяхме цяла седмица. Малката група от различни, но взаимно свързани души, се умълча, докато поглъщаха думите ми. Етъл се обади от името на всички и попита:

— Какво смяташ да правиш с Кълън, докато ти и Дейв скитосвате навън?

Осведомих ги и за това в най-общи линии, без да се впускам в подробности. Някои кимаха одобрително, други само поклащаха глава.

Етел: Кълън ще се отегчи до смърт.

Джейсън: Трябва да направя нещо.

Татко: Кълън ще се чувства добре. Той има нужда само от грижи и развлечения.

Хедър: Уеб ще стои с мен в Шарлот или с родителите ми, когато съм на работа. И аз искам да участвам.

Дейв: Тайлър и аз сме разработили стратегията така, че всеки един от вас да участва.

Аз също се включих в разговора:

— Преди да стигнем до това кой какво ще прави и как, трябва да съставим план за бягство.

Няколко глави се обърнаха и ме погледнаха със заинтересовани и любопитни погледи.

— План за бягство ли? — попита Джейсън.

— Точно така. Трябва да координираме бягството, свръзката и защитата на Кълън.

— Къде точно ще отиде той? — попита Хедър.

— Трябва ли да знаеш? — рекох аз и останах в очакване да се разрази буря.

— Какво?

— Ще знаят само онези, които трябва — отговори Дейв вместо мен.

В зелените очи на Хедър засвяткаха искри на враждебност, които приличаха на фойерверки на Четвърти юли. Всеки момент щеше да избухне.

— Искаш да кажеш, че не можеш да ми имаш доверие за местонахождението на…

— Хедър — тихо каза Дейв.

— Не ме прекъсвай.

— Хедър — повтори той.

— Какво!

— Мислиш ли, че Резович знае коя си?

— Може би. Вероятно. И какво от това?

— Тогава може да знае къде живееш и къде работиш?

Тя млъкна за миг и опита да се овладее.

— Добре. Може и да знае. И какво от това?

— Ами, може да те отвлече.

Очите й се разшириха.

— За да разбере къде е Тайлър.

Ставаха по-огромни.

— Или Кълън.

Очите й станаха големи колкото чинийки, докато проумяваше последиците, значението на начинанието ни и нашата дилема.

— Мили боже! — възкликна тя.

— И Тайлър няма да е там, за да го защити.

— Господи! Тогава и аз ще трябва да отида. С Уеб. Защото могат да отвлекат и него, за да ме накарат да проговоря. — Тя се обърна към мен. — За теб и за Кълън.

— Добре се ориентираш в ситуацията — отбелязах аз. — Резович явно няма да се спре пред нищо, за да се добере до мен и семейството ми. Нито един от нас няма да е в безопасност, освен ако аз не се добера до него пръв. И ще го направя. Най-важният проблем сега е да се осигури безопасността на Кълън. И ето как възнамерявам да го направя.

През следващия един час аз говорих, а те ме слушаха. С изключение на Дейв, който ставаше и сядаше на масата, когато си поиска.

Той вече беше в течение на плана ми.

 

 

Следващата ми среща беше с Фанър, който с голяма готовност се съгласи с незначителната си роля в цялата история. Моят план отменяше част от най-непосредствените му грижи, при това надеждно. При повече късмет, разрешаването на случая щеше да бъде приписано на него, елиминирайки ФБР от играта, и той щеше да се окичи с лаврите.

После се срещнах с Макелрой във Форт Браг и обсъдих всичко и с него.

— Харесва ми — каза той. — Кълън ще бъде в пълна безопасност. Моите момчета ще се погрижат за това. Имаш думата ми. Кога се сменя караула?

— Утре. Имаме среща в участъка половин час преди да съмне. Колите ще бъдат там шест часа по-рано и ще бъдат проверени за електронни устройства от твоите експерти. Никой няма да знае нищо за нашето направление, нито за бъдещите ни намерения. Ще знаят само, че трябва да проверят колите, да внимават никой да не се върти край тях, след като шофьорите ги оставят и проверката е приключена, както и да охраняват подземния гараж и да не допускат никого, освен ако не е лично изпратен от Фанър. Дейв също ще прекара там нощта и очаквам от вашите хора да проверяват полицаите. След онази история в дома ми с двете мними ченгета нямам вяра на полицията.

— Фанър разбрал ли е откъде са взели униформите и оръжието? — попита Макелрой.

— Две ченгета съквартиранти, чийто апартамент е разбит, докато са били в едноседмична командировка в Атланта.

— Елементарно.

— Добрите планове винаги са елементарни — рекох аз. — Въпросът е как наемните убийци на Резович са разбрали кой няма да бъде в града?

— Предполагам, че по старомодния начин — отговори полковникът. — Банкноти са сменили притежателя си. Само се чудя защо не са откраднали и униформи от отдела на шерифа.

— Мислих по въпроса и го споменах на Фанър. Според него и според шерифа, нашите симпатяги са мислили, че онзи, който е бил на смяна в моя дом, е познавал всичките си колеги и не би му било трудно да различи две подставени лица, като се има предвид, че Гилфорд не е най-големият окръг в Съединените щати. Но би трябвало да се предположи, че човекът на шерифа не познава всяко ченге от градския участък.

— Резович не е глупак.

— Биографията му го доказва.

— Е, добре. — Макелрой стана, протегна се и изсумтя от удоволствие. — И аз ще бъда там утре. А ти гледай отстъплението ти да бъде осъществено точно по плана.

Протегнах ръка и казах:

— Знаех, че ще дойдеш.

— Кога смяташ да пристъпиш към издирването на Резович?

Казах му.

— Имаме информация, че голямата оръжейна сделка още не се е състояла. Опитваме се да разберем мястото. Ще имам повече информация, когато се върнеш от новия си команден пост — рече той.

— Не го мисля за команден пост, а за зона. Безопасен периметър.

— Но нали ще вземаш решения, докато си там.

— Решенията ми вече са взети. Само трябва да ги приведа в действие.

— Бинго — кимна той и тръгна.