Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайлър Ванс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Flash of Red, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Клей Харви. Идеален ден за убиване

Американска. Първо издание

ИК „Бард“ ООД, София, 1999

Редактор: Саша Попова

Худ. оформление на корицата: Петър Христов

ISBN: 954-585-013-2

История

  1. — Добавяне

43.

Приземихме се на отцепен район на Блу Ридж Паркуей, на осем километра от фермата. След осем минути Дейв, Хедър и аз обмисляхме последните подробности от плана си в малкия ресторант, а Макелрой установяваше радиовръзка с хората си.

— Напълних резервоара на тойотата веднага щом пристигнах. Реших да нося пистолета тук — каза Хедър, надигна пуловера си и ми показа дръжката на малкия автоматичен деветмилиметров „Смит & Уесън“. — Така мога бързо да го извадя.

Кимнах.

— Не забравяй, че можеш да използваш оръжието само в краен случай. Иди където ти казах и стой там. Ще виждаш всичко, което става пред къщата. Щом свършим, някой от нас ще дойде да те вземе. Не мърдай оттам, каквото и да стане.

— Добре. Обещавам.

Макелрой дойде при нас.

— Не са видели никого на пътя.

— Това означава, че ще трябва да отида дотам, както Резович нареди. Е, добре, ще направя каквото иска. Твоят човек облича ли се?

— Сега е в банята. Ризата още е мокра, но поне изпрахме кръвта. Защо не счупи капачките на коленете на онзи тип? Щеше да е много по-чисто.

— Сигурно не съм разсъждавал трезво.

— За нещо неприятно ли говорите? — попита Хедър.

— Много — отговорих аз.

В същия миг влезе човекът на Макелрой, сержант, облечен в дрехите на Кари. Той имаше телосложението на Леплин, но беше русокос, а лицето му — осеяно с лунички.

Мъжът се приближи до нас и протегна ръка.

— Приятно ми е да се запознаем, господин Ванс. Слушал съм много за вас. Аз съм Йорк.

Погледнах Макелрой.

— Той шегува ли се с мен?

Полковникът се ухили.

— Не.

— Алилуя — рече Дейв и стана. — Сержант Йорк. Точно каквото ти трябва. Ще бъда от лявата страна на пътя. В гъсталаците на хълма, нагоре от пощенската кутия, докато видя какво става с теб. Ако не можеш да изведеш заложниците, ще се промъкна през тревите до северната страна на къщата, за да проверя как стоят нещата.

— Ще отвлека вниманието им, за да ти дам време — казах аз. — Най-важното е да не объркаш нещо, преди да сме разбрали къде са заложниците.

— Тръгвам — каза Дейв.

Седнах зад волана на тойотата. Хедър легна на задната седалка. Сержант Йорк се настани на предната седалка и смъкна козирката на бейзболната си шапка, за да скрие колкото може лицето си.

Макелрой ме последва с очукания си линкълн. Потеглихме заедно.

Идвам да те взема, синко. Дръж се!