Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайлър Ванс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Flash of Red, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Клей Харви. Идеален ден за убиване

Американска. Първо издание

ИК „Бард“ ООД, София, 1999

Редактор: Саша Попова

Худ. оформление на корицата: Петър Христов

ISBN: 954-585-013-2

История

  1. — Добавяне

36.

Хедър и аз излязохме от хотел „Ривър Парк“ малко преди пет следобед и тръгнахме към ресторант „Форт Далас“, където щяхме да се срещнем със заместник областния прокурор, представител на Бюрото за алкохол, цигари и оръжия и човек от шерифския отдел на Дейд Каунти. Дейв остана в стаята да пази нещата ни и да яде скариди. Макелрой вече бе отишъл в ресторанта, за да запази места.

Хедър държеше ръката ми, докато се разхождахме. Минахме покрай река Маями и тя ми посочи шлеп, натоварен с велосипеди.

— Вероятно под велосипедите има два тона оръжия и боеприпаси — казах аз.

— Какво те кара да мислиш така?

— Защо не? Митничарите рядко проверяват шлеповете. Резович може да прекара и атомни бомби през океана. На кого му пука? Плавателните съдове излизат от страната.

— По-лошо е, ако влизат.

— И аз така съм чувал.

Пред ресторанта ни чакаха три издокарани личности с вид на професионалисти. Веднага познах заместник областния прокурор, въпреки че не се бяхме виждали от две десетилетия. Годините се бяха смилили. В черните коси нямаше бели кичури и лицето беше сравнително гладко, въпреки часовете, прекарани в игра на волейбол под палещите лъчи на слънцето на плажа. Фигурата още беше стегната и нямаше издайнически тлъстини на ханша. Беше в скъп черен костюм на тънки райета.

Характерната крива усмивка беше на лицето му. Четвъртитите рамене. Движенията, които сякаш казваха: „Върви по дяволите“. Пакостливото пламъче в очите. Ухилих се и му подадох ръка.

— Двайсет години нищо друго, освен писма и по някое телефонно обаждане и пак имаш дързостта да ми подаваш ръка? Ела тук. — Тя ме прегърна, притисна ме към себе си и ме целуна. — Как си, жребецо?

— Още ли имаш онези татуировки?

Заместник областният прокурор се изсмя гърлено, наведе се към ухото ми и прошепна:

— И двете са на мястото си. А сега, млъквай. Хората тук не знаят за тези неща.

По-високият от приятелите й се прокашля.

— След минута, Брейтуейт — каза тя и се обърна към Хедър. — Вие трябва да сте сестра му или вероятно счетоводителката му. Твърде сте изискана, привлекателна и интелигентна, за да бъдете свързана по друг начин с този клоун.

Хедър показа хубавите си зъби и протегна ръка.

— Хедър Патерсън — представих я аз. — Лайза Крафт Джеймисън.

— Много ми е приятно да се запознаем — рече Хедър. — Каква беше онази история с татуировките?

Лайза ме стрелна с поглед и отговори:

— Съжалявам. Секретна информация.

После представи колегите си, Джералд Брейтуейт от Бюрото за алкохол, цигари и оръжия и детектив Джим Джонсън от шерифския отдел. Макелрой се приближи до нас и ни заведе до една от дървените маси. Седнахме и една привлекателна брюнетка по къси панталони и фланелка донесе менюто. Избрах какво да си поръчам и огледах посетителите в ресторанта, после се вторачих в бетонния под.

— Какво търсиш? — попита Лайза.

— „Бръмбари“.

Тя се засмя.

— Тук не ги пускат.

— Никога не съм бил на пикник, без няколко бръмбара да не оживят обстановката — казах аз, после насочих вниманието си към Деби, сервитьорката, която се върна, носейки тефтера си.

— Тъй като цените на храната са приемливи — казах аз, — ще почерпя двете дами и мъжа с късата коса. Другите двама господа са на правителствени помощи. Те могат да си платят сами. Между другото, ще приемете ли чек?

— За определена сума.

— Мислите ли, че поръчката ми ще превиши четири хиляди и петстотин долара?

— Само ако давате щедри бакшиши.

— Зависи от обслужването. Какво ще ни препоръчате?

Хедър и аз решихме да вземем пържени картофи, риба и миди в марината. За Лайза — чорба от риба с много подправки. Макелрой поръча скариди. Разговаряхме, ядохме и поискахме лимонов пай за десерт.

Погледнах чинията си и поклатих глава.

— Не съм сигурен дали ще мога да изям пая.

Лайза посегна към десерта.

— Аз ще мога.

Боднах ръката й с вилицата и тя я дръпна.

— Току-що нападна член на областната прокуратура. Ще накарам Джим да те арестува.

Наведох се и прошепнах в ухото й:

— Той знае ли за татуировките?

— Разбира се, че не — също така шепнешком отвърна тя. — Сега съм порядъчна.

Усмихнах й се, оглеждайки очилата с метални рамки, пригладените назад коси и официалните обувки.

— Винаги си била порядъчна. Само понякога забравяше да се държиш като такава.

Бяхме се запознали в корейската демилитаризирана зона. Не питайте за обстоятелствата. Лайза Крафт прекара труден период, след като през 1976-та напусна армията, но година по-късно успя да се върне в колежа. През 1981-ва се омъжи за търговец на употребявани коли от Чикаго. Премести се в юридическия факултет във Флорида, далеч от студа, вятъра и снега. Двамата бяха влюбени един в друг, но и твърде заети, за да имат деца. Тя учеше, за да навакса изгубеното време, сетне постъпи в адвокатска кантора, където работеше до пълно изтощение. Лари, съпругът й, по дванайсет часа на ден продаваше коли на напористи млади кариеристи и на семейства от средната класа.

В средата на осемдесетте години животът им се промени. И двамата започнаха да изкарват добри пари. Лари стана управител. Но дните им пак бяха заети. Нямаха деца, но все говореха за това и се заричаха да намерят време.

През 1986 година, докато караше водни ски с един от клиентите на Лайза, Лари бе блъснат от скутер, управляван от дрогиран наркоман. Макар и съкрушена от скръб, Лайза запази достатъчно присъствие на духа и накара един уролог да изтегли семенна течност от изпадналия в кома Лари. Замразиха спермата в азот и я складираха в пластмасови шишенца. Лари почина два дни по-късно. По метода инвитро Лайза роди две хубави момчета — едното през 1987-ма, а другото през 1992 година. Тя беше всеотдайна майка. И в същото време се издигна до заместник областен прокурор.

Преди две десетилетия Лайза ме бе измъкнала от трудно положение. И сега вероятно щеше да го направи.

Нищо не може да се сравни с приятелите.

 

 

След вечерята започна сериозният разговор.

Джонсън ни информира подробно. Тъмнокестенявата му коса беше сплъстена, а кожата мазна. Обувките му отдавна не бяха лъскани. Дъхът му миришеше на миди и на вермут.

— Нямаме представа къде е Резович — каза той.

— Аз също.

— Разбрахме къде ще се състои сделката с оръжието и очакваме да намерим човека, който ще я ръководи. Той е известен по нашите места.

— Какво ще направите, като го намерите? — попитах аз. — Ще го наблюдавате, ще го притиснете или ще го подмените с някой от вашите хора?

— Смятаме да наблюдаваме мястото на сделката и да се намесим, когато покупката се осъществи.

— Можете ли да пипнете Резович, веднага щом се появи?

— Нямаме заповед за арест — отговори Макелрой.

— Федералните агенти не го ли търсят? — попитах аз. — Банковият обир не е ли федерално престъпление?

— Не разполагаме с достатъчно доказателства — каза мъжът от Бюрото за алкохол, цигари и оръжия. — Никой не може да го идентифицира със сигурност. Знаем, че бил там, но не можем да го докажем. Ето защо тази вечер тук няма представители на ФБР. Оставят случая на нас и на местните власти.

— Наблюдаваме летището, гарата, автогарата и всички други входни пунктове, но още не сме намерили Резович и не очакваме да го намерим. Вероятно ще дойде с кола или с камион. Така е по-трудно да го засечем — каза Джонсън.

— Ами ако не се появи на покупката на оръжие?

— Ще се появи — рече Брейтуейт. — Той е от онези, които предпочитат сами да си вършат работата. Пък и не знае, че заловихме един от неговите лейтенанти. Никой не знае. Няма да могат да предупредят Резович. Ще се появи.

— Надявам се да се окажете прав.

— Ще видите. Той ще дойде.

— Кой ще го арестува?

— Ще го сторим заедно — отговори Лайза. — Зависи колко закона ще наруши, когато пристъпим към ареста. Ако окаже съпротива и наруши правилника за движение, ако се опита да избяга, всичко това ще се прибави към сметката му. Бюрото за алкохол, цигари и оръжия ще го обвини в незаконна търговия с оръжие, а ФБР може да решат да продължат с разследването на банковия обир в зависимост от информацията, която получим от арестуваните.

— Ще ми дадете ли пет минути насаме с него?

Лайза се усмихна като акула.

— Нито дори пет секунди, жребецо. Не знам подробности за военната ти подготовка, но веднъж те видях как подмяташе един сержант от Специалните служби, сякаш беше празен брашнен чувал. Чувала съм неприятни истории за теб, докато беше в Корея. Ако те допуснем на една ръка разстояние от Резович, ще го прекършиш като евтина пура. Макелрой ми разказа за скорошните ти приключения в Северна Каролина и аз ти съчувствам. На твое място бих се уверила, че Резович ще бъде задържан и няма да се измъкне. Ако зависеше от мен, може би щях да ти дам жалкото му тяло. Този негодник го заслужава. Но не зависи от мен, затова не опитвай нищо, инак единственият баща на сина ти може да свърши в областния затвор. Разбрахме ли се?

— Може ли поне да наблюдавам ареста?

Не ми хареса начина, по който Макелрой ме гледаше.

Лайза се усмихна.

— Разбира се. Отдалеч и невъоръжен. Не взимай дори прашка.

Отвърнах на усмивката й и казах:

— И без това не знам как да я използвам.

— Съмнявам се.

Тя имаше право.

 

 

— Много лесно се предаде — рече Макелрой, докато се връщахме в хотела.

По изражението на Хедър личеше, че и тя мисли така.

— Поне ще бъда на сцената. Кой знае какво може да стане. Той може да се опита да избяга и аз да го заловя.

— Внимавай, защото онези ченгета от Южна Флорида ще те пъхнат зад решетките.

А Резович на два метра под земята, помислих аз, но не го казах.