Клей Харви
Идеален ден за убиване (33)

31.

Бяхме вкъщи и хапвахме бургери със сърнешко месо.

— Струва ми се, че господин Диас много обича храна от родината си — отбеляза Дейв.

Джейсън приготвяше индонезийска зеленчукова салата — целина, леко запарен зелен фасул, нарязан суров морков, два домата и една от краставиците, които бях купил от Боби Тю.

— Може да са група мигриращи работници или наистина да са рибари — добави той.

— Да — съгласих се аз, докато използвах дълъг и остър нож, за да нарежа хляба. — Но може и да не са. Засега това е единствената ни следа. Пък и има смекчаващ фактор.

Двамата затаиха дъх и зачакаха.

— Говорих с Аксел… Ферон Саймънс има досие. Не е извършвал тежки престъпления, но списъкът е дълъг. Бандитства от дванайсет-тринайсетгодишен. Дребни кражби, коли, мисли се за щука…

— Какво? — учуди се Джейсън.

— Мисли се за много остроумен — обади се Дейв.

— Както и да е, Саймънс е хулиган, но злобен. В момента е пуснат под гаранция.

— А случая с щуката? — попита Джейсън.

Усмихнах се, за да покажа, че ценя ироничното остроумие. Нарязах хляба и наредих филиите в овален поднос.

— Сложи картофите в микровълновата фурна — казах аз на Дейв.

— Добре, капитане. Искаш бургера „Бамби“ умерено препечен, нали?

— Не го споменавай — рече Джейсън и потрепери. — Полагам усилия дори да се убедя да хапна.

— Нали ядеш свинско, телешко и пуешко. Няма разлика — увери го Дейв.

— Но сърната е толкова…

— Симпатична? — попита Дейв.

— Много пъти съм слушал подобни спорове — намесих се аз — и ми се повръща от тях. Всичко е наред, ако убиеш нещо, стига да е грозно, но не и щом е симпатично.

— Знам, че звучи глупаво, но действително изпитвам такива чувства — каза Джейсън.

— Не само звучи глупаво, но наистина е глупаво — рече Дейв, заглади каймата и я сложи на хартиени салфетки, за да изцеди и малкото останала мазнина. — Не мислиш ли, че и телето е симпатично? Или къдрава овчица? Ядеш телешко и овче, нали?

Джейсън сложи салатата на масата.

— Ясно. Разбрах — каза той, после се присви, хвана се за гръдния кош и пое дълбоко въздух.

— Добре ли си? — попитах аз.

— От време на време ме пронизва болка.

— Но напоследък по-често, нали?

Той кимна. Дейв се приближи до него и му помогна да седне.

— Не се държиш много здраво на краката си — презрително отбеляза Дейв.

— Ха, ха. Колко смешно — отвърна Патерсън.

Започнахме да ядем „Бамби“.

— Как мислиш да действаме утре? — попита Дейв.

— Смятам да не взимам оръжие.

— Но ти си стръвта. Ами ако някой се опита да те застреля?

— Ти няма да му позволиш — отговорих аз.

— Аз ще нося ли оръжие?

— И още как.

— Аха.

— Фанър не те предупреди, нито те заплаши със затвор.

— Тогава няма да има нищо против.

— Ще те окове.

— По-добре мен, отколкото теб, нали?

— И така — рече Джейсън, който седеше на дивана и дъвчеше аспирин. — Какво ще стане, ако хванете господина и той се окаже онзи, който ви трябва, но не каже нищо?

Дейв и аз се спогледахме и се усмихнахме.

Джейсън вдигна ръце.

— Добре, добре. Глупав въпрос.

— Не се безпокой — уверих го аз. — Вероятно няма да се наложи да го нараняваме.

— Тогава как…

— Малък номер, който научих в провинцията — каза Дейв, бръкна в джоба си, извади патрон и го подхвърли на Джейсън, който сръчно го улови с една ръка и го разгледа.

— Това е патрон голям калибър. Ще го простреляте, за да каже всичко?

— Не — рекох аз. — Дейв няма да го простреля с този куршум. Погледни буквите и цифрите на върха. Виждаш ли онази вдлъбнатина?

— Да.

— Това е капсула. Обикновено е обърната надолу, към вътрешната част на гилзата. Кухината е запълнена със сребърно капаче. Когато натиснеш спусъка, ударникът блъска капсулата, възпламенява барута, който бързо изгаря, и изхвърля куршума нагоре в цевта.

— Но в тази кухина няма нищо — възрази той.

— Точно така.

Джейсън се замисли за миг.

— Тогава щом няма капсула, какво ще възпламени барута?

— Ти ми кажи.

— Нищо. Няма да се възпламени — отговори той и ме погледна, търсейки потвърждение.

— Точно така. Това е фалшив куршум.

— За какво служи?

— Да плаши противника — отговори Дейв.