Клей Харви
Идеален ден за убиване (22)

20.

Два часа по късно Макелрой се наведе над масата в кухнята у нас и ми показа две снимки. Единият мъж имаше мършаво, злобно лице, мустаци, разположени косо очи, високо чело и прошарени бакенбарди в стил Елвис Пресли. Не беше особено толерантен, както личеше от погледа в очите му. Другия беше по-млад и не изглеждаше толкова опасен. По-скоро приличаше на човек, тънещ в богатство и разкош. Все пак личеше, че имат родствена връзка.

— По-възрастният се казва Валентин Резович, а този вдясно е по-малкият му брат, Михаил, с когото сте си разменили по някой куршум пред банката. Валентин го обожавал. „Обожавал“. Точно така пише във факса на Интерпол. Виждаш ли? Това означава да обичаш някого безумно…

— Знам какво означава.

— Не е нужно да се държиш грубо. Големият брат е мръсен кучи син. Роден е през 1950 в град Баня Лука, в една страна, която сега се нарича Босна и Херцеговина. Чувал ли си я?

— Звучи познато.

— В Европа, която е пълна с вагабонти, този е един от най-изявените. Да ти разкажа ли автобиографийката му?

— Целият съм в слух.

— Благодаря. Не са известни връзки с политически или религиозни организации, с изключение на една, „Вярваме в Бога“. Би направил и е правил всичко за пари. Продавал е китайски автомати на либийците, корейски петдесеткалиброви оръжия на сандинистите, кубински пури на богати републиканци индустриалци в Южен Илинойс. Хранителни продукти, предназначени за Сомалия, са били пренасочени към Руанда и продадени на черния пазар. Висококачествен плутоний изчезва от Украйна и се появява в Пакистан. Сто и три мексиканки — всичките красиви и бременни — са изпратени в Калифорния да родят рожбите си на американска земя и да придобият правото да получават помощи като безработни, а после да свършат като проститутки в Шанхай. Бебетата им са разпродадени за осиновяване на бездетни американки. Всичко това за пари. Винаги и само за пари. Където мангизите, там и Валентин.

— Ясно.

— Резович защитава интересите си с голямо усърдие и безскрупулност. Миналата година сложил бомба в къщата на негов съперник в Лисабон и очистил цялото му семейство. Освен това, удавил шотландски търговец в собствения му казан с уиски заради нищожен дълг.

— Удавен в казан с уиски. „О, Смърт, къде ли не играе острото ти жило?“

— Какво каза?

— Нищо — отговорих аз. — Цитат от пиеса. Къде мога да намеря господина от Босна, който се оказа такъв голям трън в очите ми?

— В момента се подвизава в Щатите, по-точно в Сиатъл. С туристическа виза е и урежда прехвърляне на голяма партида оръжие за Южна Африка. Легално са обявени като принадлежности за ловуване, предназначени за вносител от Маями, чиито офис е някъде на запад. Проблемът е, че от една седмица никой не го е виждал.

— Искаш да кажеш, че тип с такова досие е бил наблюдаван и изпуснат?

— Сякаш се е изпарил. Бил е заснет на видеокасета в компанията на още един приятел от банката, онзи, когото ти застреля, и с другия, Джон Байнъм. Местните обирджии не представляват интерес за международните мошеници. ФБР също може да се заинтересува от случая, но някак са останали извън играта. След като Резович взе парите от банката, федералните агенти трябва да са много щастливи. Вътрешната конкуренция е грозна работа.

— Какво ще ми кажеш за другия човек, за когото спомена Фанър, онзи, латиноамериканеца? Някой знае ли нещо за него?

— Да. Изглежда по-големият брат се е запознал с него в Мексико, докато са уреждали сделката с калифорнийските бебета и двамата са се сработили. След като сделката е приключила благополучно, облагодетелствайки и двете страни, те са сключили нещо като съюз, в който мексиканецът е играел ролята на бияча. Името му, между другото, е Хектор Ернандес Диас и съвсем не е цвете за мирисане. Ако някога се озовеш близо до това копеле, застреляй кучия син. И то незабавно. Казват, че бил много ловък и с пистолета.

— Чудесно. Страхотно.

— Хей — измърмори полковникът, — трябва много да внимаваш.

— И така — попитах аз, — къде ни отвежда това? Знаем от хората на Фанър, че предстои оръжейна сделка. Въпросът е у кого са оръжията и защо Резович ги иска? И кой е крайният потребител?

Макелрой сви рамене.

— Страхотно — отбелязах аз.

— Всъщност, не е толкова зле, колкото изглежда. Знаем, че Резович и неговата горила се спотайват някъде наоколо и се опитват да те докопат.

— Е, и?

— Ами, намери ги.

— И как да го направя? Целият полицейски участък на Грийнсбъро не може да ги намери.

— Да, но те са много заети. А ти каква друга работа имаш? Освен това, опитен си, доколкото ми е известно. — Макелрой се намръщи. — Резович е ловко копеле и непрекъснато се измъква. Може да се крие някъде наоколо цяла година и да ни се надсмива. Той има много пари. Трябва му само дупка, в която да се свре и някой да му носи храна. За такъв като него това няма да е проблем. Сигурно е платил и на онези двамата, за да те очистят.

— Ресурсите му не може да са неограничени.

— Двата милиона, които открадна от банката, са доста пари, а и времето е на негова страна, докато има къде да се крие.

— И какво да направя?

— Същото, което прави в корейската демилитаризирана зона през 1974 година, когато ти дадоха пълна свобода на действие. Търси и унищожавай.

— Но това не е война.

Макелрой удари с юмрук по масата и всички бурканчета с подправки подскочиха.

— Дявол да го вземе, как да не е! Ванс, онзи тип няма да се разкара. Той иска теб и семейството ти мъртви. Ти си убил брат му и той няма да го забрави. Никога.

Замислих се върху думите му.

— Нека първо да говоря с Фанър. Да разбера какво е научил от мнимите ченгета. Може да е попаднал на следа.

— Може би, но не разчитай на това.

— Ако няма новини, тогава ще реша какво да правя. Твоите момчета може ли да останат тук още няколко дни, докато Дейв и татко се върнат от болницата?

— Задръж ги, докато имаш нужда от тях. Но не позволявай тази работа да излиза извън контрол — предупреди ме той. — Намери шибаното копеле и го пречукай. И латиноамериканския му приятел.

Макелрой изпи на големи глътки кафето си, затегна възела на вратовръзката си и тръгна.

Останах сам и дълго седях до масата в кухнята. Тялото ми беше уморено, а главата ми даваше заето.

Но измислих план.