Клей Харви
Идеален ден за убиване (52)

50.

По-късно Кълън ми разказа, че бил уплашен през повечето време, но не през цялото. Войникът го сграбчил за китката, когато чул силен трясък в къщата и го накарал да бяга, колкото му държат краката. Нагоре по стръмния хълм. Паднал два пъти, но войникът го дръпнал и пак го накарал да тича. Ударил си коляното. Потекла кръв, но не плакал. Войникът непрекъснато се обръщал назад. Кълън го попитал защо го отвежда толкова надалеч. Нали бил обещал на баща му да стоят наблизо. Войникът му казал да млъкне, инак ще го цапардоса. Кълън се замислил как да остави съобщение, така че да го намеря, но нямал с какво да пише. Сетил се как съм го учил да проследява следа и какво да търси. Решил да остави следа и го сторил, когато войникът не гледал. Наближили телената ограда и войникът му казал да се провре отдолу, но да не я докосва, защото електричеството ще го убие. Кълън се проврял и докато войникът пълзял под оградата, скочил надолу по хълма, паднал и се търкалял чак до къщата. Изцапал се и му се завил свят. Войникът хукнал подир него, но също паднал. Кълън го чул да казва лоши думи, затова изтичал в гората и се скрил. Видял как войникът слязъл долу и се чудел къде да го търси, но Кълън се бил уплашил, че е оставил следи, затова се шмугнал още по-навътре в гъсталака и тичал още малко. Спрял да си почине. Съблякъл панталона и ризата си и ги сложил на едно храстче, така че да прилича на малко момче. После пак хукнал. Стигнал до края на гората, където имало зелено поле с редица дървета по средата. Не знаел накъде да продължи, ако отиде дотам. После си спомнил, че в ниското има поток. Можел да слезе до потока и по него да отиде до къщата. Войникът нямало да го види там долу. Побягнал през полето, пак се проврял под телената ограда и се добрал до потока. Водата била много студена и стигала до коремчето му. Раната на крака го боляла. Камъните били хлъзгави. Паднал много пъти — веднъж на удареното си коляно — и малко плакал, защото силно го заболяло. Но никой не го видял. Излязъл от потока и се обърнал да види какво става. Войникът бил далеч, но вървял в неговата посока. Кълън погледнал дали съм край къщата, но през дърветата не се виждало почти нищо. Хукнал натам, но се уплашил, че войникът може да го види. Отново нагазил във водата и продължил да върви, като се чудел какво да направи, ако войникът го хване. В ръката си държал малък сгъваем нож играчка тип „Швейцарска армия“, който майка му била подарила за четвъртия му рожден ден, но не знаел как да го използва, пък и мъжът бил много едър. Затова продължил да върви в студената планинска вода…