Гьончо Белев
Патилата на едно момче (32)

32
Лошо! Лошо!

За да изплати дълга от поръчителствата, тате продаде и голямата къща. Сега вече останахме само с дюкяна и двора с плевнята.

Веднаж тате и Мито Ачкакански влязоха в обора.

— Ето тука, Мито — тате посочи към едната стена, — ще направя ясли. Сено има достатъчно от Минината ливада, дворът е широк и в него спокойно могат да нощуват десетина кираджии.

— Ти си го добре намислил, Божине, ами току да почнем да стягаме дюкяна.

— Ето от тия дъски ще сковем тезгях и скамейки — каза тате, доволен, че чичо Мито одобрява плана му.

За една седмица нашата кожухарница се превърна в кръчма. Тате сключи заем от Мито Ачкакански и замина да докара пазарджишко вино. Върна се със своя талига. Беше я купил от Пловдив заедно с един едър и жилав кон, сляп с едното око.

— Купих го евтино, от казармата на артилерийския полк. За десет лева — каза тате и тупна коня по корема. Добичето не мръдна.

Чичо Мито разчекна устата на коня и отсече:

— Малко е дъртичък, ама нищо, ще ти върши работа.

— Ще върши, ами. Минко ще кара пясък на шосето, че много пътна тегоба ми се е натрупала — той ме погледна усмихнато.

Отначало ханджилъкът тръгна добре. Дворът беше постоянно пълен с кираджии. Тате се радваше и с радост отиваше из пазарджишките села за вино.

Обаче щом се зазими, кираджиите секнаха. Виното за София се караше с влака. Сега очаквахме само на кръчмата. Баща ми беше недоволен. Не можеше да понася пияните.

В стаичката до кръчмата, в която живеехме, ясно се чуваха честите караници между пияните клиенти, които обикновено нямаха мярка на устата си. Между тях често бяха и Цвятко Сарача, Петър Чипия и Колчо Терзията. Това особено ядосваше тате и една вечер той им каза:

— Как не ви е срам! Опропастихте ме с поръчителството и пак ми се влачите!

— Да си отворил църква, а не кръчма — му се сопна Цвятко Сарача.

— Кръчмата е един вид обществено заведение и никой не може да иска билет за влизане! — се обади и Колчо Терзията.

— А бе, Божине, защо дърдориш! Като ни даваш вино, не ти ли плащаме? — нахално се намеси и Петър Чипия, който развърза кесията си и хвърли на масата няколко гологана, които се търкулнаха по земята.

Тате, ядосан от наглостта и безсрамието на своите длъжници, се готвеше да каже нещо, но в кръчмата влезе жената на Цвятко Сарача. Тя се приближи до мъжа си и му зашепна нещо на ухото. Но той, вместо да стане, я блъсна силно в гърдите и тя падна по гръб на земята.

— Не те ли е срам да биеш жена си! — избухна тате и й помогна да стане.

— И твоята…

— Така ли! — изкрещя тате и му шибна една плесница.

— Ей, хора! Божин утрепа мъжа ми — зарева Цвятковица, която се беше изправила разчорлена до вратата.

Веднага се яви старшията Панайот. След като усмири пияния, той състави акт на тате, че в кръчмата му имало караница и с това се нарушавала нощната тишина.

Още на другия ден баща ми затвори кръчмата.

— Гладен ще умра, ама с пияни не се разправям вече — каза той на мама. Тя отначало замълча, но изведнаж изплака и промърмори:

— Лошо! Лошо!