Гьончо Белев
Патилата на едно момче (11)

11
Зъболекар

В Стипоне не знаехме що е зъболекар, а когато някого от нас заболеше зъб, тате го пращаше при Делсизов Иван да му го извади.

Той беше служил във военната амбулатория. Там си беше изкарал войниклъка, като помагал на фелдшерите. Това му стигаше, като се уволни, да се обяви за зъбовадач. Тази „професия“ упражняваше между другото. Иначе по занятие си беше налбантин.

Един път, измъчван от силен зъбобол, аз се втурнах в налбантницата. Делсизов тъкмо беше гътнал наземи един вол да го подковава. Мярнаха ми се вързаните за дълго кросно крака на поваленото по гръб животно и стопанинът му, който с опрян на дървеното магаре крак изпъваше силно въжето.

Добичето мръдна. Аз се дръпнах към тезгяха и започнах несъзнателно да разбърквам клинците.

— Ще имаш малко търпение! Щом свърша с вола, и тебе ще оправя — ми каза „зъболекарят“, като продължаваше да подрязва копитото на добичето.

И наистина, когато волът се изправи на крака и се заотърсва от пепелта, Делсизов ми заповяда да възседна като кон трикракото дървено магаре. В това време той извади от чекмеджето едни криви клещи и каза:

— Зяпни!

Притисна силно краката ми между коленете си, после стисна зъба с клещите си и почна да го клати.

Чинеше ми се, че не зъбът се клати, а цялата налбантница се люшка от земетресение. Ужасни болки! Изревах и се опитах да го ритна, но здравите му колене само ме стиснаха още по-силно.

Най-сетне зъбът скръцна и Делсизов го извади като ръждив гвоздей от дъбова дъска.

— Трай, булка, за хубост! — ми каза той, като ми подаде извадения зъб, да го хвърля на покрива за здраве. — А сега си нажабуркай устата от тази вода — ми посочи той едно бирено шише, — тя е от Ивановден, светена.

Аз изскочих от налбантницата и не видях как стигнах у дома.