Метаданни
Данни
- Серия
- Случки из живота на Минко Минин (1)
- Включено в книгата
- Година
- 1939 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2014)
Издание:
Гьончо Белев (Гьончо Георгиев Белев)
Патилата на едно момче
Роман
Трето издание
Редактор: Иванка Филипова
Художник: Любен Зидаров
Художествен редактор: Тончо Тончев
Технически редактор: Лазар Христов
Коректор: Нели Златарева
Дадена за печат на 22.X.1965 година. Излязла от печат на 20.III.1966 г. Формат 1/32 84/108. Тираж 20 000. Печатни коли 9. Издателски коли 6,83. Цена 0,53 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1966
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София
История
- — Добавяне
12
Незначително произшествие
Тази година преди Коледа започна да вали ситен сняг, който през време на празниците бялна цялото стипонско поле. Комините на къщите се украсиха с големи бели калпаци, а хората се движеха из улиците по тесни пътеки, заградени със стени от сняг. След Йордановден изведнаж се развилия „сърбинът“, така наричаха западния вятър, и изпомрази где кого стигна. Но въпреки студа стипончани разхвърляха шума на овцете, туряха сено на добитъка и бързо изтичваха да се сгреят в къщи. Дюкянджиите пък от ранна сутрин до късна вечер не преставаха да посрещат купувачите и да работят.
Нощем фъртуната свиреше в комините на различни гласове. Това ме плашеше и аз се завивах презглава. Понякога свирнята се обръщаше на женски плач, който ме караше да запушвам и ушите си. В края на краищата сънят надвиваше и аз заспивах.
Но разбира се, че точно през такава зима с дебел сняг, студен вятър и синя мъгла в нашите детски сърца още по-силно дълбаеше копнежът по пролетта. Ние с трепет очаквахме времето, когато като изпуснати юнци ще хукнем към „Кочиевци“, където пролетта прогонваше най-рано тежката, студена зима.
„Кочиевци“ беше чудна местност. Падина, предпазена от ветровете, с шумолещи от всички страни на скатовете потоци, които през пролетта се събираха долу в един ръкав, в дъното на който лежаха хиляди обли камъчета.
През пролетта склоновете на „Кочиевци“ биваха осеяни с кокичета, минзухар и кукуряк. Тук пъпките на младия букаш най-рано набъбваха, дори понякога изпреварваха цветята, пукваха се и показваха сочнозелени островърхи листчета.
Ние децата обичахме не само природата и пролетта, но и традициите, особено когато те са свързани с ядене.
Всяка пролет ние отивахме в „Кочиевци“ и там на припек си готвехме „манджа“ от прясна коприва. Разбира се, че някои прибори и особено продукти трябваше да се вземат тайно, тъй като домашните ни никак не бяха склонни да зачитат тия наши своеобразни традиции.
Тази пролет се събрахме в запустелия двор на джамията и хвърлихме жребий кой да донесе тиган, масло, яйца, пипер, лъжица и пр.
На мене се падна да взема масло и яйца. Доставянето на тези продукти беше свързано с голям риск, но жребият беше хвърлен и аз го приех без протест.
Обстоятелствата ми помогнаха, имах късмет. Мама беше наклала огън на двора и топлеше вода за пране.
Яйцата вдигнах още топли от полозите и ги сложих на главата си, като внимателно ги захлупих с касторената си шапка, чието дъно беше от кадифе. Маслото увих в халваджийска хартия и го пъхнах в джеба си.
За да запазя необходимото за случая равновесие, аз стъпях бавно, изправен, сякаш бях глътнал дрянова пръчка. Но изгледите да се промъкна незабелязано изведнаж намаляха — трябваше да мина край самия огън.
Щом мама ме видя, извика:
— Какво стъпваш като млада невяста с пълни менци?
— Отивам при тате на дюкяна — гузно промънках аз.
— После ще идеш при баща си. Сега седни край огъня и го подклаждай!
За да не разбере мама „деликатното“ ми положение, аз се подчиних и седнах на малкото столче. Но за нещастие огънят печеше тъкмо от страната, от която беше джебът с маслото. То почна да се топи и да ме пари. Не закъсня да потече и надолу към глезените.
Със стиснати от болка зъби станах и тръгнах към портата.
— Къде отиваш? — скара ми се мама.
Престорих се, че не я чувам и продължавах да крача бавно. Но тя се спусна към мене, улови ме за палтото и ме тупна по шапката. Яйцата се счупиха и потекоха по лицето ми. За да я умилостивя, започнах силно да плача.
— Какво става с Минко? — запита тате, който в това време се показа на портата.
— Нищо, нищо, бае Божине. Незначително произшествие! — отвърна вместо мама старшията Панайот, който през плета на съседите беше наблюдавал цялата тази сцена.