Метаданни
Данни
- Серия
- Случки из живота на Минко Минин (1)
- Включено в книгата
- Година
- 1939 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2014)
Издание:
Гьончо Белев (Гьончо Георгиев Белев)
Патилата на едно момче
Роман
Трето издание
Редактор: Иванка Филипова
Художник: Любен Зидаров
Художествен редактор: Тончо Тончев
Технически редактор: Лазар Христов
Коректор: Нели Златарева
Дадена за печат на 22.X.1965 година. Излязла от печат на 20.III.1966 г. Формат 1/32 84/108. Тираж 20 000. Печатни коли 9. Издателски коли 6,83. Цена 0,53 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1966
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София
История
- — Добавяне
2
Нашата паланка
Градчето ни, макар и обградено отвсякъде с планини, не може да се похвали с особена революционна дейност през време на турското робство. Единствената светла точка е отдавна починалият Герин Пане, който е участвувал в организационния парламент на Бенковски на Оборище.
— Щом Бенковски се яви на поляната — възторжено разказваше той, — ние всички паднахме по очи, сякаш слънцето ни ослепи. Юнак беше тоя апостол!
Но след извоюването на свободата Герин Пане стана излишен и умря. И то много сиромах.
Неучастието на стипончани през въстанието може и трябва да се обясни само с географското положение на тая паланка.
Минаващото през Стипоне Цариградско шосе е било винаги вървеник на римляни, кръстоносци и накрая на турци. Затова всичко по-будно е бягало в планината и стремежът към свобода у останалото население е чезнел, докато постепенно изгаснал и последният лъч от надежда за по-самостоятелен живот. Народът някак си се примирил и безропотно понасял робството.
Турците не само са заемали административните служби, но и те главно са владеели земята, а местното население е слугувало по чифлиците им. Бедни и обезправени, стипончани били принудени да живеят предимно из крайнините, по блатистите места.
Ето тук се заселва след Освобождението и баща ми. В паланката идват и други пришелци. Избягалите през време на войната турци започват един след друг да се връщат, но не остават за дълго време. По-богатите изпродават имотите си и се изселват. Тате отваря кожухарница, замогва се, купува ниви, ливади, дюкян, дворно място и си построява къща по свой план, наподобяваща копривщенските сгради. Обширни стаи, кухня и хамам — един вид турска баня. Повиква от Самоков и зографи, които изписват с разни шарки, цветя и плодове таваните.
В тази къща живеехме само когато тате биваше добре материално.