Гьончо Белев
Патилата на едно момче (2)

2
Нашата паланка

Градчето ни, макар и обградено отвсякъде с планини, не може да се похвали с особена революционна дейност през време на турското робство. Единствената светла точка е отдавна починалият Герин Пане, който е участвувал в организационния парламент на Бенковски на Оборище.

— Щом Бенковски се яви на поляната — възторжено разказваше той, — ние всички паднахме по очи, сякаш слънцето ни ослепи. Юнак беше тоя апостол!

Но след извоюването на свободата Герин Пане стана излишен и умря. И то много сиромах.

Неучастието на стипончани през въстанието може и трябва да се обясни само с географското положение на тая паланка.

Минаващото през Стипоне Цариградско шосе е било винаги вървеник на римляни, кръстоносци и накрая на турци. Затова всичко по-будно е бягало в планината и стремежът към свобода у останалото население е чезнел, докато постепенно изгаснал и последният лъч от надежда за по-самостоятелен живот. Народът някак си се примирил и безропотно понасял робството.

Турците не само са заемали административните служби, но и те главно са владеели земята, а местното население е слугувало по чифлиците им. Бедни и обезправени, стипончани били принудени да живеят предимно из крайнините, по блатистите места.

Ето тук се заселва след Освобождението и баща ми. В паланката идват и други пришелци. Избягалите през време на войната турци започват един след друг да се връщат, но не остават за дълго време. По-богатите изпродават имотите си и се изселват. Тате отваря кожухарница, замогва се, купува ниви, ливади, дюкян, дворно място и си построява къща по свой план, наподобяваща копривщенските сгради. Обширни стаи, кухня и хамам — един вид турска баня. Повиква от Самоков и зографи, които изписват с разни шарки, цветя и плодове таваните.

В тази къща живеехме само когато тате биваше добре материално.