Биография

По-долу е показана статията за Гьончо Белев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Гьончо Белев
български писател
Роден
Починал
23 януари 1963 г. (73 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Литература
Период1923 – 1963
Жанровероман, разказ, пътепис
Известни творби„Случки от живота на Минко Минкин“ (1940, 1945, 1957)
Семейство
СъпругаЛюбица[1]
ДецаВерка[1]

Гьончо Белев е български писател и общественик.

Биография

Роден е в Ихтиман на 12 юни 1889 г. в бедно занаятчийско семейство.[2]

Работи като писар в Българска земеделска банка (1909-1911). През Балканската война (1912-1913) е доброволец в Български червен кръст, а през 1914-1915 г. е безработен. Участва в Първата световна война като санитар в 22-ри пехотен полк. От 1918 г. до 1923 г. е библиотекар при Министерството на вътрешните работи.[2]

След преврата на 9 юни 1923 г. работи като коректор, преводач от руски, стенограф, редактор, уредник на печатарски музей, библиотекар в Държавната печатница.[2]

Един от най-добрите му другари е Димчо Дебелянов.[1][3]

През 1933 г. излиза от печат книгата му „Филм и каменни въглища“. През 40-те години създава трилогията „Животът си тече“ („Бентът трещи“, „Живота си тече“ и „Пукнатини“). В края на 40-те години Гьончо Белев работи върху друга серия романи – с автобиографичен характер. Поредицата е с общо наименование „Случки от живота на Минко Минкин“. През 1960 г. тези произведения, преработени излизат под друга наименование – „Панорама на една епоха“.

Той е един от основателите на Дружеството за българо-съветска дружба, активен участник в антивоенното движение. През 1939 г. е в Париж, присъства на Конгреса за мир. Впечатленията си отразява в книгата „Маслинено клонче в Париж“.

През 1946 г. е делегат на Конгреса на славянската емиграция в САЩ. Плодът на пътуването му дотам е „Какво видях в Америка“.

След 9 септември 1944 г. семейството се премества за известно време в Панагюрище, където съпругата му Любица е учителка.[1]

В София живее на ул. „Светослав Тертер“ № 19.[1]

През 1967 г. е издадена и последната му незавършена книга „Кипеж“.

Превежда творби на Антон Чехов, Михаил Пришвин, Валерий Брюсов, Иля Еренбург, Джек Лондон, Едгар Уолъс, Шалом Алейхем и др.[2]

Член на БКП.[2]

Носител е на Димитровска награда (1950) и на орден „Народна република България“ I степен (1959).[2]

Умира на 23 януари 1963 г. в София.

Библиография

  • „Тайно страдание“ (разкази, 1923)
  • „Филм и каменни въглища“ (разкази, 1933)
  • „Бентът трещи. Провинциална хроника“ (1936)
  • „Животът си тече“. Роман в две части: „След игото“ (1937) и „Пукнатини“ (1938)
  • „За маслиненото клонче в Париж“ (пътепис, 1939)
  • „Другият мир“ (разкази, 1940)
  • „Случки из живота на Минко Минин“ (1940, 1945, 1957 – роман в 4 части)
  • „Какво видях в Америка“ (1948)
  • „Пътуване из демократична Германия“ (1951)
  • Избрани творби (1954)
  • „Картини из Румъния“ (1958)
  • „Патилата на едно момче“ (1958)
  • „Панорама на една епоха“ (1960)
  • „Кипеж“ (незавършена, изд. 1967).

Източници

  1. ↑ а б в г д Искра Ценкова, „За хората и хлебарките“ Архив на оригинала от 2017-10-02 в Wayback Machine., сп. „Тема“, бр. 13 (232), 3 април 2006 г.
  2. ↑ а б в г д е Гьончо Белев в Литературен свят.
  3. ↑ Чудомир. Дневник (1947-1967). 1963 година // Литернет, 4 ноември 2004. Посетен на 25 септември 2022. Умря тия дни Гьончо Белев – голям писател, ако се гледа по некролога, подписан от Живков и пр., но аз не мога да го чета. Много пъти съм започвал и никога не довършвал негова книга. Зная го от 1910–12 год. още от „Арменското кафене“ като „непризнат талант“. Издаде и една малка книжчица под заглавие „Тайно страдание“, която не направи никому впечатление. Бил женен за учителка в Ихтиман, която късала от залъка си да му праща в София. Умря като партиец (голямо качество!) и като „приятел“ на Димчо Дебелянов..

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „История на България“         Портал „История на България“