По-долу е показана статията за Гьончо Белев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Гьончо Белев
български писател
Роден
Починал
23 януари 1963 г. (73 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Период 1923 – 1963
Жанрове роман, разказ, пътепис
Известни творби „Случки от живота на Минко Минкин“ (1940, 1945, 1957)
Семейство
Съпруга Любица[1]
Деца Верка[1]

Гьончо Белев е български писател и общественик.

Биография

Роден е в Ихтиман на 12 юни 1889 г. в бедно занаятчийско семейство.[2]

Работи като писар в Българска земеделска банка (1909-1911). През Балканската война (1912-1913) е доброволец в Български червен кръст, а през 1914-1915 г. е безработен. Участва в Първата световна война като санитар в 22-ри пехотен полк. От 1918 г. до 1923 г. е библиотекар при Министерството на вътрешните работи.[2]

След преврата на 9 юни 1923 г. работи като коректор, преводач от руски, стенограф, редактор, уредник на печатарски музей, библиотекар в Държавната печатница.[2]

Един от най-добрите му другари е Димчо Дебелянов.[1]

През 1933 г. излиза от печат книгата му „Филм и каменни въглища“. През 40-те години създава трилогията „Животът си тече“ („Бентът трещи“, „Живота си тече“ и „Пукнатини“). В края на 40-те години Гьончо Белев работи върху друга серия романи – с автобиографичен характер. Поредицата е с общо наименование „Случки от живота на Минко Минкин“. През 1960 г. тези произведения, преработени излизат под друга наименование – „Панорама на една епоха“.

Той е един от основателите на Дружеството за българо-съветска дружба, активен участник в антивоенното движение. През 1939 г. е в Париж, присъства на Конгреса за мир. Впечатленията си отразява в книгата „Маслинено клонче в Париж“.

През 1946 г. е делегат на Конгреса на славянската емиграция в САЩ. Плодът на пътуването му дотам е „Какво видях в Америка“.

След 9 септември 1944 г. семейството се премества за известно време в Панагюрище, където съпругата му Любица е учителка.[1]

В София живее на ул. „Светослав Тертер“ № 19.[1]

През 1967 г. е издадена и последната му незавършена книга „Кипеж“.

Превежда творби на Антон Чехов, Михаил Пришвин, Валерий Брюсов, Иля Еренбург, Джек Лондон, Едгар Уолъс, Шалом Алейхем и др.[2]

Член на БКП.[2]

Носител е на Димитровска награда (1950) и на орден „Народна република България“ I степен (1959).[2]

Умира на 23 януари 1963 г. в София.

Библиография

  • „Тайно страдание“ (разкази, 1923)
  • „Филм и каменни въглища“ (разкази, 1933)
  • „Бентът трещи. Провинциална хроника“ (1936)
  • „Животът си тече“. Роман в две части: „След игото“ (1937) и „Пукнатини“ (1938)
  • „За маслиненото клонче в Париж“ (пътепис, 1939)
  • „Другият мир“ (разкази, 1940)
  • „Случки из живота на Минко Минин“ (1940, 1945, 1957 – роман в 4 части)
  • „Какво видях в Америка“ (1948)
  • „Пътуване из демократична Германия“ (1951)
  • Избрани творби (1954)
  • „Картини из Румъния“ (1958)
  • „Патилата на едно момче“ (1958)
  • „Панорама на една епоха“ (1960)
  • „Кипеж“ (незавършена, изд. 1967).

Източници

  1. а б в г д Искра Ценкова, „За хората и хлебарките“, сп. „Тема“, бр. 13 (232), 3 април 2006 г.
  2. а б в г д е Гьончо Белев в Литературен свят.

Външни препратки