Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XVII

През юни стана Фридландското сражение, в което павлоградци не участвуваха, и след него се обяви примирие. Ростов, който чувствуваше тежко отсъствието на приятеля си, а и нямаше никакви известия за него още от заминаването му и се безпокоеше за вървежа на работата и за раната му, се възползува от примирието и поиска разрешение да навести Денисов в болницата.

Болницата се намираше в малко пруско градче, два пъти опустошавано от руските и френски войски. Тъкмо защото беше лято, когато в полето беше толкова хубаво, това градче с изпотрошените си покриви и огради и с измърсените улици, дрипави жители и пияни или болни войници, скитащи из него, представляваше особено мрачно зрелище.

Болницата се помещаваше в една тухлена къща, в двор с остатъци от развалена ограда, и част от рамките и стъклата й бяха изпочупени. Неколцина превързани, бледи и подпухнали войници се разхождаха и седяха в двора на слънчице.

Щом влезе през вратата на къщата, мирис на гниещо месо и на болница обгърна Ростов. На стълбите той срещна руски военен доктор с пура в уста. След доктора вървеше руски фелдшер.

— Не мога да се разкъсам — казваше докторът, — ела довечера при Макар Алексеич, аз ще бъда там. — Фелдшерът го попита още нещо.

— Е, прави, каквото щеш! Нима не е все едно? — Докторът видя качващия се Ростов.

— Вие защо сте дошли, ваше благородие? — рече докторът. — Защо сте дошли? Или като не ви е закачил куршумът, искате да пипнете тифус? Тук, драги, е дом на прокажени.

— Защо? — попита Ростов.

— Тифус, драги. Който и да влезе — смърт. Само ние двамата с Макеев (той посочи фелдшера) се бъхтим тук. Тук досега пет души доктори като нас измряха. Щом постъпи някой новичък, след една седмичка е готов — каза с явно удоволствие докторът. — Викаха пруски доктори, но нашите съюзници не обичат тия неща.

Ростов му обясни, че иска да види намиращия се тук хусарски майор Денисов.

— Не знам, не ми е известно, драги. Помислете си само — аз съм самичък, а имам три болници, над четиристотин болни! Добре пак, че пруските дами-благотворителки ни пращат месечно по два фунта кафе и превръзки, иначе бихме били загубени. — Той се засмя. — Четиристотин, драги; и ми изпращат непрекъснато още новички. Нали има четиристотин? А? — обърна се той към фелдшера.

Фелдшерът изглеждаше измъчен. Личеше, че с раздразнение чака разбъбрилият се доктор да си тръгне по-скоро.

— Майор Денисов — повтори Ростов, — той беше ранен при Молитен.

— Струва ми се, умря. А, Макеев? — равнодушно се обърна докторът към фелдшера.

Но фелдшерът не потвърди думите на доктора.

— Какъв е той — дълъг, червенокос ли? — попита докторът.

Ростов описа външността на Денисов.

— Имаше, имаше един такъв — като че радостно отвърна докторът, — той навярно умря; но аз ще проверя, имах списъци. У тебе ли са Макеев?

— Списъците са у Макар Алексеич — рече фелдшерът. — Но заповядайте в офицерските стаи, там лично ще видите — обърна се той към Ростов.

— Ех, по-добре да не ходите, драги — каза докторът, — да не би и вие да останете там! — Но Ростов се поклони за сбогом на доктора и помоли фелдшера да го заведе.

— Хем да не се сърдите после на мене! — извика докторът долу, под стълбата.

Ростов и фелдшерът влязоха в коридора. Болничната миризма беше толкова силна в тоя тъмен коридор, че Ростов си запуши носа и трябваше да се спре, за да събере сили и да върви по-нататък. Вдясно се отвори врата и оттам се измъкна на патерици слаб жълт човек, бос и само по долни дрехи. Опирайки се на горния праг, той гледаше минаващите с блеснали, завистливи очи. Ростов надникна през вратата и видя, че вътре болните и ранените лежат на пода върху слама и шинели.

— Какво е това? — попита той.

— Това са войнишките — отвърна фелдшерът. — Какво да се прави — добави той, сякаш се извиняваше.

— Мога ли да вляза да погледам? — попита Ростов.

— Че какво, ще гледате? — рече фелдшерът. Но тъкмо защото фелдшерът очевидно не искаше да го пусне там, Ростов влезе във войнишките стаи. Миризмата, която той вече бе свикнал да понася в коридора, тук беше още по-силна. Тая миризма беше тук малко променена: беше по-остра и се усещаше, че излиза тъкмо оттук.

В дълга стая, силно осветена от слънцето през големите прозорци, на две редици, с глави към стените и оставили проход по средата, лежаха болни и ранени. Повечето от тях бяха в безсъзнание и не обърнаха внимание на влезлите. Всички, които бяха в съзнание, се понадигнаха или дигнаха слабите си жълти лица и всички с еднакво изражение на надежда за помощ, на укор и завист към чуждото здраве гледаха Ростов, без да откъснат очи. Ростов отиде сред стаята, надникна в съседните с разтворени врати стаи и видя от двете страни едно и също. Той се спря, като погледна мълчаливо наоколо си. Съвсем не беше очаквал да види това. Пред самия него, почти напреко на средния проход, на голия под лежеше болен, навярно казак, защото косата му бе подстригана по казашки. Казакът лежеше възнак, разперил грамадните си ръце и нозе. Лицето му беше тъмночервено, очите — съвсем обърнати, тъй че се виждаше само бялото им, и по босите му нозе и по ръцете му, още червени, жилите бяха опънати като въжета. Той чукна тила си о пода, каза нещо хрипливо и почна да повтаря тия думи. Ростов се вслуша какво казва и долови повтаряните от него думи. Тия думи бяха: „Да изпия — да пия — да изпия!“ Ростов погледна наоколо си, търсейки кой би могъл да настани на мястото му тоя болен и да му даде вода.

— Кой гледа тук болните? — попита той фелдшера. В това време от съседната стая излезе един войник от обозните, болничен служител, и като удари крак, застана мирно пред Ростов.

— Здраве желая, ваше високоблагородие! — извика тоя войник, като извъртя очи към Ростов, когото очевидно бе сметнал за болнично началство.

— Прибери го, дай му вода — каза Ростов, сочейки му казака.

— Слушам, ваше високоблагородие — рече с удоволствие войникът, като извъртя още по-усърдно очи и се изпъна, но не мръдна от мястото си.

„Не, тук нищо не можеш стори“ — помисли Ростов, като наведе очи, и щеше вече да излиза, когато усети отдясно насочен към него многозначителен поглед и се обърна натам. Почти в ъгъла седеше върху шинел един стар войник с жълто като скелет сухо строго лице и небръсната посивяла брада и втренчено гледаше Ростов. От едната страна съседът на стария войник му шепнеше нещо, като сочеше Ростов. Ростов разбра; че старецът има намерение да го помоли за нещо. Той се приближи повече и видя, че само единият крак на стареца бе прегънат, а другият съвсем липсваше до над коляното. Другият съсед на стареца, легнал неподвижно с отметната глава доста далеч от него, беше един млад войник с восъчнобледо, чипо, още покрито с лунички лице и с обърнати под клепачите очи. Ростов погледна чипоносия войник и мраз полази по гърба му.

— Но тоя изглежда, че… — обърна се той към фелдшера.

— Колко се молихме, ваше благородие — каза старият войник с разтреперана долна челюст. — Още сутринта свърши. Нали уж сме хора, не кучета…

— Сега ще изпратя, ще го дигнат, ще го дигнат — бързо рече фелдшерът. — Моля, ваше благородие.

— Да вървим, да вървим — бързо рече Ростов и като наведе очи и се сви, мъчейки се да мине незабелязан между тия укорни и завистливи очи, устремени в него, излезе от стаята.