Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XV

В осем часа Кутузов тръгна на кон към Прац, начело на четвъртата, Милорадовичовата колона, която трябваше да заеме мястото на колоните на Пржебишевски и Ланжерон, слезли вече в низината. Той поздрави хората от полка, който беше пред него, и даде заповед да вървят, като показа с това, че има намерение лично да води тая колона. Когато излезе при селото Прац, той спря. Между грамадния брой лица, съставящи свитата на главнокомандуващия, беше княз Андрей, който застана зад него. Княз Андрей се чувствуваше развълнуван, раздразнен и в същото време сдържано спокоен, какъвто става човек при настъпване на отдавна очакван миг. Той беше твърдо уверен, че днес е денят на неговия Тулон или на неговия Арколски мост. Как ще се случи това, той не знаеше, но беше твърдо уверен, че то ще стане. Местността и положението на нашите войски му бяха известни, доколкото можеха да бъдат известни комуто и да е било от нашата армия. Собственият му стратегически план, за изпълнението на който очевидно сега не можеше и да се мисли, беше забравен. Сега, включвайки се вече в плана на Вайротер, княз Андрей обмисляше какви случайности биха могли да настъпят и правеше нови предположения, в които неговата бърза съобразителност и решителност биха могли да потрябват.

Вляво долу, в мъглата, се чуваше престрелка между войските, които не се виждаха. Там, както се струваше на княз Андрей, щеше да се съсредоточи сражението, там ще срещнат спънката и „тъкмо там ще бъда изпратен — мислеше той — с бригада или дивизия и там именно ще тръгна напред със знаме в ръка и ще сломя всичка, което се изпречи пред мене.“

Княз Андрей не можеше да гледа равнодушно знамената на минаващите край него батальони. Като гледаше някое знаме той все си мислеше: „Може би тъкмо това е знамето, с което ще трябва да вървя пред войските.“

На сутринта нощната мъгла остави по височините само скреж, който се превръщаше в роса, но в доловете мъглата още се разстилаше като млечнобяло море. В оня дол вляво, дето бяха влезли нашите войски и отдето се чуваше стрелба, не се виждаше нищо. Над височините беше тъмното ясно небе и вдясно грамадното кълбо на слънцето. Напреде, далеч на отвъдния бряг на морето от мъгла, се съзираха изпъкващи гористи хълмове, по които трябваше да се намира неприятелската армия, и се мержелееше нещо. Вдясно гвардията навлизаше в областта на мъглата, като трополеше с коне и колела и от време на време блясваше с щикове; вляво зад селото, се приближаваха също такива маси кавалерия и изчезваха в морето от мъгла. Отпреде и отзад вървеше пехотата. Главнокомандуващият бе застанал при изхода на селото и пропускаше войските, които минаваха край него. Тая сутрин Кутузов изглеждаше изморен и раздразнителен. Пехотата, която минаваше край него, спря без заповед, очевидно защото напреде нещо я бе спряло.

— Но наредете най-сетне да се строят в батальонни колони и да избикалят селото — ядосано каза Кутузов на приближилия се генерал. — Та как не разбирате, ваше превъзходителство, уважаеми господине, че когато отиваме срещу неприятеля, не бива да се проточваме по това устие на селската улица.

— Аз смятах да ги строя зад селото, ваше високопревъзходителство — отговори генералът.

— Чудесно ще я свършите, като разгъвате фронта си пред очите на неприятеля, чудесно!

— Неприятелят е още далече, ваше превъзходителство. Според диспозицията…

— Диспозицията! — извика ядовито Кутузов. — Кой ви е казал това?… Благоволете да правите, каквото ви се заповядва.

— Слушам!

— Mon cher — каза шепнешком Несвицки на княз Андрей, — le vieux est d’une humeur de chien.[1]

Към Кутузов се приближи един препускащ австрийски офицер със зелено перо на шапката и в бял мундир и от името на императора го попита дали четвъртата колона е влязла в боя.

Кутузов се извърна, без да му отговаря, и погледът му случайно попадна на застаналия до него княз Андрей. Като видя Болконски, Кутузов смекчи злото и хапливо изражение на погледа си, сякаш съзнаваше, че неговият адютант не е виновен за онова, което се вършеше. И без да отговаря на австрийския адютант, той каза на Болконски:

— Allez voir, mon cher, si la troisième division a dépassé le village. Dites-lui de s’arrêter et d’attendre mes ordres.[2]

Княз Андрей тръгна, но той веднага го спря.

— Et demandez-lui, si les tirailleurs son postés — добави той. — Ce qu’ils font, ce qu’ils font![3] — промълви той на себе си и все още не отговаряше на австриеца.

Княз Андрей препусна да изпълни поръчението.

След като изпревари всички батальони, които вървяха пред него, той спря трета дивизия и се увери, че наистина пред нашите колони нямаше стрелкова верига. Командирът на челния полк много се зачуди на предадената му заповед на главнокомандуващия да пръсне стрелци във верига. Полковият командир беше напълно уверен, че пред него има още войски и че неприятелят не може да се намира на по-близо от десет версти. Наистина напреде не се виждаше нищо освен пустинна местност, малко наклонена напред и застлана ç гъста мъгла. След като заповяда от името на главнокомандуващия да се извърши онова, което бе пропуснато, княз Андрей препусна обратно. Кутузов стоеше на същото място, старчески отпуснал на седлото тлъстото си тяло, и се прозяваше тежко, със затворени очи. Войските не се движеха вече, а стояха с пушки при нозе.

— Добре, добре — каза той на княз Андрей и се обърна към един генерал, който с часовник в ръце казваше, че е време да тръгват, тъй като всички колони от левия фланг вече са слезли.

— Има време още, ваше превъзходителство — рече му с прозявка Кутузов. — Има време! — повтори той.

В това време в далечината зад Кутузов се чуха викове на полкове, които отговаряха на поздравление, и тия викове почнаха бързо да се приближават по цялата проточена линия на настъпващите руски колони. Личеше, че оня, на когото отговаряха, яздеше бързо.

 

 

Когато викнаха войниците от полка, пред който бе застанал Кутузов, той се дръпна малко встрани, намръщи се и се озърна. По пътя от Працен сякаш препускаше ескадрон от конници с дрехи от различен цвят. Двама от тях препускаха един до друг в широк галоп пред останалите. Единият беше в черен мундир с бели пера на шапката, на дорест енглизиран кон, другият — в бял мундир, на вран кон. Бяха двамата императори със свитата. Кутузов, с афектация на стар службаш, който се намира в строя, изкомандува на застаналите войски „мирно“ и отдавайки чест, приближи до императора. Цялата му фигура и държане изведнъж се промениха. Той прие вид на подчинен, неразсъждаващ човек. С афектирана почтителност, която очевидно учуди неприятно император Александър, той се приближи и му отдаде чест.

Неприятното впечатление премина по младото и щастливо лице на императора само като остатъци от мъгла по ясно небе и изчезна. След боледуването си тоя ден той беше малко по-слаб, отколкото на Олмюцкото поле, дето Болконски го видя за първи път в чужбина; но в прекрасните му сиви очи имаше същото очарователно съчетание на величие и кротост, а на тънките устни същата възможност за различни изражения с преобладаващо изражение на благодушна, невинна младост.

На прегледа при Олмюц той беше по-величествен, тук беше по-весел и по-енергичен. Тъй като беше галопирал тия три версти, той се беше малко позачервил, спря коня, въздъхна, за да си отпочине, обърна се и погледна хората от свитата, чиито лица бяха също като неговото младежки и оживени. Чарторижки и Новосилцев, княз Болконски и Строганов и другите, всички богато облечени, весели, млади хора на чудесни, грижливо гледани, бодри, само леко изпотени коне, разговаряйки помежду си, бяха спрели зад царя. Император Франц, румен, дълголик млад човек, седеше извънредно изправен на красив вран жребец и угрижено и бавно гледаше наоколо си. Той повика едного от своите бели адютанти и го попита нещо. „Сигурно в колко часа са тръгнали“ — помисли княз Андрей, като наблюдаваше своя стар познат с усмивка, която не можеше да сдържи, защото си спомни аудиенцията. Свитата на императорите беше от отбрани юначаги-ординарци, руси и австрийци, от гвардейски и армейски полкове. Между тях берейтори[4] водеха красиви запасни царски коне с извезани попони.

Като че през разтворен прозорец на душна стая изведнъж лъхна на пресен полски въздух, тъй от тая блестяща младеж, пристигнала, препускайки, в невеселия Кутузов щаб лъхна младост, енергия и увереност в успеха.

— Но защо не почвате, Михаил Ларионович? — обърна се бързо император Александър към Кутузов, като погледна в същото време учтиво император Франц.

— Изчаквам, ваше величество — отговори Кутузов, почтително наведен напред.

Императорът сложи ръка на ухото си, понамръщи се и показа, че не е чул.

— Изчаквам, ваше величество — повтори Кутузов (княз Андрей забеляза, че горната устна на Кутузов трепна неестествено, когато казваше това „изчаквам“). — Всички колони не са се още събрали, ваше величество.

Царят чу, но личеше, че тоя отговор явно не му хареса; той мръдна поприведените си рамене и погледна Новосилцев, който беше наблизо, сякаш с тоя поглед се оплакваше от Кутузов.

— Но ние не сме на Царицин Луг, Михаил Ларионович, дето парадът не почва, докато не се съберат всички полкове — каза царят и отново погледна император Франц в очите, като че го канеше ако не да вземе участие, поне да чуе какво казва той; но император Франц продължаваше да се озърта, без да слуша.

— Тъкмо затова не почвам, господарю — отговори със звучен глас Кутузов, сякаш за да избегне възможността да не го чуят, и по лицето му пак трепна нещо. — Тъкмо за това не почвам, господарю, защото не сме на парад и не сме на Царицин Луг — изрече той ясно и отчетливо.

Всички от царската свита веднага се спогледаха един друг и по лицата им се изписа възмущение и укор. „Колкото и да е стар, той не трябва, съвсем не трябва да говори тъй“ — изразяваха тия лица.

Царят втренчено и внимателно се взря в очите на Кутузов, очаквайки дали няма да каже още нещо. Но и Кутузов, привел почтително глава, също така сякаш чакаше. Мълчанието продължи около една минута.

— Но щом заповядате, ваше величество — каза Кутузов, като дигна глава и отново промени тона си в предишния тон на тъп, неразсъждаващ, но подчиняващ се генерал.

Той подкара коня си, повика началника на колоната Милорадович и му предаде заповед за настъпление.

Войската отново се раздвижи и два батальона от Новгородския полк и един батальон от Апшеронския полк тръгнаха напред покрай царя.

Тъкмо когато минаваше тоя, Апшеронският батальон, руменият Милорадович, без шинел, в мундир с ордени и с шапка с големи пера, килната на една страна и сложена откъм широката страна, бързо изскочи с коня си напред и като отдаде чест юнашки, изведнъж спря коня си пред царя.

— С Бога напред, генерале — каза му царят.

— Ma foi, sire, nous ferons se que qui sera dans notre possibilité, sire![5] — отвърна той весело и все пак предизвика подигравателната усмивка на господата от свитата на царя поради своя лош френски изговор.

Милорадович обърна рязко коня си и застана малко зад царя. Апшеронците, възбудени от присъствието на царя, с юнашка пъргава стъпка удряха крак и минаваха край императорите и свитите им.

— Момчета! — викна Милорадович с висок, самоуверен и весел глас, очевидно до такава степен възбуден от звуковете на стрелбата, от очакването на сражението, от вида на юнаците-апшеронци, както и на своите суворовски другари, които минаваха пъргаво пред императорите, че забрави за присъствието на царя. Момчета, това не е първото село, което превземате! — викна той.

— Ще се стараем! — извикаха войниците.

От неочаквания вик конят на царя отскочи встрани. Тоя кон, който носеше царя още на прегледите в Русия, тук, на Аустерлицкото поле, носеше ездача си, като търпеше неговите разсеяни удари с левия крак и наостряше уши от изстрелите, също както правеше на Марсово поле, без да разбира значението нито на изстрелите, които се чуваха, нито на съседството с врания жребец на император Франц, нито на всичко, което говореше, мислеше и чувствуваше през тоя ден оня, който го яздеше.

Царят се обърна с усмивка към един от своите приближени, сочейки юнаците апшеронци, и му каза нещо.

Бележки

[1] Драги, старецът е в отвратително настроение.

[2] Идете, мили, и вижте дали трета дивизия е минала през селото. Заповядайте й да спре и да чака моите заповеди.

[3] И попитайте дали са поставили предни стрелци. Какво вършат, какво вършат!

[4] Хора, които обяздват коне. — Б.пр.

[5] Бога ми, ваше величество, ще направим всичко, което може да се направи, ваше величество.