Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XIII

Мръкваше вече, когато княз Андрей и Пиер спряха до главния вход на лисигорската къща. Тъкмо когато спираха, княз Андрей усмихнат обърна вниманието на Пиер на безредното тичане до задната входна площадка. Една прегърбена бабичка с торба на гърба и един среден на ръст мъж, облечен в черно и с дълги коси, щом съгледаха влизащата каляска, хукнаха да бягат обратно към вратата. След тях изтичаха две жени и четворицата, като се озъртаха към каляската, побягнаха уплашено на задната площадка.

— Това са Ма̀шините божи хора — каза княз Андрей. — Те ни взеха за баща ми. Това е единственото, в което тя не му се подчинява: той заповядва да се изгонват тия странници[1], а тя ги приема.

— Но какво значи божи хора? — попита Пиер.

Княз Андрей не успя да му отговори. Слугите излязоха да ги посрещнат и той ги попита де е старият княз и скоро ли го очакват да се върне.

Старият княз бе още в града и всеки миг го очакваха.

Княз Андрей заведе Пиер в своите стаи, които, напълно подредени, бяха винаги готови за него в къщата на баща му, а самият той отиде в детската.

— Да отидем при сестра ми — рече княз Андрей, като се върна при Пиер, — аз още не съм я видял, тя сега се крие и седи заедно със своите божи хора. Пада й се, тя ще се сконфузи, а ти ще видиш божите хора. C’est curieux, ma parole.[2]

— Qu’est-ce que c’est que[3] божи хора? — попита Пиер.

— Сега ще видиш.

Княжна Маря наистина се сконфузи и се изчерви на петна, когато те отидоха при нея. В нейната приветлива стая с кандила пред иконостасите седеше на дивана до нея пред самовара младо момче с дълъг нос и дълги коси и в монашеско расо.

Наблизо в кресло седеше сбърчена, слаба бабичка с кротко изражение на детското си лице.

— André, pourquoi ne pas m’avoir prévenu?[4] — каза княжната с кротък укор, изправяйки се пред своите странници като квачка пред пилците си.

— Charmée de vous voir. Je suis très contente de vous voir[5] — каза тя на Пиер, докато той й целуваше ръка. Тя го знаеше още като дете и сега приятелството му с Андрей, нещастието поради жена му, а най-вече доброто му и простодушно лице я разположиха към него. Тя го гледаше със своите прекрасни лъчисти очи и сякаш казваше: „Аз много ви обичам, но, моля ви се, не се подигравайте с моите.“ След като размениха първите поздравителни думи, насядаха.

— А, и Иванушка е тук — каза княз Андрей, като посочи усмихнат младия странник.

— André! — каза умолително княжна Маря.

— Il faut que vous sachiez que c’est une femme[6] — рече княз Андрей на Пиер.

— André, au nom de Dieu![7] — повтори княжна Маря.

Личеше, че насмешливото отношение на княз Андрей към странниците и безполезното застъпничество на княжна Маря за тях бяха обикновените, установени помежду им отношения.

— Mais, ma bonne amie — каза княз Андрей, — vous devriez au contraire m’être reconaissante de ce que j’explique à Pierre votre intimité avec ce jeune homme.[8]

— Vraiment?[9] — рече Пиер любопитно и сериозно (за което княжна Маря му бе особено благодарна), вглеждайки се през очилата в лицето на Иванушка, който разбра, че приказват за него, и оглеждаше всички с хитри очи.

Княжна Маря съвсем напразно се бе смутила за своите. Те никак не се стесняваха. Бабичката бе навела очи, но поглеждаше отстрана към новодошлите, след като бе обърнала чашката си с дъното нагоре върху чинийката и бе сложила до нея една гризана бучка захар, и седеше спокойно и неподвижно в креслото си в очакване да й предложат още чай. Иванушка, посръбвайки от чинийката, гледаше младите хора изпод вежди с лукави женски очи.

— Де беше, в Киев ли? — попита княз Андрей бабата.

— Бях, бащице — отговори с удоволствие бабата, — тъкмо на Рождество се удостоих от светците да ме въведат в светите небесни, тайни. А сега, бащице, идвам от Колязин, голяма благодат се откри…

— Иванушка с теб ли беше?

— Аз си ходя самичък, хранителю наш — рече Иванушка, като се мъчеше да говори басово. — Само в Юхнов се намерихме с Пелагеюшка…

Пелагеюшка прекъсна другаря си; явно бе, че тя искаше да разправи какво е видяла.

— В Колязин, бащице, голяма благодат се откри.

— Какво, нови мощи ли? — попита княз Андрей.

— Стига, Андрей — рече княжна Маря. — Недей разправя, Пелагеюшка.

— Ама какво думаш, майко, защо да не разправям? Аз го обичам. Той е добър. От Бога награден, той, благодетелят мой, десет рубли ми даде, аз помня. Та като бях в Киев, разправя ми Кирюша, юродивият[10] — истински божи човек, зиме и лете бос ходи. Какво, казва, ходиш, дето не трябва, в Колязин иди, там икона чудотворна, майчицата пресвета Богородица, се е появила. Като чух това, сбогувах се със светците и тръгнах…

Всички мълчаха, само странницата говореше отмерено, като си поемаше въздух:

— Отидох, бащице, и хората ми думат: голяма благодат се откри, от бузичките на майчицата ни пресвета Богородица миро капе…

— Добре, добре, после ще разкажеш — изчервявайки се, рече княжна Маря.

— Позволете ми да я попитам — каза Пиер. — Ти лично ли видя? — попита той.

— Ами лично аз, бащице, се удостоих. Такова едно сияние по лика й, като светлина небесна, а от бузичките на майчицата капе ли, капе…

— Но това е измама — рече наивно Пиер, който слушаше внимателно странницата.

— Ах, бащице, какво казваш! — рече ужасена Пелагеюшка, като се обърна за защита към княжна Маря.

— Тъй мамят народа — повтори той.

— Господи Исусе Христе — рече странницата, като се кръстеше. — Ох, не думай, бащице. Ей тъй на, един генерал не вярвал и рекъл: „Монасите лъжат“; и щом го казал — ослепял. И му се присънило, че дошла при него Богородица Печерска и му рекла: „Повярвай в мене, и ще те изцеря.“ И почнал да моли: заведете ме, та заведете при нея. Казвам ти същинската истина, лично аз видях. Доведоха го него, слепия, право при нея; приближи се, падна и каза: „Изцери ме! Ще ти дам — казва — всичко, с което царя ме награди.“ Самата аз видях, бащице, една звезда просто се вдълба в нея. И на — прогледна! Грехота е да се приказва тъй. Ще те накаже Бог — рече тя поучително на Пиер.

— Но как тъй се е намерила звездата в иконата? — попита Пиер.

— Да не са произвели Богородица генерал? — рече княз Андрей с усмивка.

Пелагеюшка изведнъж побледня и плесна ръце.

— Бащице, бащице, грехота е, син имаш! — започна тя и от бледа изведнъж стана яркочервена. — Бащице, какво нещо каза, Бог нека ти прости. — Тя се прекръсти. — Господи, прости го. Майчице, какво е туй?… — обърна се тя към княжна Маря. Тя стана и почти разплакана почна да прибира торбата си. Явно бе, че й беше и страшно, и жално за оногова, който бе казал това, и срамно, че е получавала благодеяния в една къща, дето са могли да кажат това, и в същото време й е мъчно, че сега ще трябва да се лиши от благодеянията на тая къща.

— Как ви се ще да правите това? — рече княжна Маря. — Защо дойдохте при мене?…

— Не, аз се шегувам, Пелагеюшка — каза Пиер. — Princesse, ma parole, je n’ai pas voulu l’offenser[11], аз само така. Ти недей мисли, че сериозно, аз се пошегувах — каза той, като се усмихваше стеснително и искаше да заглади вината си.

Пелагеюшка се спря недоверчиво, но по лицето на Пиер се виждаше такова искрено разкаяние и княз Андрей тъй кротко и сериозно гледаше ту Пелагеюшка, ту Пиер, че тя се поуспокои.

Бележки

[1] Хора, които пътуват пешком, обикновено — богомолци. — Б.пр.

[2] Това е интересно наистина.

[3] Какво са?

[4] Андре, защо не ме предупреди?

[5] Много ми е драго, че ви виждам. Много ми е драго, че ви виждам.

[6] Знаеш ли, това е жена.

[7] Андре, за Бога!

[8] Но, мила моя, ти трябва да си ми благодарна, че аз обяснявам на Пиер твоята интимност с тоя млад човек.

[9] Наистина ли?

[10] Юродив — малоумен, в чиито думи и постъпки народът понякога вижда дълбок смисъл, предсказания и прочие на религиозна основа. — Б.пр.

[11] Княжна, аз наистина не исках да я оскърбя.