Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XIX

След като се върна в полка и предаде на командира в какво положение се намира работата на Денисов, Ростов замина за Тилзит с писмото до царя.

На 13 юни френският и руският император се събраха в Тилзит. Борис Друбецкой помоли важното лице, при което служеше, да го причислят към свитата, която беше определена за Тилзит.

— Je voudrais voir le grand homme[1] — каза той говорейки за Наполеон, когото винаги досега както и всички наричаше Буонапарте.

— Vous parlez de Buonaparte[2] — каза му усмихнат генералът.

Борис погледна въпросително своя генерал и веднага разбра, че това беше шеговито изпитание.

— Mon prince, je parle de l’empereur Napoléon[3] — отвърна той. Генералът го потупа по рамото с усмивка.

— Ти ще напреднеш много — каза му той и го взе със себе си.

Борис беше между малцината в деня, когато императорите се срещнаха на Неман; той видя саловете с вензели, минаването на Наполеон, на отсрещния бряг пред френската гвардия, видя замисленото лице, на император Александър, когато седеше, мълком в една кръчма, на брега на Неман, очаквайки пристигането на Наполеон; видя как двамата императори, се качиха в лодките и, как Наполеон, който стигна по-скоро до сала, тръгна с бързи крачки напред, как, посрещайки Александър, му подаде ръка и как двамата се скриха в павилиона. Откак влезе във висшите сфери, Борис си създаде навик да наблюдава внимателно онова, което ставаше около него, и да го записва. През време на срещата в Тилзит той разпитваше за имената на хората, пристигнали с Наполеон, за мундирите, с които бяха облечени, и се вслушваше внимателно в думите, които казваха важните лица. Точно когато императорите влязоха в павилиона, той погледна часовника си и не забрави да го погледне пак, когато Александър излезе от павилиона. Срещата продължи час и петдесет и три минути; така го и записа тая вечер между другите факти, които — според него — имаха историческо значение. Тъй като свитата на императора беше съвсем малка, за човек, който скъпеше служебния си успех, много важно нещо беше да се намира в Тилзит през времето на срещата на императорите и като се намери в Тилзит, Борис почувствува, че отсега нататък положението му съвсем се затвърди. Него не само го познаваха, но го помнеха и свикнаха с него. Два пъти той изпълняваше поръчения до самия цар, тъй че царят го познаваше лично и всичките царски приближени вече не само не страняха както по-рано от него, смятайки го за ново лице, но биха се учудили, ако го нямаше.

Борис живееше заедно с друг адютант, полския граф Жилински. Жилински, възпитан в Париж поляк, беше богат, страстно обичаше французите и почти всеки ден през пребиваването им в Тилзит у Жилински и Борис се събираха на обеди и закуски френските офицери от гвардията и от главния френски щаб.

На 24 юни вечерта граф Жилински, съквартирантът на Борис, даде вечеря на своите познати французи. На тая вечеря имаше почетен гост — един адютант на Наполеон, неколцина офицери от френската гвардия и едно младо момче от старо аристократическо френско семейство, паж на Наполеон. Същата вечер Ростов, използувайки тъмнината, за да не го познаят, в цивилно облекло пристигна в Тилзит и влезе в квартирата на Жилински и на Борис.

В Ростов, както и в цялата армия, от която той бе пристигнал, още съвсем не бе настъпил оня обрат относно Наполеон и французите, превърнали се от врагове в приятели, който бе станал в главната квартира и в Борис. В армията все още продължаваха да изпитват предишното смесено чувство на злоба, презрение и страх към Бонапарт и французите. Дори неотдавна, разговаряйки с един казашки платовски офицер, Ростов спореше за това, че ако биха пленили Наполеон, биха се отнесли с него не като с император, а като с престъпник. Дори неотдавна, когато срещна по пътя един френски ранен полковник. Ростов се разгорещи, доказвайки му, че не може да се сключи мир между законния цар и престъпника — Бонапарт. Затова Ростов бе странно поразен, когато видя в жилището на Борис френски офицери в същите мундири, на които бе свикнал да гледа съвсем иначе от фланкьорската верига. Щом съгледа надничащия от вратата френски офицер, изведнъж го обзе чувството на войнственост, на враждебност, което изпитваше винаги щом видеше неприятел. Той се спря на прага и запита на руски тук ли живее Друбецкой. Като чу чужд глас в антрето, Борис излезе да го посрещне. Когато позна Ростов, лицето му в първия миг изрази раздразнение.

Въпреки това той се приближи, усмихвайки се, към него.

— Ах, ти ли си, много ми е драго, много ми е драго, че те виждам — каза той. Но Ростов съзря неговото първо проявление.

— Изглежда, че съм дошъл не навреме — рече той, — не бих дошъл, но имам една работа — каза той студено…

— Не, аз само се учудвам как си пристигнал от полка. Dans un moment, je suis à vous[4] — отговори той на някого, който го викаше.

— Виждам, че съм дошъл не навреме — повтори Ростов.

Изразът на раздразнение бе изчезнал вече от лицето на Борис; личеше, не бе обмислил и решил какво да прави и с особено спокойствие го хвана за двете ръце и го заведе в съседната стая. Очите на Борис, които гледаха Ростов спокойно и твърдо, бяха сякаш застлани с нещо, сякаш някаква преграда — сините очила на светското държане бяха сложени на тях. Тъй се стори на Ростов.

— Ах, стига, моля ти се, може ли ти да си дошъл не навреме — каза Борис. Борис го заведе в стаята, дето бе сложена вечерята, запозна го с гостите, като каза името му и обясни, че той не е цивилен, но хусарски офицер, стар негов приятел. — Граф Жилински, le comte N.N., le capitaine S.S.[5] — именуваше той гостите. Ростов гледаше намръщено французите, покланяше се неохотно и мълчеше.

Личеше, че Жилински не се зарадва от това ново руско лице в техния кръг и не каза нищо на Ростов. Борис като че не забелязваше причиненото от новодошлия стеснение и със същото приятно спокойствие и замрежен поглед, с които посрещна Ростов, се мъчеше да съживи разговора. Един от французите се обърна с обикновената френска учтивост към упорито мълчащия Ростов и му каза, че той навярно е пристигнал в Тилзит, за да види императора.

— Не, имам работа — отговори накъсо Ростов.

Настроението на Ростов се развали веднага щом забеляза неудоволствието по лицето на Борис и както става винаги с хора, чието настроение е лошо, нему се струваше, че всички го гледат накриво и че пречи на всички. И наистина той пречеше на всички и самичък оставаше извън завързалия се наново общ разговор. „И защо седи тук?“ — казваха погледите, отправени от гостите към него. Той стана и се приближи до Борис.

— Аз те притеснявам — каза му тихо той, — ела да поговорим по работа и ще си отида.

— Не, никак — рече Борис. — А ако си уморен, да отидем в моята стая и легни да си починеш.

— Наистина…

Влязоха в малката стаичка, дето спеше Борис. Без да седне, Ростов веднага с раздразнение — сякаш Борис беше виновен за нещо пред него — почна да му разправя историята на Денисов, като го попита иска ли и може ли да помоли царя за Денисов чрез своя генерал и пак чрез генерала да предаде писмото до царя. Когато останаха насаме, Ростов за пръв път се увери, че му беше стеснително да гледа Борис в очите. Борис, кръстосал крак върху крак и като поглаждаше с лявата си ръка тънките пръсти на дясната, слушаше Ростов тъй, както генерал слуша доклад от подчинен, ту поглеждайки встрани, ту със същата замреженост на погледа гледайки Ростов право в очите. При всяко негово поглеждане на Ростов му ставаше неудобно и той навеждаше очи.

— Чух такова нещо и знам, че в подобни случаи царят е много строг. Мисля, че не бива да стига до негово величество. Според мене по-добре ще е да се помоли направо корпусният командир… Но изобщо мисля, че…

— Значи, не искаш да направиш нищо, тъй си кажи! — почти викна Ростов, без да гледа Борис в очите.

Борис се усмихна:

— Напротив, ще направя, каквото мога, само че мисля…

В това време се чу гласът на Жилински, който викаше Борис.

— Хайде, върви, върви — каза Ростов и след като се отказа от вечерята и остана сам в малката стаичка, дълго се разхожда там напред-назад и слушаше веселите френски разговори в съседната стая.

Бележки

[1] Бих искал да видя великия човек.

[2] Говорите за Буонапарте ли?

[3] Княже, говоря за император Наполеон.

[4] Ей сега съм на вашите услуги.

[5] Граф Н.Н., капитан С.С.