Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XVIII

След като се изкачи на най-високата точка от нашия, десен фланг, княз Багратион почна да слиза надолу, отдето на последователни вълни се чуваше стрелба и от барутния дим не се виждаше нищо. Колкото повече слизаха към долчината, толкова по-малко можеха да виждат, но пък много по-чувствително усещаха близостта на същинското полесражение. Почнаха да срещат ранени. Двама войника влачеха под ръка друг без шапка, с окървавена глава. Той хъркаше и плюеше. Личеше, че куршумът е попаднал в устата или в гърлото. Друг един, когото срещнаха, вървеше бодро сам, без пушка, като охкаше високо и поради прясната болка махаше ръката си, от която върху шинела му течеше кръв като от шише. Лицето му изглеждаше повече изплашено, отколкото страдащо. Той беше ранен преди една минута. Те пресякоха пътя, почнаха да се спускат стръмно и по надолнището видяха няколко души, които лежаха; срещнаха тълпа войници, между които имаше и неранени. Войниците вървяха нагоре, дишаха тежко и макар че видяха генерала, разговаряха високо и размахваха ръце. Напреде сред дима се съзираха вече сиви шинели и един офицер, който видя Багратион, изтича, викайки, след войниците, които вървяха безредно, като ги караше да се върнат. Багратион се приближи до редиците, из които тук-таме бързо трещяха изстрели, като заглушаваха говора и командните викове. Целият въздух беше наситен с барутен дим. Лицата на всички войници бяха опушени от барут и оживени. Някои пълнеха пушките с шомполи, други насипваха барут до ударниците, вадеха куршуми от сумките, трети стреляха. Но поради барутния дим, неразсейван от вятъра, не се виждаше срещу кого стрелят. Твърде често се чуваше приятно бръмчене и свистене. „Какво е туй? — мислеше княз Андрей, когато приближаваха към тая тълпа войници. — То не може да бъде верига, защото те са накуп! Не може да бъде атака, защото не се движат; не може да бъде и каре: те не са застанали така.“

Едно мършаво, слабо на вид старче, полкови командир, с приятна усмивка и клепачи, които затваряха повече от половината от неговите старчески очи и му придаваха кротък вид, се приближи до Багратион и го посрещна, както домакин посреща скъп гост. Той доложи на княз Багратион, че срещу полка му имало конна атака от французите и че макар атаката да е отблъсната, полкът загубил повече от половината си хора. Полковият командир каза, че атаката била отблъсната, като измисли тоя военен израз за онова, което се бе случило в полка му; но той наистина сам не знаеше какво бе станало през тоя половин час с поверените му войски и не можеше да каже с положителност дали атаката бе отблъсната, или полкът му бе разбит от атаката. В началото на боя знаеше само, че по целия му полк захвърчаха гюллета и гранати и избиваха хората, че след това някой извика: „Конници!“ и нашите почнаха да стрелят. Стреляха и досега, но вече не срещу конницата, която се беше скрила, а срещу пехотинците французи, които се появиха в долчината и стреляха срещу нашите. Княз Багратион наведе глава, за да покаже, че всичко е точно така, както Той е искал и предполагал. Той се обърна към адютанта и му заповяда да докара от възвишението двата батальона от 6-и егерски полк, край които току-що бяха минали. В тоя миг княз Андрей се смая от промяната по лицето на княз Багратион. Лицето му изразяваше оная съсредоточена и щастлива решителност, която изпълва човек, готов през горещ ден да се хвърли във вода, когато се засилва, за да скочи. Нямаше сега нито неотспалите, мътни очи, нито престорения дълбокомислен вид: кръглите, корави, ястребови очи възторжено и донякъде презрително гледаха напред очевидно без да се спират на нещо, макар че в движенията му оставаше същата бавност и отмереност.

Полковият командир се обърна към княз Багратион и го помоли да се върне назад, тъй като тук беше твърде опасно. „Моля ви, ваше сиятелство, за Бога! — каза той и погледна за потвърждение към офицера от свитата, който се извръщаше от него. — Ето, благоволете да видите!“ Той му показваше куршумите, които непрестанно пищяха, пееха и свистяха около тях. Говореше с такъв тон на молба и укор, с какъвто дърводелецът казва на грабналия секирата господар: „Ние сме свикнали, а вие само ще си направите мазоли ръчичките.“ Той говореше така, като че тия куршуми не можеха да убият и него, и полузатворените му очи придаваха на думите му още по-убедителен израз. Щабофицерът се присъедини към придумванията на полковия командир, но княз Багратион не им отговори и заповяда само да спрат да стрелят и да се престроят тъй, че да сторят място на идещите два батальона. Когато той говореше, появилият се вятър като с невидима ръка дръпна отдясно наляво завесата от дим, която скриваше долчината, и насрещната височина с движещите се по нея французи се откри пред тях. Всички очи неволно се устремиха към тая френска колона, която идеше към тях и се извиваше по гънките на местността. Виждаха се вече мъхнатите калпаци на войниците; можеха вече да се различат офицерите от редниците; виждаше се знамето им, което се удряше в дръжката.

— Чудесно вървят — каза някой от свитата на Багратион.

Главата на колоната бе слязла вече в долчината. Сблъскването трябваше да стане по отсамната страна на надолнището…

Остатъците от нашия полк, който бе участвувал в сражението, се строяваха бързо и се отдръпваха вдясно; зад тях, изблъсквайки изостаналите, стройно се приближаваха двата батальона на 6-и егерски полк. Те не бяха дошли още наспоред с Багратион, а вече се чуваше тяхната тежка, много тежка стъпка, с която цялата маса хора удряше крак. На левия фланг най-близо до Багратион вървеше един ротен командир, кръглолик, снажен мъж, с глупав, щастлив израз на лицето, същият, който бе изтичал от колибата. Личеше, че в тоя миг не мислеше за нищо друго, освен да мине юнашки пред началството.

Със самодоволството на строевак той вървеше леко с мускулестите си нозе, сякаш плуваше, изпъваше се без никакво усилие и с тая лекота се отличаваше от тежката стъпка на войниците, които вървяха според неговата стъпка. Той носеше близо до крака си извадена тъничка, тесничка шпага (извита шпагичка, която не приличаше на оръжие) и като поглеждаше ту началството, ту назад, без да сбърква стъпката, гъвкаво се извръщаше с цялата си яка снага. Като че всичките сили на душата му бяха насочени към това — да мине най-хубаво пред началството, и той беше щастлив, чувствувайки, че върши добре тая работа. „Леви… леви… леви…“ — сякаш повтаряше той мислено след всяка крачка и в тоя такт се движеше с разнообразно строги лица стената от войнишки фигури, натоварени с раници и пушки, като че всеки от тия стотици войници си повтаряше мислено през стъпка: „Леви… леви… леви…“ Един дебел майор, разпъхтян и объркал стъпката, заобиколи някакъв храст по пътя; изостанал войник пъхтеше с уплашено лице, че бе нарушил реда, и тичешком настигна ротата; едно гюлле натисна въздуха, прелетя над главата на княз Багратион и над свитата и в такта: „Леви… леви…“ падна в колоната. „Сгъсти се!“ — чу се напереният глас на ротния командир. Войниците избиколиха в дъга нещо на мястото, дето бе паднало гюллето, и старият кавалер на ордени, фланговият унтерофицер, който бе малко изостанал до убитите, настигна редицата си, подскочи, промени крак, оправи стъпката си и погледна ядосано наоколо си. „Леви… леви… леви…“ — чуваше се сякаш зад заплашителното мълчание и еднообразния звук на краката, удрящи едновременно земята.

— Отлично, момчета! — каза княз Багратион.

— Ще се стараем… охо-хо-хо-хо-хо!… — понесе се по редиците. Един намръщен войник, който вървеше отляво и викаше, погледна Багратион, като че казваше: „Ние сами го знаем“; друг, без да се обръща и сякаш страхувайки се да не се отвлече, отвори уста, извика и отмина.

Заповядано бе да спрат и свалят раниците.

Багратион обиколи редиците, които минаха край него, и слезе от коня. Той даде на един казак поводите, свали и даде бурката си, разкърши нозе и оправи калпака си. Началото на френската колона с офицерите отпреде се показа изпод възвишението.

— С Бога напред! — изрече Багратион с твърд глас, който се чуваше надалеч, обърна се за миг към фронта и като размаха леко ръце, сякаш с усилие тръгна с тромави крачки на кавалерист напред из неравното поле. Княз Андрей чувствуваше, че някаква непреодолима сила го влече напред и изпитваше голямо щастие.[1]

Французите бяха вече близо; княз Андрей, който вървеше с Багратион, ясно различаваше вече ремъците, червените еполети и дори и лицата на французите, (Той виждаше ясно един стар френски офицер, който, с изкривени нозе в гетри, с усилие се изкачваше, по височината, като се хващаше за храстите.) Княз Багратион не даде нова заповед и все тъй мълчаливо вървеше пред редиците. Изведнъж сред французите изтрещя изстрел, след това втори, трети… и по всички разбъркали се неприятелски редици се понесе дим и затрещя стрелба. Няколко души от нашите паднаха, между тях и кръглоликият офицер, който вървеше тъй весело и старателно. Но в същия миг, когато се чу първият изстрел, Багратион се обърна и викна: „Ура!“

„У-ра-а-а!“ — разнесе се проточен вик по нашата линия и изпреварвайки княз Багратион, изпреварвайки се един друг, в нестройно, ала весело множество нашите се затекоха по надолнището след разстроените французи.

Бележки

[1] Тук стана оная атака, за която Тиер казва: „Les russes se conduisirent vaillamment, et chose rare à la guerre, on vit deux masses d’infanterie marcher résolument l’une contre l’autre sans qu’aucune des deux céda avant d’être abordée“, a Наполеон на остров Света Елена каза: „Quelques bataillons russes montrèrent de l’intrépidité.“

Превод: „Русите се държаха доблестно и — нещо рядко на война — две маси пехота вървяха решително една срещу друга и ни една от двете не отстъпи чак до самото сблъскване.“ Думите на Наполеон: „Няколко руски батальона проявиха безстрашие.“