Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 76 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотр (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. На романа са отделени 7 години за написване – от 1863 до 1869. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение.

Жанровата структура, която Толстой изгражда, е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XV

Когато с привично движение Наташа отвори вратата на стаята му и пусна пред себе си княжната, княжна Маря усещаше в гърлото си ридания, готови да избухнат. Колкото и да бе се готвила, колкото и да се мъчеше да се успокои, тя знаеше, че нямаше да може да го види, без да се разплаче.

На княжна Маря й стана ясно онова, което Наташа подразбираше под думите: това се случи преди два дена с него. Тя разбра: това значеше, че той изведнъж се е смекчил и че смекчаването и умилението бяха признаци на смъртта. Когато приближаваше до вратата, тя виждаше вече във въображението си онова лице на Андрюша, което знаеше от детинство, нежно, кротко, умилено, което той тъй рядко имаше и затуй толкова силно й действуваше. Тя знаеше, че той ще й каже тихи, нежни думи, както ония, които й бе казал баща й, преди да умре, и че тя не ще може да издържи това и ще се разридае над него. Но рано или късно това трябваше да стане и тя влезе в стаята. Колкото по-ясно и по-ясно почваше тя да различава с късогледите си очи неговата фигура и търсеше чертите му, толкова по-близо до гърлото й се надигаха риданията — и ето, тя видя лицето му и срещна погледа му.

Той лежеше на диван, обиколен с възглавници, в халат от катеричи кожи. Беше слаб и бледен. Едната му слаба, прозрачнобяла ръка държеше кърпичка, с другата той с бавни движения пипаше тънките си пораснали мустаци. Очите му гледаха ония, който влизаха.

Щом видя лицето му и щом погледите им се срещнаха, княжна Маря веднага забави крачките си и усети, че сълзите й изведнъж пресъхнаха и риданията спряха. Като долови изражението на лицето и погледа му, тя изведнъж стана плаха и се почувствува виновна.

„Но за какво съм виновна?“ — попита се тя. „За това, че живееш и мислиш за живи неща, а пък аз!…“ — отговори неговият студен, строг поглед.

Когато той бавно изгледа сестра си и Наташа, в неговия дълбок, устремен не навън, а вътре в него поглед имаше почти враждебност.

Те си целунаха ръка един на друг, както бяха свикнали.

— Здравей, Мари, как стигна? — каза той със също такъв равен и чужд глас, какъвто беше и погледът му. Ако той би почнал да пищи отчаяно, тоя писък не би ужасил княжна Маря толкова, колкото звукът на тоя глас.

— И Николушка ли доведе? — каза той все тъй равно и бавно и с очевидно усилие на паметта си.

— Как си сега? — рече княжна Маря, като сама се учуди на това, което каза.

— За това, мила, трябва да се пита докторът — каза той и като направи очевидно още едно усилие, за да бъде ласкав, каза само с уста (личеше, че съвсем не мисли това, което казва): — Merci, chere amie, d’etre venue.[1]

Княжна Маря стисна ръката му. Той се намръщи едва забележимо от стискането на ръката й. Той мълчеше; и тя не знаеше какво да говори. Тя разбра онова, което се бе случило с него преди два дни. В думите, в тона му и особено в тоя поглед — студен, почти враждебен поглед — се усещаше страшното за живия човек отчуждение от всичко земно. Личеше, че той с мъка разбира всичко живо; но заедно с това чувствуваше се, че не разбира онова, което е живо, не защото бе лишен от силата на разбирането, но защото разбираше нещо друго, такова, което живите не разбираха и не можеха да разберат и което го поглъщаше цял.

— Да, ето как странно ни събра съдбата! — каза той, като наруши мълчанието и посочи Наташа. — Тя непрекъснато се грижи за мене.

Княжна Маря слушаше и не разбираше какво й каза той. Той, чувствителният, нежният княз Андрей, как можеше да каже това пред оная, която обичаше и която го обичаше! Ако той мислеше, че ще живее, не би казал това с такъв студено-оскърбителен тон. Ако не знаеше, че ще умре, как не му беше мъчно за нея, как можеше да каже това пред нея! Едно обяснение имаше — само това, че му беше все едно, а му беше все едно, защото му се бе открило нещо друго, най-важно.

Разговорът беше студен, несвързан и прекъсван всеки миг.

— Мари минала през Рязан — каза Наташа. Княз Андрей не забеляза, че тя нарече сестра му Мари. А Наташа, която я нарече така пред него, за пръв път сама забеляза това.

— Е, и какво? — рече той.

— Разправяли й, че цялата Москва изгоряла съвсем, че уж…

Наташа спря: не биваше да говори. Той очевидно правеше усилия, за да слуша, и все пак не можеше.

— Да, казват, че изгоряла — рече той. — Много жалко — и той се загледа напред, като гладеше разсеяно с пръсти мустаците си.

— А ти, Мари, се срещна с граф Николай, нали? — рече неочаквано княз Андрей, като очевидно искаше да им каже нещо приятно. — Той писал тук, че ти много си му харесала — продължи той просто, спокойно, очевидно без да може да разбере цялото сложно значение, което имаха тия думи за живите. — Ако и ти си го харесала, много хубаво ще бъде… да се ожените — добави той малко по-бързо, сякаш зарадван, че е намерил най-сетне дълго търсените думи. Княжна Маря чуваше думите му, но за нея те нямаха никакво друго значение, освен че доказваха колко страшно далеч бе сега той от всичко живо.

— Какво ще приказваме за мене! — рече тя спокойно и погледна Наташа. Наташа, която усети върху себе си нейния поглед, не погледна към нея. Всички отново млъкнаха.

— Andre, искаш ли… — каза неочаквано княжна Маря с трепнал глас — искаш ли да видиш Николушка? Той през всичкото време си спомняше за тебе.

За пръв път княз Андрей едва забележимо се усмихна, но княжна Маря, която тъй хубаво знаеше лицето му, с ужас разбра, че това не беше усмивка от радост, от нежност към сина си, но тиха, кротка насмешка за това, че княжна Маря бе употребила последното според нея средство, за да го приведе в съзнание.

— Да, много се радвам на Николушка. Той здрав ли е?

 

 

Когато доведоха при княз Андрей Николушка, който гледаше уплашено баща си, но не плачеше, защото никой не плачеше, княз Андрей го целуна и очевидно не знаеше какво да му каже.

Когато изведоха Николушка, княжна Маря пак се приближи до брат си, целуна го и тъй като не можеше вече да се сдържа, заплака.

Той я погледна втренчено.

— Ти — за Николушка ли? — попита той.

Княжна Маря, като плачеше, утвърдително наведе глава.

— Мари, ти знаеш еван… — но изведнъж млъкна.

— Какво казваш?

— Нищо. Не бива да се плаче тук — рече той, като устреми в нея същия студен поглед.

 

 

Когато княжна Маря заплака, той разбра, че тя плачеше, защото Николушка ще остане без баща. Той се помъчи с голямо усилие над себе си да се върне назад, в живота, и да погледне с техни очи.

„Да, това трябва да им се вижда тъжно! — помисли той. — А колко е просто то!“

„Птиците небесни нито сеят, ни жънат, но вашият отец ги храни“ — каза той на себе си и искаше да каже същото на княжната. „Но не, те ще го разберат по свой начин, те няма да го разберат! Не могат да разберат те това, че всички тия чувства, които им са мили, всички тия мисли, които ни се струват толкова важни, че те са — непотребни. Ние не можем да се разбираме един друг!“ — и млъкна.

Малкият син на княз Андрей беше на седем години. Той едва можеше да чете, той не знаеше нищо. След тоя ден той преживя много неща; като придобиваше знания, наблюдателност и опитност; но дори и да имаше още тогава всички тия придобити по-късно способности, не би могъл по-хубаво и по-дълбоко да разбере пълното значение на тая сцена, която бе видял между баща си, княжна Маря и Наташа, отколкото така, както я бе разбрал сега. Той разбра всичко и без да плаче, излезе от стаята, приближи се мълчаливо до Наташа, която бе излязла след него, и я погледна срамежливо със замислените си прекрасни очи; поповдигнатата му румена горна устна потрепна, той прислони глава до Наташа и заплака.

От тоя ден той избягваше Десал, избягваше графинята, която го галеше, и или седеше сам, или се приближаваше плахо до княжна Маря и до Наташа, която, изглеждаше, бе обикнал повече от леля си, и тихо и срамежливо се пригалваше о тях.

Когато излезе от стаята на княз Андрей, княжна Маря бе разбрала напълно всичко, което лицето на Наташа бе й казало. Тя вече не приказваше с Наташа за надеждата да бъде спасен животът му. Тя се редуваше с нея при дивана и вече не плачеше, но се молеше непрекъснато, като се обръщаше с душата си към онова вечно и непостижимо, присъствието на което сега така силно се усещаше над умиращия човек.

Бележки

[1] Благодаря ти, мила приятелко, че дойде.