Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XVIII

Когато Пиер се прибра в къщи, дадоха му два позива на Растопчин, донесени същия ден.

В първия се казваше, че слухът, че уж граф Растопчин забранил напускането на Москва, не е верен и че, напротив, граф Растопчин ще бъде доволен, ако госпожите и жените на търговците напуснат Москва. „По-малко страх и по-малко новини — пишеше в позива, — но аз отговарям с живота си, че злодеецът няма да влезе в Москва.“ Тия думи за първи път показаха ясно на Пиер, че французите ще влязат в Москва. Във втория позив се казваше, че нашата главна квартира е във Вязма, че граф Витгенщайн победил французите, но тъй като много жители искат да се въоръжат, в арсенала има приготвено за тях оръжие: саби, пистолети, пушки, които жителите могат да получат на евтина цена. Тонът на това обявление не беше вече тъй шеговит, както тонът на предишните чигиринови приказки. Пиер се замисли върху тия позиви. Очевидно оня страшен буреносен облак, който той бе призовавал с всички сили на душата си и който едновременно с това възбуждаше в него неволен ужас — очевидно тоя облак приближаваше.

„Да постъпя ли на военна служба и да отида в армията, или да чакам?“ — за стотен път се питаше Пиер. Той взе тестето карти, което беше на масата му, и почна да нарежда пасианс.

— Ако тоя пасианс излезе — приказваше си той, като разбърка тестето в ръка и погледна нагоре, — ако излезе, значи… какво значи?… — Той не бе успял още реши какво значи, когато зад вратата се чу гласът на най-голямата княжна, която питаше може ли да влезе.

— Тогава ще значи, че трябва да отида в армията — довърши на себе си Пиер. — Влезте, влезте — добави той за княжната.

(Само най-голямата княжна с дългата талия и вкамененото лице продължаваше да живее в дома на Пиер; двете по-млади се бяха омъжили.)

— Извинявайте, mon cousin, че дойдох при вас — рече тя с укорно-развълнуван глас. — Но трябва най-сетне да се решите на нещо! Че как така? Всички заминаха от Москва и народът се бунтува. А ние какво, ще останем ли?

— Напротив, всичко, изглежда, е благополучно, ma cousine — каза Пиер с оня навик да се шегува, усвоен от него в отношението му към княжната, тъй като винаги конфузно понасяше пред нея ролята си на благодетел.

— Да, благополучно е… хубаво благополучие! Варвара Ивановна ми разправи днес как се отличават нашите войски. Наистина може да се каже, че им прави чест. А пък и народът съвсем се е разбунтувал; моята прислужница — и тя почна да нагрубява. — Скоро ще почнат и да ни бият. По улиците не може да се ходи. А най-важното е, че днес-утре ще дойдат французите, какво ще чакаме! За едно нещо ви моля, mon cousin — рече княжната, — заповядайте да ме закарат в Петербург: каквато и да съм аз, не мога да живея под Бонапартова власт.

— Но недейте тъй, ma cousine, отде черпите сведенията си? Напротив…

— Аз няма да се подчиня на вашия Наполеон. Другите, както щат… Ако не искате да го направите…

— Ще го направя, ей сега ще заповядам.

Явно бе, че княжната се раздразни, защото нямаше кому да се сърди. Тя приседна на един стол, като шепнеше нещо.

— Но на вас ви съобщават неверни неща — каза Пиер. — В града всичко е тихо и няма никаква опасност. Ето, току-що четох… — Пиер показа на княжната позивите. — Графът пише, че отговаря с живота си, че неприятелят няма да влезе в Москва.

— Ах, тоя ваш граф — заговори със злоба княжната, — той е лицемер, злодеец, който сам е настроил народа да се бунтува. Нима той не писа в тия свои глупашки позивчета, че който и да е там, улови го за перчема и го замъкни в ареста (и колко глупаво)! Който го стори, казваше той, нему чест и слава. Ето де стигна с това любезничене към народа. Варвара Ивановна ми каза, че хората й едва не я убили, защото приказвала на френски…

— Но това е… Вие всичко вземате много присърце — каза Пиер и почна да нарежда картите.

Макар че пасиансът излезе, Пиер не отиде в армията, а остана в опустялата Москва, все в същата тревога, нерешителност и страх и в същото време с радост, очаквайки нещо ужасно.

На следния ден привечер княжната замина и при Пиер пристигна неговият главен управител с известие, че исканите от него пари за обмундироване на полка не могат да се намерят, ако не се продаде едно имение. Изобщо главният управител представяше на Пиер, че всички тия начинания около полка ще го разорят. Слушайки управителя, Пиер едва сдържаше усмивката си.

— Ами продайте — каза той. — Какво да се прави, аз не мога да се откажа сега!

Колкото по-зле бяха работите, особено неговите, толкова по-приятно беше на Пиер, толкова по-очевидно бе, че катастрофата, която той очакваше, приближава. От познатите на Пиер в града нямаше вече почти никого. Жули бе заминала, княжна Маря бе заминала. От близките познати само Ростови оставаха; но Пиер не ходеше у тях.

Тоя ден, за да се поразвлече, Пиер отиде в село Воронцово да гледа големия балон, който се приготвяше от Лепих за унищожаване на врага, и пробния балон, който щяха да пуснат утре. Тоя балон не беше готов още; но както бе узнал Пиер, той се приготвяше по желанието на царя. За тоя балон царят бе писал на граф Растопчин следното:

„Aussitot que Leppich sera pret, composez lui un equipage pour sa nacelle d’hommes surs et intelligents et depechez un courrier au general Koutousoff pour l’en prenevir. Je l’ai insruit de la chose.

Recommandez, je vous prie, a Leppich d’etre bien attentif sur l’endroit ou il descendra la premiere fois, pour ne pas se tromper et ne pas tomber dans les mains de l’ennemi. Il est indispensable qu’il combine ses mouvements avec le general-en-chef.“[1]

На връщане от Воронцово за у дома си, минавайки по площад Болотни, около Лобното място Пиер видя тълпа, спря и слезе от бричката. Бяха наказвали един френски готвач, обвинен в шпионаж. Наказанието току-що бе свършило И палачът отвързваше от пейката един пълен човек с червеникави бакенбарди, сини чорапи и зелена жилетка, който охкаше жаловито. Там беше също така и един друг престъпник, слабичък и блед. Ако се съдеше по лицата им, и двамата бяха французи. С изплашено-болезнен вид, какъвто имаше слабият французин, Пиер се промъкна между тълпата.

— Какво е това? Кой? За какво? — питаше той. Но вниманието на тълпата — чиновници, занаятчии, търговци, селяни, жени в широки палта и шубки — беше толкова жадно съсредоточено в онова, което ставаше на Лобното място, че никой не му отговори. Дебелият човек стана, намръщи се, сви рамене и очевидно желаейки да прояви твърдост, почна, без да поглежда наоколо си, да облича жилетката; ала изведнъж устните му затрепериха и той заплака, като сам се ядосваше на себе си, както плачат възрастните сангвинични хора. Множеството заговори високо — на Пиер му се стори, че това е, за да заглуши в себе си чувството на жалост.

— Готвач някакъв княжески…

— Какво, мосю, личи си, че руският сос е кисел за французите… прави скомина — тъкмо когато французинът заплака, каза един дребен чиновник, който стоеше до Пиер.

Чиновникът погледна около себе си, за да види какво ще рекат другите за шегата му. Някои се засмяха, други уплашено продължаваха да гледат палача, който събличаше втория.

Пиер засумтя, навъси се, бързо се обърна и тръгна към бричката си, мърморейки си нещо, докато вървеше и се качваше в колата. Из пътя той неведнъж потреперваше и извикваше високо, тъй че кочияшът го питаше:

— Какво ще заповядате?

— За къде караш? — викна Пиер на кочияша, който влизаше на Лубянка.

— Заповядахте при главнокомандуващия — отговори кочияшът.

— Глупак! Говедо! — викна Пиер, като ругаеше кочияша си, което рядко се случваше с него. — В къщи, ти казах; и по-скоро, дръвнико. „Още днес трябва да замина оттук“ — каза си Пиер.

Когато видя наказания французин и тълпата, обкръжила Лобното място, Пиер тъй окончателно реши, че не може повече да стои в Москва и още днес ще замине за армията, та му се струваше, че или е казал това на кочияша, или пък кочияшът сам трябваше да го знае.

Като се върна дома, Пиер заповяда на своя кочияш Евстафевич, познат на цяла Москва, който знаеше и умееше всичко, да изпрати яздитните му коне в Можайск, при войската, закъдето той ще замине през нощта. Всичко това не можеше да стане през тоя ден и затуй по предложение на Евстафевич Пиер трябваше да отложи заминаването си за другия ден, та смените коне да могат да отидат преди него.

След лошото време на 24-и се проясни и тоя ден след обяд Пиер напусна Москва. През нощта, като смени конете в Перхушково, Пиер узна, че тая вечер се водеше голямо сражение. Разправяха, че тук, в Перхушково, земята треперела от гърмежи. Когато Пиер запита кой е победил, никой не можа да му даде отговор. (Това беше сражението на 24-и при Шевардино.) Призори Пиер стигна в Можайск.

Всички къщи в Можайск бяха заети от настанените войски и в странноприемницата, дето Пиер бе посрещнат от берейтора и кочияша си, в стаите нямаше място: всичко бе пълно с офицери.

В Можайск и отвъд Можайск навсякъде имаше и минаваха войски. Навсякъде се виждаха казаци, пехотинци, конни войници, обозни коли, сандъци и топове. Пиер искаше да върви все по-бързо напред и колкото повече се отдалечаваше от Москва, и колкото повече потъваше в това море от войски, толкова повече го обземаше тревогата на безпокойството и едно неизпитвано досега радостно чувство. То беше чувство, прилично на онова, което бе изпитал и в Слободския дворец при пристигането на царя — чувството, че е необходимо да предприеме нещо и да пожертвува нещо. Той изпитваше сега приятното чувство на съзнание, че всичко, което съставлява щастието на хората, удобствата на живота, богатството, дори самият живот е празна работа, която ти е приятно да отхвърлиш, щом я сравниш с нещо друго. Пиер не можеше да си определи с какво, но и не се опитваше да си уясни — за кого и за какво намираше особена прелест да пожертвува всичко. Не го интересуваше за какво искаше да жертвува, но самото жертвуване беше за него ново радостно чувство.

Бележки

[1] Веднага щом Лепих бъде готов, съставете екипаж от верни и умни хора за неговия кораб и изпратете куриер до генерал Кутузов да го предупреди. Аз му съобщих за това. Внушете, моля ви, на Лепих да бъде много внимателен къде ще слезе за първи път, за да не падне в ръцете на врага. Необходимо е той да съгласува движенията си с движенията на главнокомандуващия.