Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

Част четвърта

I

Когато човек види умиращо животно, обхваща го ужас: онова, което е самият той — неговата същина, явно се унищожава пред очите му — престава да съществува. Но когато умиращото същество е човек, и то любим човек, тогава освен ужаса, които се усеща пред унищожаването на живота, чувствува се скъсване и духовна рана, която също като физическата рана понякога убива, понякога заздравява, но винаги боли и се страхува от външно, раздразващо досягане.

След смъртта на княз Андрей, и Наташа, и княжна Маря еднакво чувствуваха това. Приведени и прижумели нравствено от страшния, надвиснал върху им облак на смъртта, те не се решаваха да погледнат лицето на живота. Те внимателно пазеха отворените си рани от оскърбителни, болезнени досягания. Всичко — някой бързо минаващ по улицата екипаж, напомнянето за обяд, въпросът на прислужницата коя рокля да приготви и нещо още по-лошо — думи на неискрено, слабо съчувствие, — всичко болезнено дразнеше раната, изглеждаше като оскърбление и нарушаване оная необходима тишина, сред която и двете се мъчеха да се вслушват в незамлъкналия още в тяхното въображение страшен строг хор, и им пречеше да се вглеждат в ония тайнствени, безпределни далнини, които им се бяха открили за миг.

Само когато биваха двете, не им беше оскърбително и болезнено. Те не си говореха много. И когато говореха, то беше за незначителни неща. И едната, и другата еднакво избягваха да споменават каквото и да е във връзка с бъдещето.

Струваше им се, че е оскърбление за неговата памет, ако признаят възможността да имат бъдеще. Още по-предпазливо те избягваха в разговорите си всичко, което можеше да има някакво отношение към умрелия. Струваше им се, че онова, което бяха преживели и изпитали, не можеше да се изрази с думи. Струваше им се, че всяко споменаване с думи подробностите на неговия живот нарушава величието и светостта на станалото пред очите им тайнство.

Непрестанното въздържане от разговори, постоянното усърдно избягване на всичко, което можеше да насочи разговора към него, това спиране — от различни страни — до границата на онова, за което не бива да се говори, всичко това още по-чисто и по-ясно изправяше пред въображението им онова, което те чувствуваха.

 

 

Но чистата, пълна тъга също тъй е невъзможна, както чистата и пълна радост. Поради положението си на единствена, независима господарка на съдбата си, настойница и възпитателка на племенника си княжна Маря първа бе принудена от живота да излезе от оня свят на тъга, в който бе живяла първите две седмици. Тя бе получила писма от роднини, на които трябваше да отговаря; стаята, в която бяха настанили Николенка, беше влажна и той почна да кашля. Алпатич пристигна в Ярославъл с отчети за работите им и с предложение и съвет да се преместят в Москва, в къщата на Вздвиженка, която се бе запазила цяла и имаше нужда само от малки поправки. Животът не бе спрял и трябваше да се живее. Колкото и тежко да беше на княжна Маря да излезе от света на усамотеното съзерцание, в което бе живяла досега, колкото и да й бе мъчно и някак съвестно да остави Наташа сама, грижите на живота изискваха нейното участие и тя неволно им се подчини. Заедно с Алпатич тя проверяваше сметки, съветваше се с Десал за племенника си и даваше нареждания и се приготвяше за преместването си в Москва.

Наташа оставаше сама и откак княжна Маря почна да се занимава с приготовления за заминаването си, избягваше и нея.

Княжна Маря предложи на графинята да й позволи да вземе Наташа със себе си в Москва и майката и бащата, които виждаха как физическите сили на дъщеря им всеки ден отпадат и смятайки, че промяната на мястото и московските лекари ще бъдат полезни за нея — с радост се съгласиха.

— Няма да замина за никъде — отговори Наташа, когато й предложиха това — и ви моля само да ме оставите на мира — каза тя и изтича от стаята, като едва сдържаше сълзите си не толкова от скръб, колкото от досада и озлобление.

След като се почувствува изоставена от княжна Маря и самотна в мъката си, по-голямата част от времето си Наташа прекарваше сама в своята стая, седеше, превила нозе, в ъгъла на дивана и като късаше или прехвърляше нещо с тънките си напрегнати пръсти, с упорит, неподвижен поглед се взираше във всичко, на което се спираха очите й. Това уединение я изтощаваше и измъчваше; но то бе необходимо за нея. Щом някой влезеше при нея, тя бързо ставаше, променяше положението и израза на погледа си и вземаше книга или нещо за шиене, като очакваше с очевидно нетърпение излизането на оня, който й бе попречил.

Все й се струваше, че ето на, ей сега ще разбере, ще проникне в онова, в което бе устремен със страшен, непосилен въпрос нейният духовен поглед.

В края на декември, облечена в черна вълнена рокля, с небрежно вързана на кичур плитка, Наташа седеше слаба и бледна, със свити нозе в ъгъла на дивана, като напрегнато мачкаше и отпускаше краищата на колана си и гледаше в ъгъла на вратата.

Тя гледаше там, накъдето бе отишъл той, в отвъдната страна на живота. И отвъдната страна на живота, за която по-рано тя никога не мислеше, която по-рано й се струваше толкова далечна и невероятна, сега й беше по-близка и по-своя, по-разбираема от тая страна на живота, дето всичко беше или пустота и разрушение, или страдание и оскърбление.

Тя гледаше нататък, дето знаеше, че е той; но не можеше да го вижда друг освен такъв, какъвто той бе тук. Тя го видя пак такъв, какъвто беше в Митишчи, в Троица, в Ярославъл.

Тя виждаше лицето му, чуваше гласа му и повтаряше неговите думи и думите, които тя му бе казала, и понякога измисляше свои и негови нови думи, които можеха да бъдат казани тогава.

Ето, той лежи на креслото в кадифеното си кожухче, облегнал глава на слабата си бледна ръка. Гърдите му са страшно хлътнали и рамената дигнати. Устните — стиснати твърдо, очите блестят и на бледното чело трепва и изчезва бръчка. Единият му крак едва забележимо бързо трепери. Наташа знае, че той се бори с мъчителна болка. „Какво нещо е тая болка? Защо е тая болка? Какво чувствува той? Колко го боли?“ — мисли Наташа. Той забеляза нейното внимание, дигна очи и заговори, без да се усмихва.

„Едно нещо е ужасно — каза той, — това е да се свържеш завинаги с болен човек. Това е вечно мъчение.“ И се взря в нея с изпитателен поглед — Наташа виждаше сега този поглед. И отговори тогава, както винаги, преди да е помислила какво отговаря, тя каза: „Това не може да продължава така, това ще мине, вие ще бъдете здрав — напълно.“

Сега тя отново го виждаше и преживяваше всичко, каквото бе чувствувала тогава. Спомни си продължителния, тъжен, строг негов поглед при тия думи и разбра значението на укора и на отчаянието в тоя продължителен поглед.

„Аз се съгласих — казваше си сега Наташа, — че би било ужасно, ако той останеше болен завинаги. Аз казах това тогава само защото това би било ужасно за него, а той го разбра иначе. Той разбра, че то би било ужасно за мене. Тогава той още искаше да живее — страхуваше се от смъртта. И аз тъй грубо, тъй глупаво му отговорих. Аз не мислех това. Аз мислех съвсем друго. Ако кажех каквото мислех, бих казала: нека той умира, непрекъснато да умира пред очите ми, аз пак бих била щастлива в сравнение с това, което съм сега. Сега… Няма нищо, никого. Знаеше ли той това? Не. Не знаеше и никога няма да го узнае. И сега никога, никога вече това не може да се поправи.“ И той отново й казваше същите думи, но сега във въображението си Наташа му отговаряше иначе. Тя го прекъсваше и му казваше: „Ужасно за вас, но не за мене. Вие знаете, че за мене без вас в живота няма нищо и че най-голямото щастие за мене е да страдам заедно с вас.“ И той хващаше ръката й и я стискаше тъй, както я бе стиснал в оная страшна вечер, четири дни преди смъртта. И в своето въображение тя му казваше още други нежни, любовни думи, които можеше да му каже тогава. „Аз те обичам… тебе… обичам, обичам…“ — казваше тя, като сключи конвулсивно ръце и стисна зъби с ожесточено усилие.

И сладка скръб я обзе, и сълзи бликнаха вече в очите й — но изведнъж тя се попита: кому говори това? Де е той и какъв е той сега? И отново всичко се забулваше със сухо, твърдо неразбиране, и отново, събрала напрегнато вежди, тя се вглеждаше нататък, дето беше той. И ето на, стори й се, че ей сега ще проникне в тайната… Но в тоя миг, когато неразбираемото сякаш вече й се разкриваше, силно тропване от дръжката на вратата порази болезнено слуха й. В стаята бързо и непредпазливо влезе прислужницата Дуняша с уплашено, съвсем без връзка с Наташа, изражение на лицето.

— Заповядайте при татко си, по-скоро — каза Дуняша с особено и оживено изражение. — Случило се е нещастие, за Пьотр Илич… писмо — рече тя, като изхлипа.