Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XVI

Напоследък Анатол се премести да живее у Долохов. Планът за отвличането на Ростова беше обмислен и приготвен от Долохов още преди няколко дни и в деня, когато Соня бе подслушвала до Наташината врата и бе решила да я пази, тоя план трябваше да бъде изпълнен. Наташа бе обещала на Курагин да излезе в десет часа вечерта на задната входна площадка. Курагин трябваше да я качи на приготвената тройка и да я отведе на шестдесет версти от Москва, в село Каменка, дето беше приготвен един разпопен поп, който трябваше да ги венчае. В Каменка бе готова смяна коне, които да ги откарат до Варшавското шосе, отдето с пощата трябваше да препускат за чужбина.

Анатол имаше и паспорт, и пътен лист, и десет хиляди, взети от сестра му, и други десет хиляди, взети в заем чрез посредничеството на Долохов.

Двамата свидетели — Хвостиков, бивш дребен чиновник, когото Долохов използуваше в играта на карти, и Макарин, бивш хусар, добродушен и слаб човек, който безпределно обичаше Курагин — седяха в първата стая и пиеха чай.

В големия кабинет на Долохов, окичен по стените до тавана с персийски килими, мечи кожи и оръжия, седеше Долохов в пътен бешмет и ботуши пред разтворената писалищна маса, на която бяха сложени сметки и пачки пари. Анатол с разкопчан мундир се разхождаше от стаята, дето бяха свидетелите, през кабинета до задната стая, дето неговият лакей французин стягаше за път заедно с другите лакей последните му неща. Долохов броеше пари и записваше.

— Е — каза той, — на Хвостиков трябва да се дадат две хиляди.

— Ами че дай — рече Анатол.

— Макарка (тъй наричаха те Макарин) безкористно ще се хвърли за тебе в огън и вода. Да, свършихме сметките — рече Долохов, като му показа бележката. — Тъй ли е?

— Да, разбира се, тъй — каза Анатол, който очевидно не слушаше Долохов, и с усмивка, която не изчезваше от лицето му, гледаше пред себе си.

Долохов хлопна капака на писалищната маса и се обърна към Анатол с насмешлива усмивка.

— Знаеш ли какво — зарежи всичко това: има още време! — каза той.

— Глупак! — каза Анатол. — Стига си приказвал глупости. Да знаеш ти… Това дявол знае какво е!

— Наистина, зарежи — каза Долохов. — Аз ти говоря сериозно. Та шега ли е това, което си намислил?

— Хайде, пак, пак ли ще ме дразниш? Върви по дяволите! А?… — рече Анатол, като се намръщи. — Наистина, не ми трябват твоите глупави шеги. — И излезе от стаята.

Когато Анатол си излизаше, Долохов се усмихна презрително и снизходително.

— Чакай — каза той подире му, — аз не се шегувам, говоря сериозно, ела, ела тук!

Анатол пак влезе в стаята й мъчейки се да съсредоточи вниманието си, погледна Долохов, като, очевидно без да ще, му се покоряваше.

— Чувай, казвам ти за последен път. Защо ще се шегувам с тебе? Нима ти противоречих? Кой ти нареди всичко, кои ти намери поп, кой ти взе паспорт, кой ти набави пари? Все аз.

— Благодаря ти. Мислиш, че не съм ти благодарен ли? — Анатол въздъхна и прегърна Долохов.

— Аз ти помагах, но все пак трябва да ти кажа истината: работата е опасна и ако човек я разгледа подробно, глупава. Е, ще я отвлечеш, добре. Нима те така ще оставят това? Ще се узнае, че си женен. И ще те подведат под углавна отговорност…

— Ах! Глупости, глупости! — заговори Анатол, като се намръщи отново. — Че нали ти обясних. А? — И с особеното, присъщо на тъпите хора пристрастие към умозаключението, до което са стигнали със собствения си ум, Анатол повтори онова разсъждение, което сто пъти бе повтарял на Долохов. — Нали ти обясних, аз реших: ако тоя брак бъде недействителен — рече той и прегъна един пръст, — значи, не съм отговорен; а ако е действителен, все едно — в чужбина никой няма да знае това. Не е ли тъй? И не ми говори, не ми говори, не ми говори!

— Наистина, зарежи го! Ти само ще се обвържеш…

— Върви по дяволите! — каза Анатол, хвана се за косите, отиде в другата стая и веднага се върна и седна в нозе на креслото пред Долохов. — Това дявол знае какво е! А? Виж как тупа! — Той хвана ръката на Долохов и я сложи до сърцето си. — Ah, quel pied, mon cher, quel regard! Une déessel[1] А?

Усмихнат студено, Долохов го гледаше с блестящите си хубави и нахални очи и явно искаше още да се позабавлява с него.

— Е, ами като се свършат парите, тогава какво?

— Тогава какво? А? — повтори Анатол с искрено недоумение пред мисълта за бъдещето. — Тогава какво? Там не зная какво… Но защо ще приказваме глупости! — Той погледна часовника. — Време е!

Анатол тръгна към задната стая.

— Е, скоро ли ще свършвате? Само се бавите! — викна той на слугите.

Долохов прибра парите, повика един слуга, за да разпореди да сложат масата за ядене и пиене преди пътя, и влезе в стаята, дето бяха Хвостиков и Макарин.

В кабинета Анатол лежеше на дивана, облакътен, усмихваше се замислено и нежно си шепнеше нещо.

— Ела хапни нещо. Хайде, пийни! — извика му Долохов от другата стая.

— Не искам! — отговори Анатол, като продължаваше да се усмихва.

— Ела, пристигна Балага.

Анатол стана и отиде в трапезарията. Балага беше известен притежател на тройки, който от шест години вече познаваше Долохов и Анатол и им служеше със своите тройки. Не един път, когато полкът на Анатол беше в Твер, той го вземаше вечер от Твер, призори го докарваше в Москва и го откарваше обратно през другата нощ. Не един път откарваше Долохов, когато го преследваха, не един път ги беше разхождал из града с цигани и дамички, както ги наричаше Балага. Не един път, когато вършеше тяхна работа, бе тъпкал из Москва пешаци и файтонджии и винаги господата, както ги наричаше той, го отърваваха. Не един кон бе уморил зарад тях. Не един път беше тупан от тях, не един път го бяха напивали с шампанско и мадейра, която той обичаше, й не една история за всеки от тях знаеше той, за каквато отдавна биха изпратили в Сибир един обикновен човек. При гуляите си те често викаха Балага, караха го да пие и играе при циганите и не една хиляда техни пари бе минала през ръцете му. Служейки им, той двайсет пъти в годината рискуваше и живота си, и кожата си и като работеше за тях, беше уморил повече коне, отколкото пари му бяха платили. Но той ги обичаше, обичаше това безумно препускане по осемнадесет версти в час, обичаше да прекатурне в Москва някой файтонджия и да стъпче пешеходец, и да прелети с все сила по московските улици. Той обичаше да чува зад себе си дивия вик на пиянските гласове: „Карай! Карай!“ — макар че и без това не можеше да се кара по-бързо; обичаше да шибне силно по врата някой селянин, който и без това се дръпваше ни жив, ни мъртъв встрани. „Истински господа!“ — мислеше си той.

Анатол и Долохов също обичаха Балага за неговото майсторство да кара и за това, че той обичаше същите неща, които обичаха и те. С другите Балага се пазареше, вземаше по двадесет и пет рубли за двучасово возене, с другите рядко ходеше сам, а повече изпращаше хората си. Но със своите господа, както ги наричаше той, винаги сам караше и никога нищо не искаше за работата си. Само като научеше от камердинерите кога имаха пари, веднъж на няколко месеца дохождаше сутрин трезвен и като се кланяше ниско, молеше да му помогнат. Господата винаги го караха да седне.

— Спасете ме, уважаеми Фьодор Иванич или ваше сиятелство — казваше той. — Останах съвсем без коне, отивам на панаир, та ми дайте, каквото можете, назаем.

И Анатол, и Долохов, когато имаха пари, му даваха по хиляда и по две хиляди рубли.

Балага беше рус, с червено лице и с особено червена дебела шия, набит и чипонос селяк, около двадесет и седем годишен, с блестящи малки очички и малка брадичка. Беше облечен с тънък син кафтан, подплатен с коприна и надянат върху полушубка.

Той се прекръсти срещу предния ъгъл и се приближи до Долохов, подавайки му черната си малка ръка.

— Имам чест, Фьодор Иванич! — каза той, като се поклони.

— Здравей, драги. Ето го и него.

— Здравей, ваше сиятелство — каза той на влизащия Анатол и подаде и нему ръка.

— Питам те, Балага — рече Анатол, като сложи ръце на раменете му, — обичаш ли ме, или не? А? Сега да те видя… С какви коне пристигна? А?

— Както заповяда пратеникът, с вашите зверове — рече Балага.

— Чувай, Балага! Съсипи цялата тройка, но за три часа да стигнем. А?

— Че като ги съсипя, с какво ще караме? — рече Балага, като намигаше.

— Ще ти разбия мутрата, не се шегувай — неочаквано опули очи Анатол и кресна.

— Как ще се шегувам — усмихвайки се, рече коларят. — Мигар ще се поскъпя за моите господа? Колкото най-много могат да препускат конете, толкова и ще караме.

— А? — рече Анатол. — Е, седни.

— Хайде де, седни! — рече Долохов.

— Ще постоя прав, Фьодор Иванич.

— Глупости, седни пий — рече Анатол и му наля голяма чаша мадейра. Очите на коларя светнаха за виното. Отказвайки за приличие, той пи и се избърса с червен копринен пош, пъхнат в калпака му.

— Е, кога ще тръгнем, ваше сиятелство?

— Ами… (Анатол погледна часовника) сега ще тръгнем. Внимавай, Балага. А? Ще стигнеш ли?

— Според тръгването — ако бъде щастливо, тогава защо да не стигнем? — каза Балага. — Нали съм ви закарвал в Твер, стигали сме за седем часа. Нали помниш, ваше сиятелство.

— Знаеш ли, срещу Коледа пътувах веднъж от Твер — рече Анатол, усмихвайки се при тоя спомен, като се обърна към Макарин, който се бе опулил от умиление пред Курагин: — Вярваш ли, Макарка, дъхът ни се спираше, като хвърчахме. Настигнахме един обоз и прескочихме две каруци. А?

— Ама какви коне бяха! — продължи разказа Балага. — Аз бях впрегнал тогава два млади логоя при средния дорест — обърна се той към Долохов — и вярваш ли, Фьодор Иванич, шейсет версти хвърчаха зверовете; не можех да ги държа, ръцете ми се вкочаниха, студено беше. Хвърлих поводите — дръж, думам, ваше сиятелство, а пък аз се строполих в шейната. Та не да ги кара да препускат, ами не може да ги удържи човек, докъдето е тръгнал. За три часа ни закараха тия дяволи! Само левият логой псовиса.

Бележки

[1] Ах, какво краче, драги, какъв поглед! Богиня!