Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 52 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а


По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
Guerra y Paz.jpg
Автор Лев Толстой
Първо издание 1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален език руски
Жанр роман-епопея
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и мир“. Сюжетът разкрива съдбата на пет аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Основни герои и техните прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин —син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков.
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, затова пък втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. От тук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, които са дадени от към връзките си с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Том първи

Част първа

I

— Eh bien, mon prince, Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des имения, de la famille Buonaparte. Non, je vous préviens, que si vous ne me dites pas, que nous avons la guerre, si vous vous permettez encore de pallier toutes les infamies, toutes les atrocités de cet Antichrist (ma parole, j’y crois) — je ne vous connais plus, vous n’êtes plus mon ami, vous n’êtes plus мой верен роб comme vous dites.[1] Е, здравейте, здравейте. Je vois que je vous fais peur,[2] седнете и разказвайте.

Тъй говореше през юли 1805 година известната Ана Павловна Шерер, придворна дама и близка на императрица Мария Фьодоровна, като посрещаше важния и високопоставен княз Василий, който бе дошъл пръв на нейния прием. От няколко дни Ана Павловна кашляше, имаше грип, както казваше тя (грип беше тогава нова дума, която се употребяваше от малцина). В поканите, разпратени заранта с дворцовия лакей, пишеше, без разлика за кого се отнася, следното:

„Si vous n’avez rien de mieux à faire, Monsieur le comte (или mon prince), et si la perspective de passer la soirée chez une pauvre malade ne vous effraye pas trop, je serai charmée de vous voir chez moi entre 7 et 10 heures. Anette Scherer“[3]

— Dieu, quelle virulente sortie![4] — отговори, без да се смути ни най-малко от такова посрещане, влезлият княз, облечен в придворен извезан мундир, с дълги чорапи, пантофки и звезди[5] и с приятен израз на плоското си лице.

Той говореше оня изтънчен френски език, на който не само говореха, но и мислеха нашите деди, с ония тихи, покровителствени интонации, присъщи на важен човек, остарял във висшето и дворцовото общество. Той се приближи до Ана Павловна, целуна й ръка, като подложи в същото време за целувка своята лъскава и напарфюмирана плешива глава, и седна удобно на дивана.

— Avant tout dites-moi, comment vous allez, chère amie?[6] Успокойте ме — каза той, без да променя гласа си и с тон, в който зад приличието и съчувствието се долавяше равнодушие и дори насмешка.

— Как мога да бъда здрава… когато се измъчвам нравствено? Нима е възможно за човек с чувство да стои в наше време спокоен? — рече Ана Павловна. — Надявам се, че ще останете цялата вечер, нали?

— Ами празненството у английския посланик? Днес е сряда. Трябва да се мярна там — рече князът. — Дъщеря ми ще се отбие да ме вземе и ще ме отведе с колата.

— Аз мислех, че днешното празненство е отменено. Je vous avoue que toutes ces fêtes et tous ces feux d’artifice commencent à devenir insipides.[7]

— Ако знаеха, че вие искате да се отмени празненството, биха го направили — рече князът по навик, като навит часовник, приказвайки неща, за които дори не искаше да му вярват.

— Ne me tourmentez pas. Eh bien, qu’a-t-on décidé par rapport à la dépêche de Novosilzoff? Vous savez tout.[8]

— Какво да ви кажа! — рече князът със студен, отегчен тон. — Qu’a-t-on décidé? On a décidé que Buonaparte a brûlé ses vaisseaux, et je crois que nous sommes en train de brûler les nôtres.[9]

Княз Василий говореше винаги мързеливо, така, както някой актьор произнася роля от стара пиеса. Ана Павловна Шерер, напротив, въпреки четиридесетте си години, преливаше от оживление и пориви.

Да бъде ентусиастка, бе станало нейно обществено положение и понякога, дори когато не й се искаше, за да не измами очакванията на хората, които я познаваха, тя ставаше ентусиастка. Сдържаната усмивка, която се мяркаше постоянно по лицето на Ана Павловна, макар и да не отговаряше вече на нейните повехнали черти, изразяваше както у разгалените деца постоянно съзнание за своя мил недостатък, който тя не иска, не може и не смята за необходимо да поправя.

След разговора за политическите работи Ана Павловна се разгорещи:

— Ах, не ми приказвайте за Австрия! Може би не разбирам нищо, но Австрия никога не е искала и не иска война. Тя ни измени. Русия трябва сама да бъде спасителка на Европа. Нашият благодетел знае своето високо призвание и ще му остане верен. Това е единственото, в което вярвам. На нашия добър и чудесен господар предстои най-голямата роля в света и той е толкова добродетелен и прекрасен, че Бог не ще го остави и той ще изпълни призванието си да удуши хидрата на революцията, която сега е още по-ужасна в лицето на тоя убиец и злодей. Ние единствени трябва да изкупим кръвта на праведника. Питам ви, на кого да се надяваме… Англия със своя търговски дух не ще разбере и не може да разбере толкова възвишената душа на император Александър. Отказва да опразни Малта. Тя иска да съзре, тя търси задна мисъл в нашите действия. Какво казаха на Новосилцов?… Нищо. Те не са разбрали и не могат да разберат самоотвержеността на нашия император, който не иска нищо за себе си, а иска всичко за благото на света. И какво обещаха? Нищо. А и каквото обещаха, и това няма да стане! Прусия вече съобщи, че Бонапарте е непобедим и че цяла Европа нищо не може да му направи… И аз не вярвам ни на една дума на Харденберг, нито на Хаугвиц. Cette fameuse neutralité prussienne, ce n’est qu’un piège.[10] Аз вярвам само в Бога и във високото предопределение на нашия мил император. Той ще спаси Европа!… — Тя се спря изведнъж, усмихната подигравателно над своята разпаленост.

— Мисля — каза князът усмихнат, — че ако пратеха вас вместо нашия мил Винценгероде, вие бихте взели с пристъп съгласието на пруския крал. Толкова сте красноречива. Ще ми дадете ли чай?

— Ей сега. A propos — добави тя, като се успокои отново. — Ще ми дойдат на гости днес двама много интересни хора, le vicomte de Mortemart, il est allié aux Montmorency par les Rohans[11], едно от най-добрите семейства на Франция. Той е един от най-свестните емигранти, от истинските. И освен него l’abbé Morio[12], нали познавате тоя дълбок ум? Той бе приет от царя. Знаете ли?

— А! Ще ми бъде много драго — рече князът. — Кажете — добави той особено небрежно, сякаш тъкмо в тоя миг си бе спомнил нещо, макар че онова, за което питаше, бе главната цел на посещението му, — истина ли е, че l’impératrice-mère[13] иска барон Функе да бъде назначен първи секретар във Виена? C’est un pauvre sire, ce baron, à ce qu’il paraît.[14] — Княз Василий искаше да назначи сина си на това място, което чрез императрица Мария Фьодоровна се мъчеха да дадат на барона.

Ана Павловна почти затвори очи, което значеше, че нито тя, нито който и да е друг не може да съди какво е угодно или се харесва на императрицата.

— Monsieur le baron de Funke a été recommandé à l’impératrice-mère par sa soeur[15] — с тъжен и сух тон каза само тя. Когато назова императрицата, лицето на Ана Павловна, както винаги колчем споменеше в разговор за своята висока покровителка, изведнъж доби израз на дълбока и искрена преданост и почит, примесени с тъга. Тя каза, че нейно величество е благоволила да прояви към барон Функе beaucoup d’estime[16] — и погледът й отново се замрежи от тъга.

Князът млъкна равнодушно. С присъщото й придворно и женско умение и с бързата си тактичност Ана Павловна искаше хем да чукне княза за това, че бе дръзнал да се отзове така за лице, което е препоръчано на императрицата, хем в същото време да го утеши.

— Mais à propos de votre famille[17] — рече тя, — знаете ли, че откак почна да се явява в обществото, вашата дъщеря fait les délices de tout le monde. On la trouve belle comme le jour.[18]

Князът се понаведе в знак на уважение и признателност:

— Често си мисля — продължи след един миг мълчание Ана Павловна, като се приближаваше към княза и му се усмихваше любезно, сякаш искаше да каже с това, че политическите и светски разговори са свършени и че сега почва сърдечният разговор. — Често си мисля колко несправедливо понякога се разпределя щастието в живота. За какво ви е дала съдбата две такива чудесни деца (с изключение на Анатол, по-малкия ви син, когото не обичам — вметна тя безапелационно, като вдигна вежди), такива прелестни деца? А вие наистина най-малко от всички ги цените и затова не ги заслужавате.

И тя се усмихна със своята възторжена усмивка.

— Que voulez-vous? Lafater aurait dit que je n’ai pas la bosse de la paternité[19] — рече князът.

— Стига сте се шегували. Исках да поговоря сериозно с вас. Знаете ли, аз съм недоволна от по-малкия ви син. Между нас казано (лицето й прие тъжен израз), у нейно величество говореха за него и ви съжаляваха…

Князът не отговори, но загледана важно и мълчаливо в него, тя очакваше отговор. Княз Василий се намръщи.

— Какво да сторя? — рече той най-сетне. — Вие знаете, че аз направих всичко, каквото един баща може да направи за тяхното възпитание, и двамата излязоха des imbéciles[20]. Иполит поне е кротък глупец, а Анатол — буен. Това е разликата — каза той, усмихвайки се по-неестествено и въодушевено от друг път, при което в образувалите се около устата му бръчки особено рязко пролича нещо неочаквано грубо и неприятно.

— Защо ли се раждат деца на хора като вас? Ако не бяхте баща, не бих могла да ви укоря за нищо — рече Ана Павловна и дигна замислено очи.

— Je suis votre[21] верен роб et à vous seule je puis l’avouer. Моите деца — ce sont les entraves de mon exi-tence.[22] Това е моят кръст. Така си го обяснявам аз. Que voulez-vous?[23]

Той млъкна за малко, като изрази с жест своята покорност пред жестоката съдба.

Ана Павловна се замисли.

— Вие никога не сте помисляли да ожените вашия блуден син Анатол. Казват — рече тя, — че старите моми ont la manie des mariages[24]. Аз още не чувствувам тая слабост, но имам една petite personne[25], която е много нещастна с баща си, une parente à nous, une princesse[26] Болконска. — Княз Василий не отговаряше, макар че с присъщата на светските хора бързина на мисълта и на паметта показа с кимване на глава, че е взел пред вид тия сведения.

— Знаете ли, че тоя Анатол ми струва четиридесет хиляди на година — рече той, тъй като очевидно не можеше да сдържа тъжната върволица от мислите си. Той млъкна за малко.

— Какво ще бъде след пет години, ако върви все така? Voilà l’avantage d’être père.[27] Богата ли е тая ваша княжна?

— Баща й е много богат и скъперник. Той живее на село. Знаете ли, той е известният княз Болконски, в оставка още от времето на покойния император и с прякор „Пруския крал“. Той е много умен човек, но чудак и с тежък характер. La pauvre petite est malheureuse comme les pierres.[28] Тя има брат, който неотдавна се ожени за Lise Майнен и е адютант на Кутузов. Той ще бъде тук тая вечер.

— Ecoutez, chère Annette[29] — рече князът, хвана изведнъж ръката на събеседницата си и, кой знае защо, я натисна надолу. — Arrangez-moi cette affaire et je suis votre[30] най-верен роб à tout jamais — pon — comme mon управител m’écrit des[31] донесения: покой-ер-п[32]. Тя е от добро семейство и богата. Всичко, което ми трябва.

И с ония свободни и фамилиарни грациозни движения, с които се отличаваше, той хвана придворната дама за ръката, целуна я и след като я целуна, разтърси ръката й и се отпусна в креслото, загледан встрани.

— Attendez[33] — каза Ана Павловна, размисляйки. — Още днес ще поговоря с Lise (la femme du jeune Болконски[34]). И може би ще се нареди. Ce sera dans votre famille que tjerai mon apprentissage de vieille fille.[35]

Бележки

[1] Е, княже, Генуа и Лука са имения на семейството Бонапарте. Не, аз ви предупреждавам: ако не ми кажете, че сме във война, ако си позволите още да защищавате всичките мръсотии, всичките ужаси на тоя антихрист (аз наистина вярвам, че той е антихрист) — не ща вече да ви познавам, не сте ми вече приятел, не сте вече мой верен роб, както казвате.

[2] Виждам, че ви плаша.

[3] Ако вие, г. графе (или княже), нямате пред вид нещо по-Хубаво и ако перспективата да прекарате вечерта при една клета болна не ви плаши много, ще ми бъде твърде драго да ви видя днес у дома между 7 и 10 часа. Анет Шерер.

[4] Господи, какво стръвно нападение!

[5] Звезди, които се дават заедно с големи ордени. — Б.пр.

[6] Преди всичко кажете, как сте със здравето, мила приятелко?

[7] Признавам, че всички тия празненства и фойерверки почват да стават непоносими.

[8] Не ме измъчвайте. Е, какво решиха по донесението на Новосилцов? Вие знаете всичко.

[9] Какво решиха ли? Решиха, че Бонапарт е изгорил корабите си, а и ние, струва ми се, сме готови да изгорим нашите.

[10] Тоя прословут неутралитет на Прусия е само капан.

[11] Тъкмо сега е случай да го кажа — виконт Мортемар, той е роднина на Монморанси чрез рода на Рохан.

[12] Абатът Морио.

[13] Императрицата-майка.

[14] Тоя барон, както изглежда, е нищожество.

[15] Барон Функе е препоръчан на императрицата-майка от сестра й.

[16] Голямо уважение.

[17] Щом става дума за вашето семейство.

[18] Тя е истинско удоволствие за цялото общество. Всички я намират хубава като ден.

[19] Какво да правя? Лафатер би казал, че нямам изпъкналост на черепа, която е белег за родителска обич.

[20] Глупци.

[21] Аз съм ваш.

[22] И само на вас мога да призная. Моите деца са бремето на моето съществуване.

[23] Какво да правя?

[24] Имат мания да сватосват.

[25] Девойка.

[26] Наша роднина, княжна. (Неомъжена княгиня. — Б.пр.)

[27] Ето изгодата да си баща.

[28] Клетата, тя е нещастна като камъните.

[29] Слушайте, мила Анет.

[30] Наредете ми тая работа и аз винаги ще бъда ваш.

[31] Както моят управител ми пише.

[32] Т.е. „п“, „ъ“. — Б.пр.

[33] Чакайте.

[34] Лиза, жената на младия Болконски.

[35] Във вашето семейство ще почна да уча занаята на стара мома.