Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XIII

В Петербург Пиер не успя да си избере кариера и наистина бе изселен в Москва за буйство. Историята, която разправяха в дома на граф Ростов, беше вярна, Пиер бе участвувал във връзването на пристава и мечката. Той беше пристигнал преди няколко дни и както винаги отседна в къщата на баща си. Макар и да предполагаше, че в Москва неговото приключение вече се знае и че дамите около баща му, винаги недоброжелателни към него, ще използуват тоя случай, за да ядосат графа, все пак щом пристигна, той отиде в стаите, дето живееше баща му. Когато влезе в салона, обикновеното местопребиваване на княжните, той поздрави дамите, две от които седяха над гергефи и слушаха третата, която четеше на глас някаква книга. Те бяха три. Най-голямата, чистоплътна строга мома, с дълга талия, същата, която бе посрещнала Ана Михайловна, четеше; по-младите, и двете румени и хубавички, различаващи се само по това, че едната имаше над устната си бенка, която много я разхубавяваше, шиеха на гергефи. Пиер бе посрещнат като мъртвец или като чумав. Най-голямата княжна прекъсна четенето и го погледна мълчаливо с уплашени очи; средната, без бенката, прие точно същото изражение; най-младата, с бенката, весела и смешлива по характер, се наведе над гергефа, за да скрие усмивката си, предизвикана навярно от предстоящата сцена, която смяташе, че ще бъде забавна. Тя издърпа надолу един вълнен конец, наведе се, уж за да разгледа рисунката на везбата, и едва сдържаше смеха си.

— Bonjour, ma cousine — рече Пиер. — Vous ne me reconnaissez pas?[1]

— Познавам ви добре, по-добре, отколкото трябва.

— Как е здравето на графа? Мога ли да го видя? — попита Пиер както винаги неумело, но без да се смущава.

— Графът страда и физически, и нравствено и изглежда, че вие сте се погрижили да му причините повече нравствени страдания.

— Мога ли да видя графа? — повтори Пиер.

— Хм!… Ако искате да го убиете, да го убиете напълно, можете да го видите. Олга, иди виж готов ли е бульонът за вуйчо, скоро ще трябва да го изпие — добави тя, като искаше да покаже на Пиер, че те са заети, и то са заети да успокояват баща му, докато той е зает очевидно само да го разстройва.

Олга излезе. Пиер постоя, погледа сестрите, поклони се и каза:

— Тогава ще отида в стаята си. Когато бъде възможно, кажете ми.

Той излезе и звънливият, но не висок смях на сестрата с бенката се разнесе подире му.

На следния ден пристигна княз Василий и се настани в дома на графа. Той повика Пиер при себе си и му каза:

— Mon cher, si vous vous conduisez ici, comme à Pétersbourg, vous finirez très mal; c’est tout ce que je vous dis.[2] Графът е тежко, много тежко болен; ти съвсем не бива да го виждаш.

Оттогава никой не безпокоеше Пиер и той прекарваше по цял ден сам горе, в стаята си.

Когато Борис влезе при него, Пиер се разхождаше из стаята си, спираше се от време на време в ъглите, правеше заканителни жестове към стената, сякаш пробождаше с шпага невидим враг, поглеждаше строго над очилата си и сетне почваше отново разходката си, мълвейки неясни думи, като свиваше рамене и разперваше ръце.

— L’Angleterre a vécu[3] — рече той намръщен и посочи с пръст някого. — Monsieur Pitt comme traître à la nation et au droit des gens est condamné à…[4] — Не успя да доизрече присъдата на Пит, представяйки си в тоя миг, че е Наполеон и заедно със своя герой е извършил вече опасното прехвърляне през Па дьо Кале и завоювал Лондон — тъй като видя, че някакъв млад, строен и хубав офицер влиза в стаята му. Той се спря. Пиер бе оставил Борис четиринадесетгодишно момче и съвсем не го помнеше; ала въпреки това с присъщите му бързи и сърдечни обноски хвана ръката му и се усмихна приятелски.

— Помните ли ме? — спокойно и с приятна усмивка каза Борис. — Дойдох с майка си при графа, но изглежда, че той не е напълно здрав.

— Да, изглежда, че е болен. Постоянно го безпокоят — отговори Пиер, като се мъчеше да си спомни кой е тоя момък.

Борис чувствуваше, че Пиер не може да го познае, но не смяташе за необходимо да каже кой е и без ни най-малко смущение го гледаше право в очите.

— Граф Ростов ви моли да отидете днес на обед у него — рече той след дълго и стеснително за Пиер мълчание.

— А! Граф Ростов! — радостно каза Пиер. — Значи, вие сте неговият син, Иля? Представете си, в първия миг не можах да ви позная. Помните ли, когато ходихме на Воробьови гори[5] с m-me Jacquot… то беше отдавна.

— Грешите — рече, без да бърза, Борис със смела и малко подигравателна усмивка. — Аз съм Борис, синът на княгиня Ана Михайловна Друбецкая. Ростов-бащата се казва Иля, а синът — Николай. И не познавам никаква m-me Jacquot[6].

Пиер замаха с ръце и глава, като че бе нападнат от комари или пчели.

— Ах, какво е това! Аз съвсем се обърках. В Москва имам толкова много роднини! Вие сте Борис… да. Ето на, с вас се разбрахме. Какво мислите за Булонската експедиция? Нали англичаните зле ще си изпатят, ако Наполеон премине канала? Аз мисля, че експедицията е твърде възможна. Само Вилньов да не сгреши!

Борис не знаеше нищо за Булонската експедиция, той не четеше вестници и първи път чуваше за Вилньов.

— Ние тук, в Москва, повече се занимаваме с обеди и клюки, отколкото с политика — каза той със своя спокоен, насмешлив тон. — Аз нищо не зная и не мисля по това. Москва най-вече се занимава с клюки — продължи той. — Сега приказват за вас и за графа.

Пиер се усмихна със своята добродушна усмивка, сякаш се страхуваше да не би събеседникът му да кажа нещо, за което после ще се разкайва. Но Борис говореше отчетливо, ясно и сухо и гледаше Пиер право в очите.

— Москва няма друга работа, освен да клюкарствува — продължи той. — Всички се питат на кого ще остави графът своето състояние, макар че той може би ще преживее всинца ни, което от сърце му желая…

— Да, всичко туй е много тежко — поде Пиер, — много тежко. — През цялото време Пиер се страхуваше, че тоя офицер неволно ще се увлече в някой неудобен за самия него разговор.

— А на вас сигурно ви се струва — каза Борис и се изчерви леко, но без да промени гласа или позата си, — на вас сигурно ви се струва, че всички мислят само как да получат нещо от богатия човек.

„Така си знаех“ — помисли Пиер.

— И аз именно исках да ви кажа, за да няма недоразумения, че много ще сгрешите, ако причислите мене и майка ми към тия хора. Ние сме твърде бедни, но поне за себе си ще кажа: тъкмо защото вашият баща е богат, аз не се смятам за негов роднина и нито аз, нито майка ми никога няма да молим, нито да приемем нещо от него.

Доста време Пиер не можа да разбере, но когато разбра, скочи от дивана, хвана Борис за ръката долу с присъщата му бързина и несръчност, изчерви се много повече от Борис и заговори със смесено чувство на срам и раздразнение:

— Чудно нещо! Че нима аз… пък и кой може да мисли… Аз много добре зная…

Но Борис пак го пресече:

— Доволен съм, че казах всичко. На вас може би ви е неприятно, извинете — рече той, успокоявайки Пиер, вместо сам да бъде успокояван от него, — но надявам се, че не съм ви оскърбил. Аз имам за правило да казвам всичко направо… Е, какво да съобщя? Ще дойдете ли на обед у Ростови?

И като излезе от неприятното положение и постави в него другия, Борис, видимо освободен от тежкото задължение, стана отново съвсем приятен.

— Слушайте — рече Пиер успокоен. — Вие сте чуден човек. Това, което казахте преди малко, е много хубаво, много хубаво. Разбира се, вие не ме познавате… Толкова отдавна не сме се виждали… бяхме още деца… Вие можете да смятате… Разбирам ви, много добре ви разбирам. Аз не бих сторил това, не бих имал смелост, но то е прекрасно. Много ми е драго, че се запознах с вас. Чудно нещо — добави той усмихнат след късо мълчание, — какво сте допускали за мене! — Той се засмя. — Но какво от туй? Ние ще се опознаем с вас по-добре. Моля ви се. — Той стисна ръката на Борис. — Знаете ли, че досега още не съм влизал при графа. Той не ме е викал… Мъчно ми е за него като за човек… Но какво да се прави?…

— Значи, вие смятате, че Наполеон ще може да прехвърли армията си? — попита Борис, като се усмихна.

Пиер разбра, че Борис иска да промени разговора, съгласи се мислено с него и почна да изтъква добрите и лошите страни на Булонското начинание.

Един лакей влезе да повика Борис при княгинята. Тя си отиваше. Пиер обеща да отиде на обеда, защото искаше да се сближи с Борис, и стиска силно ръката му, като го погледна ласкаво в очите през очилата… След неговото излизане Пиер дълго още се разхожда из стаята, но вече не промушваше с шпага невидимия враг, а се усмихваше, като си спомняше тоя мил, умен и твърд момък.

Както става в ранната младост и особено когато човек е самотен, той почувствува безпричинна нежност към тоя момък и си даде дума без друго да се сприятели с него.

Княз Василий изпровождаше княгинята. Княгинята държеше кърпичката до очите си и лицето й беше обляно от сълзи.

— Това е ужасно! Ужасно! — думаше тя. — Но каквото и да ми струва, аз ще изпълня дълга си. Ще дойда да нощувам тук. Той не бива да бъде оставен така. Всяка минута е скъпа. Не разбирам защо се бавят княжните. Бог може би ще ми помогне да намеря начин да го подготвя… Adieu, mon prince, que le bon dieu vous soutienne…[7]

— Adieu, ma bonne[8] — отговори княз Василий и се извърна.

— Ах, положението му е ужасно! — каза майката на сина си, когато седнаха пак в каретата. — Той почти никого не познава.

— Не разбирам, мамичко, какви са отношенията му с Пиер? — попита синът.

— Завещанието ще каже всичко, мили; и нашата участ зависи от него…

— Но защо мислите, че той ще остави нещо и на нас?

— Ах, мили! Той е толкова богат, а ние сме толкова бедни!

— Но това още не е достатъчна причина, мамичко.

— Ах, Боже мой, Боже мой! Колко е зле той! — възкликваше майката.

Бележки

[1] Добър ден, братовчедке. Не ме ли познавате?

[2] Мили мой, ако и тук се държите като в Петербург, ще свършите много зле; това е всичко, което имам да ви кажа.

[3] Англия свърши.

[4] Господин Пит, като изменник на нацията и на международното право, се осъжда на…

[5] Възвишения край Москва. — Б.пр.

[6] Мадам Жако…

[7] Довиждане, княже, нека Бог ви помага.

[8] Довиждане, мила.