Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XVI

Когато остана насаме с мъжа си, Наташа също разговаря така, както разговарят мъж и жена, тоест като разбират и предават един на друг с извънредна яснота и бързина мислите си по път, който е противен на всички логически правила, без посредничество на съждения, умозаключения и изводи, а по съвсем особен начин. Наташа до такава степен бе свикнала да говори с мъжа си по тоя начин, че за нея най-сигурният признак за нещо, което не беше в ред между двамата, беше логическият ход на Пиеровите мисли. Когато той почнеше да доказва, да говори разсъдително и спокойно и когато, увлечена от примера му, и тя почнеше да прави същото, тя знаеше, че това без друго ще доведе до скарване.

От мига, когато останаха сами и Наташа с широко разтворени щастливи очи се приближи тихо до него и изведнъж, като обгърна главата му, притисна я до гърдите си и рече: „Сега си цял, цял мой, мой! Няма да избягаш!“ — оттогава почна тоя разговор, противен на всички закони на логиката, противен вече и затуй, че в едно и също време говореха за съвсем различни неща. Това едновременно обсъждане на много неща не само че не им пречеше за яснотата на разбирането, а, напротив, беше най-верният белег, че те напълно се разбират един друг.

Както насън всичко бива невярно, безсмислено и противоречиво освен чувството, което ръководи съня, тъй и в това общение, противоречащо на всички закони на разсъдъка, последователни и ясни са не думите, а само чувството, което ги ръководи.

Наташа разказваше на Пиер за живота на брат си, за това как не е живяла, а е страдала без мъжа си, как още повече е обикнала Мари и как Мари във всяко отношение е по-добра от нея. Като казваше това, Наташа искрено признаваше, че вижда превъзходството на Мари, но в същото време, казвайки това, тя искаше Пиер все пак да предпочита нея пред Мари и пред всички други жени и сега отново, особено след като бе видял много жени в Петербург, да й повтореше това.

Отговаряйки на Наташините думи, Пиер й разправи колко му било непоносимо в Петербург да бъде на вечери и обеди с дами.

— Аз съвсем съм отвикнал да говоря с дами — каза той, — просто ми е отегчително. Особено като бях толкова зает.

Наташа го погледна втренчено и продължи.

— Мари е такава прелест! — рече тя. — Как умее да разбира децата. Сякаш вижда само душата им. Например вчера Митенка почна да капризничи…

— Ах, колко прилича той на баща си! — пресече я Пиер.

Наташа разбра защо той направи тая бележка за приликата на Митенка с Николай: споменът за препирнята с шурея му беше неприятен и му се искаше да знае мнението на Наташа за това.

— Николенка има тая слабост, че ако нещо не е прието от всички, той за нищо на света няма да се съгласи. А пък аз разбирам, ти тъкмо това скъпиш, да си ouvrir une carriere[1] — каза тя, като повтори тия думи, казани веднъж от Пиер.

— Не, главното е — каза Пиер, — че за Николай мислите и разсъжденията са забава, почти прекарване на времето. Ето той събира библиотека и си е поставил за правило да не купува нова книга, докато не прочете купената вече и Сизмонди, и Русо, и Монтескьо — добави с усмивка Пиер. — Ти знаеш, нали, как го… — щеше да почне той да смекчава думите си; но Наташа го прекъсна, като му даде да разбере, че това не е по-потребно.

— Та ти казваш, че за него мислите са забава…

— Да, а за мене забава е всичко останало. В Петербург през цялото време виждах всички като насън. Когато някаква мисъл ме обсеби, всичко останало е забава.

— Ах, колко съжалявам, че не видях как се срещнахте с децата — каза Наташа. — Коя най-много се зарадва? Сигурно Лиза?

— Да — рече Пиер и продължи за онова, което го занимаваше. — Николай казва, че не трябва да мислим. Но аз не мога. Без да споменавам, че в Петербург чувствувах (на тебе мога да кажа това) как без мене всичко това се разпадаше, всеки дърпаше към себе си. Но аз успях да обединя всички, и после — моята мисъл е толкова проста и ясна. Защото аз не казвам, че ние трябва да действуваме против тоя и тоя. Ние можем да грешим. А казвам: хванете се ръка за ръка, всички, които обичате доброто, и нека да има едно знаме — дейната добродетел. Княз Сергей е чудесен човек и умен.

Наташа не се съмняваше, че мисълта на Пиер беше велика мисъл, но едно нещо я смущаваше. То беше, че той е неин мъж. „Нима такъв важен и необходим за обществото човек е в същото време и мой мъж? Защо се случи тъй?“ Искаше й се да му изрази това свое съмнение. „Кой и кой са хората, които биха могли да решат наистина ли той е толкова по-умен от всички?“ — питаше се тя, като прехвърляше във въображението си хората, които Пиер много уважаваше. Ако се съдеше по онова, което разправяше, той не уважаваше никого така, както Платон Каратаев.

— Знаеш ли какво мисля? — рече тя. — За Платон Каратаев. Какво би казал той? Дали би те одобрил сега?

Пиер никак не се учуди от тоя въпрос. Той разбра хода на мислите на жена си.

— Платон Каратаев ли? — каза той и се замисли, като явно искрено се мъчеше да си представи мнението на Каратаев по тоя въпрос. — Той не би разбрал, а всъщност може би да.

— Ужасно те обичам! — рече неочаквано Наташа. — Ужасно, ужасно!

— Не, не би ме одобрил — каза Пиер, като помисли малко. — Едно нещо би одобрил той — това е нашият семеен живот. Той толкова искаше да види във всичко благообразие, щастие, спокойствие и аз с гордост бих му показал нас. На, ти казваш — раздяла. А няма да повярваш какво особено чувство имам към тебе след раздялата…

— Да, ето какво още… — понечи да каже Наташа.

— Не, не е това. Аз никога няма да престана да те обичам. И не може повече да се обича; а това е нещо особено… Да, да… — Той не се доизказа, защото погледите им се срещнаха и доизказаха останалото.

— Какви глупости са това — каза изведнъж Наташа, — меденият месец и същинското щастие било в първото време. Напротив, сега е най-хубавото. Само ти да не беше пътувал. Помниш ли как се карахме? И винаги аз бях виновна. Винаги аз. И за какво се карахме — дори не си спомням.

— Все за едно — каза Пиер, като се усмихна, — ревно…

— Не говори, не мога да понасям — извика Наташа. И студен, зъл блясък светна в очите й.

— Видя ли я? — добави тя след малко.

— Не, но и да бях я видял, нямаше да я позная.

Млъкнаха за малко.

— Ах, знаеш ли? Когато ти говореше в кабинета, аз те гледах — заприказва Наташа и личеше, че се мъчи да отпъди появилото се облаче. — Ти като две капки вода приличаш на него, на момчето. (Тя наричаше така сина си.) Ах, време е да отивам при него… Напира… Съжалявам, че трябва да си вървя.

Млъкнаха за няколко секунди. След това в едно и също време се обърнаха един към друг и почнаха да говорят нещо: Пиер почна със самодоволство и увлечение; Наташа — с тиха щастлива усмивка. Като се сблъскаха, и двамата спряха и си отстъпиха един на друг.

— Не, какво каза? Говори, говори.

— Не, ти кажи, аз тъй само, глупости — рече Наташа.

Пиер каза това, което бе почнал. То беше продължение на самодоволните му разсъждения за неговия успех в Петербург. В тоя миг му се струваше, че той бе отреден да даде нова насока на цялото руско общество и на целия свят.

— Исках да кажа само, че всички мисли, които имат грамадни последици, винаги са прости. Мисълта ми изцяло е в това, че щом като порочните хора са свързани помежду си и са сила, честните хора трябва да направят точно същото. То е толкова просто.

— Да.

— А какво искаше да кажеш ти?

— Аз само тъй, глупости.

— Не, все пак.

— Ама нищо, празни работи — рече Наташа и още повече светна в усмивка, — исках само да кажа за Петя: днес бавачката иде да го вземе от мене, той се засмя, зажумя и се притисна до мене — сигурно мислеше, че се е скрил. Ужасно е мил. Ето го, вика. Хайде, довиждане! — И тя излезе от стаята.

 

 

В същото време долу в отделението на Николенка Болконски, в неговата спалня, гореше както винаги кандило (момчето се страхуваше от тъмното и не можаха да го отучат от тоя недостатък). Десал спеше високо на четирите си възглавници и римският му нос издаваше равномерни звуци на хъркане. Николенка, току-що събудил се, в студена пот, с широко разтворени очи, седеше на леглото и гледаше пред себе си. Страшен сън го бе събудил. Той бе видял насън себе си и Пиер с каски — такива, каквито бяха нарисувани в съчинението на Плутарх. Те с чичо Пиер вървяха начело на грамадна войска. Тая войска беше от бели полегати линии, изпълнили въздуха като паяжините, които хвърчат есенно време и които Десал наричаше le fil de la Vierge[2]. Напреде беше славата, също такава, каквито бяха тия нишки, само че малко по-плътна. Те — той и Пиер — се носеха леко и радостно все по-близо и по-близо до целта. Изведнъж нишките, които ги движеха, почнаха да се разхлабват и да се заплитат; стана им тежко. И пред тях се възправи свако Николай Илич в страшна и строга поза.

— Вие ли направихте това? — каза той, като посочи начупения восък и пера. — Аз ви обичах, но Аракчеев ми заповяда и аз ще убия първия, който мръдне напред. — Николенка се обърна да види Пиер, но Пиер вече го нямаше. Пиер беше баща му — княз Андрей, и баща му нямаше образ и форма, но беше той, и като го видя, Николенка се почувствува слаб от обич: той се усети безсилен, безкостен и течен. Баща му го галеше и съжаляваше. Но свако Николай Илич все по-застрашително приближаваше към тях. Ужас обзе Николенка и той се събуди.

„Татко — помисли той. — Татко (макар в къщи да имаше два портрета на княз Андрей, които му приличаха, Николенка никога не си го представяше в човешки образ), татко беше с мене и ме гали. Той ме одобряваше, той одобряваше чичо Пиер. Каквото и да каже, аз ще го направя. Муций Сцевола изгори ръката си. Защо и в моя живот да не се случи същото? Аз знам, те искат да се уча. И аз ще се уча. Но някой ден ще престана и тогава ще го направя. Само за едно нещо моля Бога: да ми се случи същото, каквото с хората на Плутарх, и аз ще направя същото. Ще го направя по-добре. Всички ще научат, ще ме обикнат, ще се възхитят от мене.“

И изведнъж Николенка почувствува, че ридания изпълват гърдите му и заплака.

— Etes; vous indispose?[3] — чу се гласът на Десал.

— Non[4] — отговори Николенка и легна на възглавницата. „Той е добър и достоен човек, аз го обичам — помисли той за Десал. — А чичо Пиер! О, какъв чудесен човек! А татко? Татко! Татко! Да, аз ще направя нещо, от което дори той ще бъде доволен…“

Бележки

[1] Да си откриеш поле на дейност.

[2] Богородични нишки.

[3] Зле ли ви е?

[4] Не.