Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

Том четвърти

Част първа

I

В това време в Петербург сред висшите кръгове, с по-голяма жар от когато и да било, се водеше сложна борба между партиите на Румянцев, на французите, на Мария Фьодоровна, на престолонаследника и на другите, заглушавана както винаги от бръмченето на придворните търтеи. Но спокойният, разкошен, зает само от призраците, от отражението на живота, петербургски живот си вървеше както преди; и трябваше да се правят големи усилия, за да може през вървежа на тоя живот да се осъзнае опасността и тежкото положение, в което се намираше руският народ. Същите посещения на обществени места, същите балове, същият френски театър, същите интереси на дворовете, същите служебни интереси и интриги. Само в най-висшите кръгове се правеха усилия да се напомни за тежкото сегашно положение. Шепнешком се разправяше как двете императрици в тия толкова тежки условия постъпили противоположно една на друга. Императрица Мария Фьодоровна, загрижена за доброто състояние на подведомствените й благотворителни и възпитателни учреждения, даде нареждане за изпращане на всички институти в Казан и нещата на тия заведения бяха вече стегнати. А когато запитаха императрица Елисавета Алексеевна какви нареждания ще обича да даде, тя благоволи да отговори с присъщия й руски патриотизъм, че не може да дава нареждания за държавните учреждения, тъй като това е работа на царя; а за онова, което зависи лично от нея, благоволи да каже, че тя ще напусне Петербург последна.

На 26 август, точно в деня на Бородинското сражение, у Ана Павловна имаше вечер, украшението на която щеше да бъде четенето на писмото на владиката, с което се изпращаше на царя иконата на преподобния свети Сергей. Това писмо се смяташе за образец на патриотично, духовно красноречие. Щеше да го прочете лично княз Василий, който бе известен като изкусен четец. (Той четеше и у императрицата.) Четенето се смяташе за изкусно, когато думите, съвсем независимо от значението им, преминаваха гръмливо и напевно от отчаян вой в нежно мълвене, така че съвсем случайно на една дума се падаше вой, а на другите — ромолене. Това четене, както и всичките вечери на Ана Павловна, имаше политическо значение. На тая вечер щяха да присъствуват няколко важни лица, които трябваше да бъдат посрамени за посещаването им на френския театър, както и да бъдат надъхани с патриотично настроение. Бяха се събрали вече доста хора, но Ана Павловна още не виждаше в салона всички, които й трябваха, и затова, докато пристъпи към четенето, водеше общи разговори.

Днес злобата на деня в Петербург беше болестта на графиня Безухова. Преди няколко дни графинята неочаквано бе заболяла, пропусна няколко събрания, на които тя обикновено биваше украшението, чуваше се, че не приема никого и че вместо прочутите петербургски доктори, които обикновено я лекуваха, се доверила на някакъв италиански доктор, който я лекувал по някакъв нов и необикновен начин.

Всички много добре знаеха, че болестта на прелестната графиня бе причинена от неудобството да се омъжи наведнъж за двама мъже и че лечението на италианеца се състоеше в отстраняването на това неудобство; ала пред Ана Павловна не само че никой не смееше и да помисли за това, но се преструваха, като че никой и не го знаеше.

— On dit que la pauvre comtesse est tres mal. Le medecin dit que c’est l’angine pectorale.[1]

— L’angine? Oh, c’est une maladie terrible![2]

— On dit que les rivaux se sont reconcilies grace a l’angine…[3]

Думата ангина се повтаряше с голямо удоволствие.

— Le vieux comte est touchant a ce qu’on dit. Il a pleure comme un enfant quand le medecin lui a dit que le cas etait dangereux.

— Oh, ce serait une perte terrible. C’est une femme ravissante.

— Vous parlez de la pauvre comtesse — рече, като се приближи Ана Павловна. — J’ai envoye savoir de ses nouvelles. On m’a dit qu’elle allait un peu mieux. Oh, sans doute, c’est la plus charmante femme du monde[4] — каза Ана Павловна, усмихвайки се на своята възторженост. — Nous appartenons a des camps differents, mais cela ne m’empeche pas de l’estimer, comme elle le merite. Elle est bien malheureuse[5] — добави Ана Павловна.

Един непредпазлив млад човек, който помисли, че с тия думи Ана Павловна приповдига завесата над тайната на болестта на графинята, си позволи да изрази учудването си, че не са били извикани известни лекари и че графинята е лекувана от един шарлатанин, който може да й даде опасни лекарства.

— Vos informations peuvent etre meilleures que les miennes[6] — нахвърли се злобно Ана Павловна срещу неопитния момък. — Mais je sais de bonne source que le medecin est homme tres savant et tres habile. C’est le medecin intime de la Reine d’Espagne.[7] — И съкрушавайки по тоя начин момъка, Ана Павловна се обърна към Билибин, който беше в друг кръжец и като говореше за австрийците, бе сбърчил кожата на челото, готов очевидно да я отпусне, за да каже un mot[8].

— Je trouve que c’est charmant![9] — каза той за дипломатическия документ, с който бяха изпратени във Виена австрийските знамена, пленени от Витгенщайн, le heros de Petropole[10] (както го наричаха в Петербург).

— Как, как беше? — обърна се към него Ана Павловна, като предизвика мълчание, за да се чуе mot, което тя знаеше вече.

И Билибин повтори точните думи на дипломатическото писмо, съчинено от него:

— „L’Empereur renvoie les drapeaux Autrichiens, drapeaux amis et egares, qu’il a trouve hors de la route“[11] — завърши Билибин, като отпусна кожата си.

— Charmant, charmant[12] — рече княз Василий.

— C’est la route de Varsovie peut-etre[13] — високо и неочаквано каза княз Иполит. Всички се обърнаха да го погледнат, без да разбират какво искаше да каже с това. Княз Иполит също с весело учудване се оглеждаше наоколо. И той както другите не разбираше какво значеха казаните от него думи. През своята дипломатическа кариера той неведнъж бе забелязвал, че казаните по такъв начин думи неочаквано излизаха много остроумни и той каза за всеки случай думите, които първи попаднаха на езика му. „Може да излезе много хубаво — помисли той, — а пък ако не излезе, те ще съумеят там да го оправят.“ Наистина, тъкмо когато се възцари неловкото мълчание, влезе онова не дотам патриотично лице, което Ана Павловна очакваше, за да го вкара в правия път, и като се усмихна и закани с пръст на Иполит, покани княз Василий до масата, поднесе му две свещи и ръкописа и го помоли да почне. Всичко се смълча.

— „Всемилостиви царю-император! — възгласи строго княз Василий и изгледа публиката, сякаш питаше има ли някой да каже нещо против това. Но никой не каза нищо. — Първопрестолният град Москва, новият Ерусалим, ще приеме своя Христос — подчерта неочаквано думата своя, — също както майка приема в обятията си своите усърдни синове и през издигащата се мъгла, съзирайки бляскавата слава на твоята държава, пее във възторг: «Осанна, благословен грядий!»“ — произнесе с плачещ глас княз Василий последните думи.

Билибин внимателно разглеждаше ноктите си и мнозина очевидно се стесняваха и сякаш питаха — те пък за какво са виновни? Ана Павловна предварително повтаряше шепнешком като някоя бабичка молитвата при причастие:

— Нека дръзкият и нахален Голиат… — прошепна тя.

Княз Василий продължи:

— „Нека дръзкият и нахален Голиат от френските предели разнася по земите на Русия смъртоносни ужаси; кротката вяра, която е прашката на руския Давид, внезапно ще срази жадната за кръв глава на неговата гордост. Тая икона на преподобния Сергей, памтивековният ревнител за благото на нашето отечество, се поднася на ваше императорско величество. Скърбя, че моите слабеещи сили ми пречат да се насладя, като ви лицезря. Топли молитви възнасям към небесата — всесилният да възвеличи рода на ония, които са прави, и да изпълни милостиво желанията на ваше величество.“

— Quelle force! Quel style![14] — разнесоха се похвали за четеца и за съчинителя. Въодушевени от тая реч, гостите на Ана Павловна дълго още разговаряха за положението на отечеството и правеха различни предположения за изхода на сражението, което щеше да се даде тия дни.

— Vous verrez[15] — каза Ана Павловна, — че утре, на рождения ден на царя, ще получим някакво известие. Аз имам хубаво предчувствие.

Бележки

[1] Казват, че клетата графиня е много зле. Докторът казал, че това е ангина пекторис.

[2] Ангина пекторис? О, това е ужасна болест.

[3] Казват, че съперниците се примирили благодарение на ангината.

[4] Старият граф, както разправят, бил много трогателен. Заплакал като дете, когато докторът му казал, че случаят е опасен.

— О, би било голяма загуба. Такава очарователна жена.

— За клетата графиня приказвате, нали… Аз пратих да науча как е. Казаха ми, че била малко по-добре. О, несъмнено, тя е най-прелестната жена в света.

[5] Ние сме от противни лагери, но това не ми пречи да я уважавам, както заслужава. Тя е толкова нещастна.

[6] Вашите сведения може да са по-верни от моите.

[7] Но аз знам от добър източник, че тоя доктор е много учен и изкусен човек. Той е личният лекар на испанската кралица.

[8] Остроумие.

[9] Намирам, че това е прелестно!

[10] Героят на Петропол.

[11] Императорът връща австрийските знамена, приятелски и загубени знамена, които той намери извън истинския път.

[12] Прелестно, прелестно.

[13] Той е Варшавският път може би.

[14] Каква сила! Какъв стил!

[15] Вие ще видите.