Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

VII

На другия ден по съвета на Маря Дмитриевна граф Иля Андреич отиде с Наташа у княз Николай Андреич. С невесело сърце се готвеше графът за това посещение: страшно му беше в душата. Последната среща по време на опълчението, когато графът в отговор на поканата си за обяд изслуша строго мъмрене за недоставените войници, още не бе забравена от граф Иля Андреич. Наташа, облечена в най-хубавата си рокля, беше, напротив; в най-весело настроение. „Не може да бъде да не ме обикнат — мислеше тя, — мене всякога всички са ме обичали. И аз тъй съм готова да сторя за тях всичко, каквото пожелаят, тъй съм готова да го обикна — защото той е баща, а нея, защото е сестра, че те няма за какво да не ме обикнат!“

Те спряха до стария, мрачен дом на Вздвиженка и влязоха в преддверието.

— Е, благослови, Боже — промълви графът полушеговито-полусериозно; но Наташа забеляза, че влизайки във вестибюла, баща й забърза и плахо, тихо попита в къщи ли са князът и княжната. След като докладваха за тяхното пристигане, между прислугата на княза настъпи смущение. Лакеят, който бе изтичал да докладва за тях, бе спрян в залата от друг лакей и те си зашепнаха нещо. В залата дотърча една горнична и също каза нещо набързо, като спомена княжната. Най-сетне един стар намусен лакей излезе и доложи на Ростови, че князът не може да ги приеме и че княжната ги моли да отидат при нея. Първа излезе при гостите m-lle Bourienne. Тя посрещна особено учтиво бащата и дъщерята и ги заведе при княжната. Княжната с развълнувано, изплашено и нашарено с червени петна лице се втурна към гостите, като стъпваше тежко, и напразно поиска да се представи непринудена и сърдечна. Още от първия поглед Наташа не се хареса на княжна Маря. Тя й се стори прекалено, нагиздена, лекомислено-весела и тщеславна. Княжна Маря не разбираше, че преди да види бъдещата си снаха, тя беше вече зле настроена към нея поради неволната завист за нейната хубост, младост и щастие и поради ревността от любовта на брат си. Освен от това непреодолимо чувство на антипатия към нея в тоя миг княжна Маря беше развълнувана още и от туй, че при доклада за пристигането на Ростови князът викна, че те не му трябват и ако княжна Маря иска — да ги приеме, но да не ги пускат при него. Княжна Маря реши да приеме Ростови, но всеки миг се страхуваше да не би князът да направи нещо необмислено, тъй като той изглеждаше много развълнуван от пристигането на Ростови.

— Ето, мила княжна, доведох ви моята песнопойка — рече графът, като тракаше токовете и се озърташе неспокойно, сякаш се страхуваше да не влезе старият княз. — Колко ми е драго, че ще се запознаете… Съжалявам, съжалявам, че князът все не е добре — и след като каза още няколко общи фрази, стана. — Ако позволите, княжна, да оставя за четвърт час моята Наташа при вас, аз бих се отбил на две крачки оттук, на Собачая Площадка, у Ана Семьоновна, и ще се върна да я взема.

Иля Андреич бе измислил тая дипломатическа хитрост, за да даде свобода на бъдещата зълва да се разбере със снаха си (тъй каза той след това на дъщеря си) и още, за да избегне възможността да се срещне с княза, от когото се боеше. Той не каза туй на дъщеря си, но Наташа разбра тоя страх и безпокойство на баща си и се почувствува оскърбена. Тя се изчерви заради баща си, ядоса се още повече, че се бе изчервила, и със смел, предизвикателен поглед, с който искаше да каже, че не се страхува от никого, погледна княжната. Княжната каза на графа, че й е много драго и го моли само да поседи повече у Ана Семьоновна, и Иля Андреич отиде.

M-lle Bourienne, въпреки безпокойните погледи, хвърляни към нея от княжна Маря, която искаше да поговори насаме с Наташа, не излизаше от стаята и продължаваше упорито да разговаря за московските удоволствия и театри. Наташа бе оскърбена от смущението, станало във вестибюла, от безпокойството на баща си и от неестествения тон на княжната, която — тъй й се бе сторило — проявяваше милост, като я бе приела. И затуй всичко й беше неприятно. Княжна Маря не й се хареса. Тя й се стори много грозна, престорена и суха. Наташа изведнъж се сви нравствено и неволно взе такъв небрежен тон, който още повече отблъскваше княжна Маря от нея. След пет минути тежък, престорен разговор чуха се приближаващи бързи стъпки с пантофи. По лицето на княжна Маря се изписа уплаха, вратата на стаята се отвори и влезе князът в халат и бяла шапчица.

— Ах, госпожице — каза той, — госпожице, графиня… графиня Ростова, ако не се лъжа… моля ви да ме извините, да ме извините… не знаех, госпожице. Бог ми е свидетел, не знаех, че вие сте ни удостоили с посещение, аз наминах при дъщеря си в това облекло. Моля да ме извините… Бог ми е свидетел, не знаех — повтори той тъй неестествено, като подчертаваше думата Бог, и тъй неприятно, че княжна Маря бе застанала с наведена глава, без да смее да погледне нито баща си, нито Наташа. Наташа, след като стана и му направи реверанс, също не знаеше какво да прави. Само m-lle Bourienne се усмихваше приятно.

— Моля да ме извините, моля да ме извините! Бог ми е свидетел, не знаех — измърмори старецът и след като изгледа Наташа от глава до пети, излезе. M-lle Bourienne първа се окопити след тая поява и заговори за болестта на княза. Наташа и княжна Маря се гледаха мълком една друга и колкото по-дълго се гледаха мълком, без да кажат, онова, което трябваше да кажат, толкова по-враждебно мислеха една за друга.

Когато графът се върна, Наташа неучтиво му се зарадва и забърза да си вървят: в тоя миг тя почти мразеше тая стара, суха княжна, която можа да я постави в такова неприятно положение и да прекара с нея половин час, без да спомене нещо за княз Андрей. „Та не можех аз първа да заговоря за него пред тая французойка“ — мислеше Наташа. През това време княжна Маря се измъчваше от същото. Тя знаеше какво трябваше да каже на Наташа, но не можа да го направи и затова, че m-lle Bourienne й пречеше, и затуй, че сама не знаеше защо толкова й бе тежко да заговори за тоя брак. Когато графът вече излизаше от стаята, княжна Маря се приближи с бързи стъпки до Наташа, хвана ръцете й, въздъхна тежко и каза: „Чакайте, аз трябва…“ Без сама да знае за какво, Наташа погледна подигравателно княжна Маря.

— Мила Натали — рече княжна Маря, — искам да знаете, аз се радвам, че брат ми намери щастието си… — Тя спря, чувствувайки, че говори неистина. Наташа забеляза спирането и разбра причината.

— Мисля, княжна, че сега е неудобно да говорим за това — каза Наташа с външно достойнство и студенина и със сълзи, които усещаше в гърлото си.

„Какво казах, какво сторих!“ — помисли тя, щом излезе от стаята.

 

 

През тоя ден дълго чакаха Наташа да излезе за обяд. Тя седеше в стаята си и като дете ридаеше, подсмърчаше и хлипаше. Соня се бе изправила над нея и я целуваше по косите.

— Наташа, за какво плачеш? — рече тя. — Какво те интересуват те? Всичко ще мине, Наташа.

— Не, да знаеш колко е оскърбително… сякаш аз…

— Не говори, Наташа, ами че ти не си виновна, какво те интересува? Целуни ме — каза Соня.

Наташа дигна глава и целуна приятелката си по устните, като прилепи до нея мокрото си лице.

— Не мога да кажа, не знам. Никой не е виновен — каза Наташа, — аз съм виновна. Но всичко туй ужасно боли. Ах, защо не иде той!…

Тя излезе за обяда със зачервени очи. Маря Дмитриевна, която знаеше как князът бе приел Ростови, се престори, че не забелязва разстроеното лице на Наташа и, упорито и високо се шегуваше на трапезата с графа и с другите гости.