Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

IX

Беше навечерието на зимния Никулден, 5 декември 1820 година. Тая година Наташа с мъжа и децата си гостуваше от началото на есента у брат си. Пиер беше в Петербург, дето бе отишъл по свои специални работи, както казваше той, за три седмици, но караше вече там седмата. Очакваха го всеки миг.

На 5 декември освен семейство Безухови у Ростови гостуваше и старият приятел на Николай, запасният генерал Василий Фьодорович Денисов.

Николай знаеше, че на 6 декември, деня на тържеството, ще трябва да свали бешмета, да облече сюртук, да обуе тесни ботуши с тесни носове и да отиде в новата, построена от него църква, а след това да приема поздравления и да предлага закуски, и да приказва за дворянските избори и за реколтата; но смяташе, че има право да прекара навечерието на тоя ден както обикновено. До обяд Николай провери сметките на кмета от рязанското село за имението на племенника, на жена си, написа две делови писма и обиколи, хармана и дворовете за добитъка и за конете, Като взе мерки срещу очакваното утре по случай храмовия празник общо пиянство, той си отиде за обяд и без да успее да поговори насаме с жена си, седна на дългата трапеза, приготвена за двадесет души, дето се бяха събрали всичките домашни. На трапезата бяха майка му, бабичката Белова, която живееше при нея, жена му, трите деца, гувернантката, гуверньорът, племенникът със своя гуверньор, Соня, Денисов, Наташа, трите й деца, тяхната гувернантка и старчето Михаил Иванич, архитектът на княза, който доживяваше старините си в Лѝсие Гори.

Графиня Маря седеше на отсрещния край на масата. Щом мъжът й седна на мястото си, по жеста, с който взе салфетката и бързо отмести сложените пред него чаша и малка чашка, графиня Маря си каза, че той е в лошо настроение, както понякога се случваше с него особено преди супата и когато идеше на обяд направо от стопанската си работа. Графиня Маря много добре знаеше това негово настроение и когато сама тя бе в добро настроение, спокойно чакаше, докато той изяде супата си, тогава почваше да говори с него и го принуждаваше да признае, че без причина е в лошо настроение; но сега съвсем бе забравила това свое наблюдение; докривя й, че той без причина й се сърди и се почувствува нещастна. Тя го попита де е бил. Той отговори. Тя отново го попита всичко в ред ли е в стопанството. Той се смръщи неприятно от неестествения й тон и отговори припряно.

„Значи, не съм се излъгала — помисли графиня Маря, — но за какво ми се сърди?“ В тона, с който й отговаряше той, тя усети враждебност към нея и желание да прекрати разговора. Тя чувствуваше, че думите й са неестествени; но не можа да се сдържи и му зададе още няколко въпроса.

Благодарение на Денисов разговорът на трапезата скоро стана общ и оживен и графиня Маря не приказва с мъжа си. Когато станаха от масата и отидоха да благодарят на старата графиня, графиня Маря подаде своята ръка, целуна мъжа си и го попита защо й се сърди.

— Ти винаги имаш чудновати мисли; не съм и помислил да се сърдя — рече той.

Но думата винаги отговори на графиня Маря: да, сърдя се и не искам да кажа.

Николай живееше с жена си тъй хубаво, че дори Соня и старата графиня, които от ревност желаеха да има несъгласие помежду им, не можеха да намерят предлог за укор; но и между тях се случваха минути на враждебност. Понякога, тъкмо след най-щастливи периоди, изведнъж ги обземаше чувство на отчуждение и враждебност; това чувство се появяваше най-често през време на бременност на графиня Маря. Сега тя беше в такъв период.

— Е, messieurs et mesdames — рече Николай високо и сякаш весело (на графиня Маря й се стори, че това е нарочно, за да я оскърби), — аз съм на крак от шест часа. Няма как, утре ще трябва да се мъча и затуй сега ще вървя да си почина. — И без да каже нещо повече на графиня Маря, отиде в малката диванна и легна на един диван.

„Ето, винаги е така — помисли графиня Маря, — с всички говори, само с мене — не. Виждам, виждам, че съм му противна. Особено в това положение.“ Тя погледна издутия си корем, а в огледалото — жълтобледното си отслабнало лице с по-големи от когато и да било очи.

И всичко й стана неприятно: и виковете, и гръмливият смях на Денисов, и приказките на Наташа, и особено погледът, който Соня набързо й хвърли.

Соня винаги бе първият предлог, който графиня Маря избираше за раздразнението си.

Като поседя с гостите, без да разбира нищо от онова, което те говореха, тя излезе незабелязано и отиде в детската стая.

Децата, качени на столовете, пътуваха за Москва и поканиха и нея да тръгне с тях. Тя седна, поигра с тях, но мисълта за мъжа й и за неговото безпричинно раздразнение не преставаше да я мъчи. Тя стана и тръгна, като с усилие вървеше на пръсти, към малката диванна.

„Може да не спи; аз ще се обясня с него“ — каза си тя. Андрюша, най-голямото момченце, подражавайки й, тръгна след нея на пръсти. Графиня Маря не го забеляза.

— Chere Marie, il dort, je crois; il est si fatigue[1] — каза й в голямата диванна Соня, която (както се стори на графиня Маря) навсякъде я срещаше. — Да не би Андрюша да го събуди.

Графиня Маря се извърна, видя зад себе си Андрюша и като почувствува, че Соня има право, кипна тъкмо от това и явно едва се сдържа да не каже остра дума. Тя не каза нищо, но за да не я послуша, направи с ръка знак на Андрюша да не дига шум, но все пак да върви подире й, и се приближи до вратата. Соня излезе през другата врата. От стаята, в която спеше Николай, се чуваше неговото равно, познато на жена му до най-малките отсенки дишане. Слушайки това дишане, тя виждаше пред себе си неговото гладко красиво чело, мустаците, цялото му лице, което тя толкова често дълго гледаше, когато той спеше, в тишината на нощта. Николай изведнъж се размърда и изпъшка. И в същия миг Андрюша викна през вратата.

— Татенце, мамичка е тук.

Графиня Маря побледня от уплаха и почна да прави знаци на сина си. Той млъкна и страшното за графиня Маря мълчание продължи една минута. Тя знаеше, че Николай никак не обичаше да го будят. Неочаквано зад вратата се чу ново изпъшкване, раздвижване и недоволният глас на Николай:

— Не ти дават нито една минута спокойствие. Мари, ти ли си? Защо си го довела тук?

— Аз дойдох само да видя, не го съзрях… извинявай…

Николай се изкашля и млъкна. Графиня Маря се дръпна от вратата и заведе сина си в детската. Пет минути след това малката черноока тригодишна Наташа, любимка на баща си, като узна от брата си, че татко спи в малката диванна, незабелязана от майка си, отиде при баща си. Черноокото момиченце смело скръцна вратата, отиде с енергичните си с широчки стъпалца крачета до дивана и като видя положението на баща си, заспал гърбом към нея, дигна се на пръсти и целуна сложената му под главата ръка. Николай се обърна с разнежена усмивка на лицето.

— Наташа, Наташа! — чу се зад вратата изплашеният шепот на графиня Маря. — На татко му се спи.

— Не, мамо, не му се спи — отговори с убедителност малката Наташа, — той се смее.

Николай спусна нозе, стана и взе дъщеря си на ръце.

— Влез, Маша — каза той на жена си. Графиня Маря влезе в стаята и седна до мъжа си.

— Аз не видях как е изтичал подире ми — каза плахо тя. — Аз така само.

Николай, взел в едната си ръка дъщерята, погледна жена си и като забеляза виновното изражение на лицето й, прегърна я с другата си ръка и я целуна по косите.

— Мога ли да целуна мама? — попита той Наташа.

Наташа се усмихна стеснително.

— Пак — рече тя с повелителен жест, като посочи мястото, дето Николай бе целунал жена си.

— Не знам защо мислиш, че съм в лошо настроение — каза Николай, отговаряйки на въпроса, който — той знаеше това — бе в душата на жена му.

— Не можеш да си представиш колко съм нещастна и самотна, когато си такъв. Все ми се струва…

— Мари, стига глупости. Как не те е срам — каза весело той.

— Струва ми се, че ти не можеш да ме обичаш, че аз съм толкова грозна… и винаги… а сега… в това по…

— Ах, колко си смешна! Не ми е мил, защото е хубав, а е хубав, защото ми е мил. Само Malvina и другите ги обичат, защото са красиви; а пък аз нима обичам жена си? Не че я обичам, а така, не зная как да ти го кажа. Без тебе или когато, на, като сега, някоя котка ни мине път, аз все едно, че съм загинал и нищо не мога. На, да речем, обичам ли си пръста? Не го обичам, но я се опитай да го отрежеш…

— Не, с мен не е същото, но разбирам. Значи, не ми се сърдиш?

— Ужасно ти се сърдя — каза той усмихнат, стана, приглади косите си и почна да се разхожда из стаята.

— Знаеш ли, Мари, за какво мислех? — почна той сега, когато вече се бяха помирили, и начена веднага да мисли гласно пред жена си. Той не я попита готова ли е да го слуша; беше му все едно. Дошла му е някоя мисъл, значи, дошла е и на нея. И той й разказа за намерението си да уговори Пиер да останат при тях до пролетта.

Графиня Маря го изслуша, направи си бележките и на свой ред почна да мисли гласно. Мислите й бяха за децата.

— Как си личи вече жената — каза тя на френски, като посочи Наташа. — Вие ни укорявате нас, жените, за нелогичност. Ето я нашата логика. Аз й казвам: на татко му се спи, а тя отговаря: не, той се смее. И тя има право — рече графиня Маря, като се усмихна щастливо.

— Да, да! — И Николай взе на силната си ръка дъщеря си, дигна я високо, сложи я на рамото си, като прегърна крачката й, и почна да се разхожда с нея из стаята. И бащата, и дъщерята имаха едни и същи безсмислено щастливи лица.

— А знаеш ли, ти май че си несправедлив. Ти премного обичаш тая — каза шепнешком на френски графиня Маря.

— Да, но какво да правя?… Мъча се да не го показвам…

В това време в преддверието и във вестибюла се чу звукът от скрипеца на вратата и стъпки, които приличаха на стъпки от пристигане.

— Някой е пристигнал.

— Сигурна съм, че е Пиер. Ще отида да разбера — рече графиня Маря и излезе.

В нейно отсъствие Николай си позволи да разходи дъщеря си в галоп из стаята. Задъхан, той бързо сне разсмяното момиченце и го притисна до гърдите си. Неговите скокове му припомниха танците и загледан в детското кръгло щастливо личице, помисли каква ли ще бъде тя, когато той, вече старче, ще я води по баловете и както покойният му баща танцуваше с дъщеря си „Данило Купор“, той ще изиграе с нея мазурка.

— Той, той, Nicolas! — каза след няколко минути графиня Маря, връщайки се в стаята. — Нашата Наташа оживя сега. Трябваше да видиш възторга й, и как го накастри, че е просрочил. Хайде, да вървим по-скоро, да вървим! Разделете се най-сетне де — рече тя усмихната, като гледаше момиченцето, което се притискаше до баща си. Николай излезе, като водеше дъщеря си за ръка.

Графиня Маря остана в диванната.

— Никога, никога не бих повярвала — прошепна си тя, — че мога да бъда толкова щастлива. — Лицето й просия от усмивка; но в същото време тя въздъхна и тиха тъга се изписа в дълбокия й поглед. Сякаш освен това щастие, което изпитваше, имаше друго, недостижимо в тоя живот щастие, за което, без да ще, тя си бе спомнила в тоя миг.

Бележки

[1] Мила Мари, той спи, струва ми се; толкова е уморен.