Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

III

Когато се върна след прегледа, Кутузов, придружен от австрийския генерал, отиде в кабинета си, извика адютанта, като му заповяда да донесе някои книжа за състоянието на пристигащите войски и писмата, получени от ерцхерцог Фердинанд, който командуваше челната армия. Княз Андрей Болконски влезе с исканите книжа в кабинета на главнокомандуващия. Пред разтворения на масата план бяха седнали Кутузов и австрийският член на хофкригсрата.

— А… — рече Кутузов, като погледна към Болконски, сякаш искаше да каже с това на адютанта да почака, и продължи на френски почнатия разговор.

— Аз казвам само едно, генерале — рече Кутузов с приятна елегантност на изразите и на интонацията, които караха човека да се вслушва във всяка бавно изречена дума. Личеше, че и Кутузов с удоволствие се слуша. — Само едно нещо казвам, генерале, че ако зависеше от личното мое желание, волята на негово величество император Франц отдавна би била изпълнена. Аз отдавна бих се присъединил към ерцхерцога. И вярвайте на честната ми дума, за мене лично да предам висшето командуване на армията на един по-вещ и по-изкусен генерал, с каквито Австрия разполага в изобилие, и да снема от себе си цялата тая тежка отговорност, лично за мене това би било радост. Но обстоятелствата са понякога по-силни от нас, генерале.

И Кутузов се усмихна с такъв израз, сякаш казваше: „Имате пълно право да не ми вярвате и на мене дори ми е съвсем все едно дали ми вярвате, или не, но нямате повод да ми го кажете. И тъкмо там е цялата работа.“

Австрийският генерал имаше недоволен вид, но не можеше да не отговори на Кутузов в същия тон.

— Напротив — рече той със свадлив и сърдит тон, който толкова противоречеше на ласкателния смисъл на казваните от него думи, — напротив, участието на ваше превъзходителство в общата борба се цени високо от негово величество; но ние смятаме, че сегашното забавяне лишава славната руска войска и нейните главнокомандуващи от ония лаври, които те са свикнали да жънат в битките — довърши той своята очевидно приготвена фраза.

Кутузов се поклони, като продължаваше да се усмихва.

— Аз пък съм убеден в това и като се основавам на последното писмо, с което ме удостои негово височество ерцхерцог Фердинанд, предполагам, че австрийската войска под командата на такъв изкусен помощник, какъвто е генерал Мак, вече е спечелила решителна победа и повече не се нуждае от нашата помощ — каза Кутузов.

Генералът се навъси. Макар да нямаше положителни известия за поражението на австрийците, имаше премного обстоятелства, които потвърждаваха общите неблагоприятни слухове; и затова предположението на Кутузов за победата на австрийците доста приличаше на подигравка. Но, Кутузов се усмихваше кротко все със същото изражение, което показваше, че той има право да предполага това. Наистина последното писмо, което бе получил от армията на Мак, му съобщаваше за победа и за най-изгодно стратегическо положение, на армията.

— Я ми дай писмото — рече Кутузов, като се обърна към княз Андрей. — Ето, вижте, моля ви се. — И с насмешлива усмивка в ъгъла на устните Кутузов прочете на немски на австрийския генерал следното място от писмото на ерцхерцог Фердинанд:

— „Wir haben vollkommen zusammengehaltene Kräfte, nahe an 70,000 Mann, um den Feind, wenn er den Lech passierte, angreifen und schlagen zu können. Wir können, da wir Meister von Ulm sind, den Vorteil, auch von beiden Ufern der Donau Meister zu bleiben, nicht verlieren; mithin auch jeden Augenblick, wenn der Feind den Lech nicht passierte, die Donau übersetzen, uns auf seine Kommunikations-Linie werfen, die Donau unterhalb repassieren um dem Feinde, wenn er sich gegen unsere treue Allierte mit ganzer Macht wenden wollte, seine Absicht alsbald vereiteln. Wir werden auf solche Weise dem Zeitpunkt, wo die Kaiserlich-Russische Armee ausgerüstet sein wird, mutig entgegenharren, und sodann leicht gemeinschaftlich die Möglichkeit finden, dem Feinde das Schicksal zuzubereiten, so er verdient.“[1]

Когато свърши тоя период, Кутузов въздъхна тежко и погледна внимателно и любезно члена на хофкригсрата.

— Но нали знаете, ваше превъзходителство, мъдрото правило, което казва да предполагаме най-лошото — отвърна австрийският генерал, който явно желаеше да свърши с шегите и да пристъпи към работата.

Той погледна недоволно към адютанта.

— Извинете, генерале — пресече го Кутузов и също се обърна към княз Андрей. — Виж какво, драги, вземи от Козловски всичките донесения на нашите разузнавачи. Ето двете писма от граф Ноетиц, ето писмото от негово височество ерцхерцог Фердинанд, ето и други — каза той, като му подаде няколко книжа. — И състави от всичко това чистичко на френски един memorandum[2], записчица, за да се видят ясно всички съобщения, които имахме за действията на австрийската армия. Та така и я представи на неговото превъзходителство.

Княз Андрей наведе глава, за да покаже, че още от първите думи бе разбрал не само това, което бе казано, но и онова, което Кутузов би искал да му каже. Той събра книжата, направи общ поклон и вървейки с тихи стъпки по килима, отиде в приемната.

Макар че не беше минало много време, откак княз Андрей напусна Русия, той се бе променил много през това време. В изражението на лицето му, в движенията, във вървежа му почти не се забелязваше предишната престореност, умора и леност; той приличаше на човек, който няма време да мисли какво впечатление прави на другите и е зает с приятна и интересна работа. Лицето му изразяваше по-голямо задоволство от себе си и от околните; усмивката и погледът му бяха по-весели и по-привлекателни.

Кутузов, когото той настигна още в Полша, го прие много сърдечно, обеща му, че няма да го забрави, проявяваше към него по-голямо внимание, отколкото към другите адютанти, взе го със себе си във Виена и му даваше по-сериозни поръчения. От Виена Кутузов писа на своя стар другар, бащата на княз Андрей.

„Вашият син — писа той — по своите знания, твърдост и изпълнителност обещава да стане един изключителен офицер. Аз се смятам щастлив, че имам на разположение такъв подчинен.“

В щаба на Кутузов, между другарите си, заедно с които служеше, и изобщо в армията княз Андрей също както в петербургското общество имаше две съвсем противоположни репутации. Едни, по-малко на брой, смятаха княз Андрей за по-особен от тях и от всички други хора, очакваха от него големи успехи, слушаха го, възхищаваха се от него и му подражаваха; и с тия хора княз Андрей се държеше просто и приятно. Другите, мнозинството, не обичаха княз Андрей, смятаха го за надут, студен и неприятен човек. Но пред тия хора княз Андрей умееше да се постави тъй, че те го уважаваха и дори се страхуваха от него.

Когато излезе от кабинета на Кутузов и отиде в приемната, княз Андрей се приближи с книжата до другаря си, дежурния адютант Козловски, който бе седнал до прозореца с книга в ръка.

— Какво има, княже? — попита Козловски.

— Заповядано ми е да съставя записка защо не вървиш напред.

— Е защо?

Княз Андрей сви рамене.

— Няма ли известия от Мак? — попита Козловски.

— Няма.

— Ако беше вярно, че е разбит, щеше да дойде съобщение.

— Навярно — рече княз Андрей и тръгна към изходната врата, но тъкмо в това време насреща му бързо влезе в приемната и затръшна вратата един висок, очевидно току-що пристигнал австрийски генерал в сюртук, с глава — превързана с черна кърпа, и с орден „Мария-Терезия“ на шия. Княз Андрей се спря.

— Генерал ан шеф Кутузов? — бързо изрече с рязък немски изговор новопристигналият генерал, озърна се на двете страни и без да се спира, тръгна към вратата на кабинета.

— Генерал ан шеф е зает — рече Козловски, като се приближи веднага до неизвестния генерал и му прегради пътя към вратата. — За кого ще заповядате да доложа?

Неизвестният генерал изгледа презрително от глава до нозе ниския на ръст Козловски, сякаш се чудеше, че е възможно да не го познават.

— Генерал ан шеф е зает — повтори спокойно Козловски.

Лицето на генерала се смръщи, устните му мръднаха и почнаха да треперят. Той извади бележник, надраска бързо нещо с молив, откъсна листчето, даде го, отиде с бързи крачки до прозореца, стовари тялото си на стола и изгледа намиращите се в стаята, като че ги питаше: защо го гледат? След това генералът дигна глава, източи шия, сякаш щеше да каже нещо, но тутакси, сякаш почвайки небрежно да си тананика нещо, издаде някакъв странен звук, който веднага се пресече. Вратата на кабинета се отвори и на прага се появи Кутузов. Генералът с вързаната глава се наведе, като че за да избегне някаква опасност, и с големи бързи крачки на тънките си крака се приближи до Кутузов.

— Vous voyez le malheureux Mack[3] — промълви той с отпаднал глас.

Лицето на Кутузов, който се бе изправил при вратата на кабинета, остана за няколко мига съвсем неподвижно. След това по лицето му мина като вълна една бръчка, челото му се опъна; той почтително склони глава, затвори очи, пусна мълчаливо Мак да мине край него и сам затвори след себе си вратата.

Пръснатият по-рано слух за разбиването на австрийците и предаването на цялата армия при Улм излезе верен. Само след половин час бяха изпратени в разни посоки адютанти със заповеди, показващи, че скоро и руската войска, която досега бездействуваше, ще трябва да се срещне с неприятеля.

Княз Андрей беше един от малцината щабни офицери, които бяха свързали най-важните си интереси с общия ход на военните действия. Когато видя Мак и чу подробностите на неговата гибел, той разбра, че половината от кампанията е загубена, разбра колко трудно е положението на руските войски и си представи живо какво очаква армията, както и ролята, която той трябваше да играе в нея. Неволно изпитваше вълнуващо-радостно чувство от мисълта за опозоряването на самонадеяната Австрия и от това, че може би след една седмица лично ще трябва да види и участвува в сблъскването — за пръв път след Суворов — на русите с французите. Но той се страхуваше от гения на Бонапарт, който можеше да излезе по-силен от всичката храброст на руските войски, и в същото време не можеше да допусне опозоряването на своя герой.

Развълнуван и раздразнен от тия мисли, княз Андрей отиде в стаята си, за да пише на баща си, комуто пишеше всеки ден. В коридора той се намери с другаря си по стая Несвицки и с шегаджията Жерков; както винаги те се смееха за нещо.

— Защо си тъй мрачен? — попита Несвицки, забелязвайки бледото, с блестящи очи лице на княз Андрей.

— Няма на какво да се радвам — отговори Болконски.

Когато княз Андрей се срещна с Несвицки и Жерков, от другия край на коридора се зададоха към тях австрийският генерал Щраух, аташиран към щаба на Кутузов, за да наблюдава продоволствуването на руската армия, и един член на хофкригсрата, които бяха пристигнали предния ден. Коридорът беше достатъчно широк, за да могат генералите да се разминат свободно с тримата офицери; но Жерков блъсна с ръка Несвицки и рече задъхано:

— Идат!… Идат!… Дръпнете се, сторете път! Моля ви се, дайте път!

Генералите вървяха с явното желание да се избавят от затрудняващите ги почести. По лицето на смешника Жерков изведнъж се изписа глупава радостна усмивка, която той сякаш не можеше да сдържи.

— Ваше превъзходителство — каза той на немски, като излезе напред и се обърна към австрийския генерал. — Имам чест да ви честитя.

Той приведе глава и неумело, както децата, които се учат да танцуват, почна с широки движения да прави реверанси, като провлачваше ту единия, ту другия си крак.

Генералът, член на хофкригсрата, го изгледа строго, но като видя сериозността на глупавата усмивка, не можа да го отмине без минутно внимание. Той примижа, като показа, че го слуша.

— Имам чест да ви честитя. Генерал Мак пристигна съвсем здрав, само мъничко се е чукнал тук — добави той и светнал от усмивка, посочи главата си.

Генералът се намръщи, извърна се и се отдалечи.

— Gott, wie naiv![4] — каза той ядосано, като отмина няколко крачки.

Несвицки се разсмя високо и прегърна княз Андрей, но Болконски побледня още повече и със злобен израз на лицето го отблъсна, като се обърна към Жерков. Нервното раздразнение, което го бе обзело от вида на Мак, от известието за неговото поражение и от мисълта какво очаква руската армия, се изля в озлобление от неуместната шега на Жерков.

— Ако вие, уважаеми господине — каза той пронизително, с леко потреперване на долната челюст, — искате да бъдете шут, аз не мога да ви попреча, но заявявам ви, че ако друг път посмеете да се правите на палячо в мое присъствие, ще ви науча как да се държите.

Несвицки и Жерков бяха толкова смаяни от тая неочаквана постъпка, че гледаха Болконски мълком, с широко отворени очи.

— Че какво, аз само им честитих — рече Жерков.

— Аз не се шегувам с вас, млъкнете, моля ви! — извика Болконски, хвана Несвицки за ръка и се отдалечи от Жерков, който не знаеше какво да отговори.

— Какво ти стана, братко — каза Несвицки, за да го успокои.

— Как тъй какво? — рече княз Андрей и се спря, от вълнение. — Но разбери, че ние сме или офицери, които служим на своя цар и отечество и се радваме на общия успех, а скърбим за общата несполука, или лакеи, които не се интересуват от господарските работи. Quarante mille hommes massacrés et l’armée de nos alliés détruite, et vous trouvez là le mot pour rire — рече той, сякаш с тая френска фраза затвърдяваше мисълта си. — C’est bien pour un garçon de rien comme eet individu dont vous avez fait un ami, mais pas pour yous, mais pas pour vous.[5] Само хлапаци могат да се забавляват така — добави княз Андрей на руски, като изговори тая дума с френски акцент, защото забеляза, че Жерков може още да го чуе.

Той почака да види дали корнетът ще отговори нещо. Но корнетът се обърна и излезе от коридора.

Бележки

[1] Ние имаме напълно съсредоточени сили от около седемдесет хиляди души, тъй че ако неприятелят мине Лех, можем да го атакуваме и разбием. Тъй като вече владеем Улм, можем да запазваме за себе си изгодата от командуването на двата бряга на Дунава и следователно, ако неприятелят не се прехвърли през Лех, всеки момент да минем Дунав, да нападнем неговата съобщителна линия, да се прехвърлим по-долу през Дунава и ако неприятелят поиска да насочи всичките си сили срещу нашите верни съюзници, да не му позволим да изпълни намерението си. По тоя начин ние ще чакаме бодро, докато руската императорска армия се подготви напълно, и след това лесно ще намерим начин да приготвим на неприятеля такава участ, каквато той заслужава.

[2] Паметна бележка.

[3] Вие виждате злочестия Мак.

[4] Боже, колко е наивен.

[5] Четиридесет хиляди души загинаха и армията на нашите съюзници е унищожена, а вие можете да се шегувате. Това може да се прости на някой нищожен хлапак, като тоя господин, когото сте направили свой приятел, но не на вас, не на вас!