Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XII

Както във всяко истинско семейство, в лисогорския дом живееха заедно няколко съвсем различни светове, които, всеки запазвайки своята особеност и правейки си отстъпки един на друг, се сливаха в едно хармонично цяло. Всяко събитие, което ставаше в къщата, беше еднакво важно — радостно или тъжно — за всички тия светове; но всеки свят имаше съвсем свои, независими от другите причини да се радва или да тъгува за което и да е събитие.

Така пристигането на Пиер беше радостно, важно събитие и то се отрази като такова на всички.

Слугите — най-добрите съдници на господарите, защото съдят не по приказки и изразяване на чувствата, а по действията и по начина на живот — се радваха от пристигането на Пиер, защото знаеха, че като е той тук, графът ще престане да се занимава всеки ден със стопанските работи и ще бъде по-добър и по-весел, и още — защото всички щяха да имат хубави подаръци за празника.

Децата и гувернантките се радваха от пристигането на Безухов, защото никой така не ги вмъкваше в общия живот, както Пиер. Единствен той можеше да свири на клавикорда оня екосез (едничкото нещо, което той можеше да свири), при който можеха да се танцуват, както казваше той, всякакви танци, и сигурно беше донесъл подаръци на всички.

Николенка, който беше сега петнадесетгодишно слабо, с къдрави руси коси и прекрасни очи, болезнено, умно момче, се радваше, защото чичо Пиер, както го наричаше той, беше обект на неговото възхищение и страстна обич. Никой не беше вдъхвал на Николенка особена обич към Пиер и той го виждаше само от време на време. Неговата възпитателка, графиня Маря, се мъчеше с всички сили да накара Николенка да обича мъжа й тъй, както тя го обичаше, и Николенка обичаше свако си; но го обичаше с една едва доловима отсянка на презрение. А обожаваше Пиер. Той не искаше да стане нито хусар, нито Георгиевски кавалер като свако Николай, искаше да стане учен, умен и добър като Пиер. В присъствието на Пиер по лицето му винаги имаше радостно сияние и когато Пиер се обръщаше към него, той се изчервяваше и задъхваше. Не изпускаше ни една дума от онова, което казваше Пиер, и след това с Десал или самичък си спомняше и размисляше върху значението на всяка Пиерова дума. Миналият живот на Пиер, неговите нещастия до 12-а година (за които той от думите, които бе слушал, бе си съставил неясна поетична представа), приключенията му в Москва, пленничеството, Платон Каратаев (за когото бе слушал от Пиер), любовта му към Наташа (която момчето също така обичаше с особена обич) и най-главно приятелството с баща му, когото Николенка не помнеше, всичко това правеше за него Пиер герой и светиня.

От откъслечните приказки за баща му и Наташа, от вълнението, с което Пиер говореше за покойния, от внимателната, благоговейна нежност, с която Наташа говореше за него, момчето, което сега почваше да се досеща за любовта, си реши, че баща му е обичал Наташа и умирайки, я е завещал на приятеля си. А тоя баща, когото момчето не помнеше, му се струваше божество, което човек не може да си представи и за което той мислеше само с примиране на сърцето и със сълзи от скръб и възторг. И момчето беше щастливо от пристигането на Пиер.

Гостите се радваха на Пиер като на човек, който винаги съживяваше и сплотяваше всяко общество.

Възрастните домашни, като не се смяташе жена му, се радваха на приятеля, с когото се живееше по-леко и по-спокойно.

Бабичките се радваха и на подаръците, които той им носеше, и най-главно, защото Наташа пак щеше да се съживи.

Пиер усещаше тия различни схващания за него от различните светове и бързаше да даде на всекиго очакваното.

Пиер, най-разсеяният човек и най-големият забраван, сега по списък, съставен от жена му, беше купил всичко, като не бе забравил нито поръчките на майката и на брата, нито подаръка — плат за рокля — за Белова, нито играчки за племенниците. В първото време след женитбата нему се струваше странно искането на жена му да изпълни и да не забрави всичко, което се бе наел да купи, и когато при първото си пътуване изпозабрави всичко, бе поразен от нейното сериозно огорчение. Но след това свикна. Знаейки, че Наташа никога нищо не поръчваше за себе си, а за другите поръчваше само когато той сам предлагаше, сега той неочаквано за себе си намираше детско удоволствие в тия покупки на подаръци за цялата къща и никога нищо не забравяше. И ако заслужаваше укори от Наташа, то беше, че купуваше излишни неща и прекалено скъпо. Към всичките си недостатъци — небрежност, занемареност, — според повечето хора, и качества, според Пиер, Наташа прибави и скъперничество.

Откак Пиер заживя с голямо домакинство, със семейство, което изискваше големи разноски, той за свое учудване забеляза, че харчи два пъти по-малко от по-рано и че разстроените му напоследък сметки (особено от дълговете на първата му жена) почнаха да се оправят.

Живееха по-евтино, защото животът им беше стегнат: Пиер вече нямаше, а и не желаеше да има най-скъпия разкош, заключаващ се в оня начин на живот, който всеки миг да може да се измени. Той чувствуваше, че сега начинът му на живот е определен завинаги, чак до смъртта му, че не е в негова власт да го измени и затуй тоя начин на живот беше евтин.

С весело, усмихнато лице Пиер изваждаше покупките си.

— Я какво нещо! — каза той, развивайки като продавач парче плат. Наташа, седнала срещу него с най-голямата си дъщеря на коленете, бързо извиваше светналите си очи от съпруга си към онова, което показваше той.

— Това за Белова ли е? Отлично. — Тя попипа плата да види качеството.

— Сигурно по една рубла?

Пиер каза цената.

— Скъпо — рече Наташа, — но как ще се радват децата и maman. Само напразно си ми купил това — добави тя и не можа да сдържа усмивката си, като се любуваше на златния с бисери гребен, каквито току-що бяха излезли тогава на мода.

— Адел ме подведе: купи, та купи — рече Пиер.

— Ами че кога ще го сложа? — Наташа го забоде в плитката си. — Едва когато ще водим по балове Машенка; може би тогаз пак ще почнат да ги носят. Хайде, ела.

И като взеха подаръците, отидоха първо в детската, а след това при графинята.

Когато Пиер и Наташа влязоха в салона с пакети под мишници, графинята седеше както обикновено с Белова и нареждаше гранпасианс.

Графинята бе минала вече шейсет години. Тя беше съвсем побеляла, носеше боне, което обграждаше с рюш цялото й лице. Лицето й беше сбръчкано, горната й устна бе хлътнала навътре, очите й бяха мътни.

След постигналите я бързо една подир друга загуби на сина и мъжа й тя се чувствуваше като забравено на тоя свят същество, което няма никаква цел и смисъл. Ядеше, пиеше, спеше, бодърствуваше, но не живееше. Животът не й даваше никакви впечатления. Нищо от живота не й трябваше освен спокойствие и това спокойствие тя можеше да намери само в смъртта. Но докато дойдеше смъртта, тя трябваше да живее, тоест да прекарва времето си, да изразходва своите жизнени сили. В нея до най-голяма степен се забелязваше онова, което се забелязва в малките деца и в много старите хора. В живота й не се виждаше никаква външна цел, а бе очевидна само потребността да проявява различните си склонности и способности. Трябваше й да хапне, да поспи, да помисли, да поприказва, да поплаче, да поработи, да се поядоса и т.н. само защото имаше стомах, мозък, имаше мускули, нерви и черен дроб. Всичко това тя го вършеше, непредизвиквана от нищо външно, не тъй, както го правят хората в разцвета на силите си, когато зад целта, към която се стремят, не се забелязва другата цел — приложението на техните сили. Тя говореше само защото физически й беше потребно да поработи с дробовете и с езика си. Тя плачеше като дете, защото й бе необходимо да се изсекне, и т.н. Онова, което за хората в разцвета на силите им е цел, за нея очевидно беше предлог.

Така сутрин, особено ако предната вечер беше яла нещо тлъсто, тя имаше нужда да се посърди и тогава избираше най-близкия предлог — глухотата на Белова.

От другия край на стаята тя почваше да й приказва тихо.

— Днес май е по-топло, мила моя — думаше тя шепнешком. И когато Белова отговаряше: „Разбира се, пристигнаха“, тя сърдито измърморваше: — Боже мой, колко е глуха и глупава!

Друг предлог беше емфието, което й се струваше ту сухо, ту влажно, ту лошо стрито. След тия раздразнения по лицето й се разливаше жлъчка и нейните прислужнички по сигурни признаци знаеха кога пак Белова ще бъде глуха и емфието влажно и кога лицето й ще стане пак жълто. Тъй както й биваше необходимо да поработи с жлъчката си, тъй понякога й бе необходимо да поработи с останалите си още способности да мисли и предлогът за това беше пасиансът. Когато трябваше да поплаче — предлогът бе покойният граф. Когато трябваше да се тревожи, предлогът беше Николай и неговото здраве; когато трябваше да каже нещо хапливо, предлогът беше графиня Маря. Когато трябваше да поупражнява гласния си орган, това ставаше най-често към седем часа, след храносмилателната почивка в тъмна стая, тогава предлогът беше разказването на все едни и същи истории на все едни и същи слушатели.

Всички домашни разбираха това състояние на бабичката, макар че никой никога не говореше за него, и всички правеха всевъзможни усилия да задоволят тия нейни потребности. Това взаимно разбиране на нейното положение биваше изразявано само нарядко в някой поглед и в тъжната полуусмивка, разменяна между Николай, Пиер, Наташа и графиня Маря.

Но тия погледи казваха освен това и нещо друго: те казваха, че тя беше вече изпълнила своята задача в живота, че тя не е само това, което сега се виждаше в нея, че и ние всички ще бъдем такива и че е радостно да й се подчиняваш, да се сдържаш заради това някога скъпо, някога също като нас изпълнено с живот, а сега жалко същество. „Memento mori“[1] — казваха тия погледи. Само съвсем лошите и глупави хора и малките деца — измежду всичките домашни — не разбираха това и страняха от нея.

Бележки

[1] Не забравяй за смъртта.