Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

IV

Скоро след това в тъмното помещение дойде за Пиер вече не предишният ритор, а поръчителят Виларски, когото той позна по гласа. На новите въпроси за твърдостта на намерението му Пиер отговори:

— Да, да, съгласен съм — и със сияеща детска усмивка, с открити тлъсти гърди, крачейки неравно и несмело с един събут и един обут крак, тръгна напред с шпага, опряна от Виларски до голата му гръд. От стаята го поведоха по коридори, завивайки назад и напред, и най-сетне го заведоха до вратата на ложата, Виларски се покашля, отговориха му с масонското, потропване с чукове и вратата пред тях се отвори. Нечий басов глас (очите на Пиер все още бяха вързани) му зададе няколко въпроса — кой е, де и кога е роден и така нататък. После отново го поведоха нанякъде, без да развързват очите му, и докато вървеше, му разказваха алегории за мъчнотиите на неговото пътешествие, за светата дружба, за предвечния строител на света, за мъжеството, с което трябва да понася труда и опасностите. През това пътешествие Пиер забеляза, че го наричаха ту търсещ, ту страдащ, ту искащ и при това тропаха различно с чукове и шпаги. Тъкмо когато го заведоха при някакъв предмет, забеляза, че между неговите ръководители стана объркване и смущение. Той чу как обкръжаващите го хора заспориха помежду си шепнешком и как един от тях настояваше да го прекарат по някакъв килим. След това хванаха дясната му ръка и я сложиха на нещо, а му заповядаха да опре с лявата един пергел до гърдите си и го накараха, повтаряйки думите, който четеше друг; да прочете клетвата за вярност на законите на ордена. След това угасиха свещите, запалиха спирт, както Пиер разбра по мириса, и му казаха, че ще види слаба светлина. Снеха му превръзката и Пиер като насън видя при слабата светлина на спиртния пламък няколко души в също такива престилки, каквато имаше риторът, които бяха застанали срещу него и държаха насочени към гърдите му шпаги. Между тях имаше един човек в бяла окървавена риза. Виждайки това, Пиер се приближи напред с гърди към шпагите й искаше те да се забият в него. Но шпагите се отклониха от него и веднага пак му сложиха превръзката.

— Сега ти видя слабата светлина — каза му нечий глас.

След това пак запалиха свещите, казаха му, че трябва да види пълната светлина и пак снеха превръзката и повече от десетина гласа казаха изведнъж:

— Sic transit gloria mundi![1]

Пиер полека-лека почна да идва на себе си и да оглежда стаята, дето беше, и намиращите се в нея хора. Около една дълга маса, покрита с черно седяха дванадесет души, все в същите облекла, както и ония, които бе видял по-рано. Някои от тях Пиер познаваше от петербургското общество. На председателското място седеше непознат млад човек с особен кръст на шията. От дясната му страна седеше италианецът абат, когото Пиер бе видял преди две години у Ана Павловна. Беше тук и един много важен сановник, и един швейцарец-гуверньор, който живееше по-рано у Курагини. Всички мълчаха тържествено, слушайки думите на председателя, който държеше в ръка чук. На стената беше закрепена горяща звезда от едната страна на масата имаше малък килим с различни изображения, от другата — нещо като олтар с евангелие и череп. Около масата имаше седем големи, подобни на църковните свещници. Двама от братята заведоха Пиер до олтара, поставиха краката му в правоъгълно положение и му заповядаха да легне; казвайки, че пада пред вратите на храма.

— Преди това трябва да му се даде мистрия — рече шепнешком един от братята.

— Ах! Стига, моля ви се — каза друг.

— Със смутени късогледи очи, без да се подчинява, Пиер се озърна наоколо си и изведнъж го обзе съмнение: „Де съм аз? Какво правя? Не ми ли се надсмиват? Няма ли да се срамувам, когато си спомням това?“ Но съмнението продължи само миг. Пиер погледна сериозните лица на хората около него, спомни си всичко, което бе вече преминал, и разбра, че не може да спре на половин път. Той се ужаси от съмнението си и мъчейки се да събуди в себе си предишното чувство на умиление, се простря пред вратите на храма. И наистина чувството на умиление го обзе още по-силно от по-рано. След като лежа известно време, заповядаха, му да стане и му надянаха също такава бяла кожена престилка, каквито носеха другите, дадоха му в ръцете мистрия и три чифта ръкавици и тогава великият майстор се обърна към него. Той му каза да се старае да не опетни с нищо белотата на тая престилка, която значеше здравина и непорочност; след това за мистрията, за която Пиер не разбираше какво означава, каза да работи с нея за очистване на своето сърце от пороци и снизходително да заглажда с нея сърцето на ближния си. След това за първия чифт мъжки ръкавици каза, че той не може да знае тяхното значение, но трябва да ги пази, за втория чифт мъжки ръкавици каза, че трябва да ги слага на събранията и най-сетне за третия чифт, за женските ръкавици, каза:

— Драги брате, и тия женски ръкавици са определени за вас. Дайте ги на оная жена, която ще почитате повече от всички. С тоя дар вие ще уверите в непорочността на сърцето си оная, която ще си изберете за достойна зидарка. — След късо мълчание добави: — Но, внимавай, драги брате, да не би тия ръкавици да украсят нечисти ръце: — В това време, когато великият майстор произнасяше последните думи, на Пиер му се стори, че председателят се смути. Пиер се смути още повече; изчерви се до просълзяване; както се изчервяват децата, почна да се озърта неспокойно и настъпи неловко мълчание.

Това мълчание беше нарушено от един брат, който заведе Пиер до килима и почна да му чете от една тетрадка обясненията на всяка изобразена по него фигура: слънце, луна, чук, отвес, мистрия; недялан камък и кубически камък, стълб, три прозореца и така нататък: След това определиха място на Пиер, показаха му знаковете на ложата, съобщиха му паролата за влизане и най-сетне му позволиха да седне. Великият майстор почна да чете устава. Уставът беше много дълъг и от радост, вълнение и срам Пиер не бе в състояние да разбира онова, което четяха. Той се вслуша само в последните думи на устава, които запомни.

— „В нашите храмове ние не знаем други степени — четеше великият майстор — освен ония, които са между добродетелта и порока. Пази се да не правиш някаква разлика, която може да наруши равенството. Лети на помощ на брат си, който и да е той, поучи заблуждаващия се, дигни падащия й не подхранвай никога злоба или вражда към брат си. Бъди любезен и приветлив. Разпалвай във всички сърца огъня на добродетелта. Споделяй щастието си с ближния и нека никога завист да не смути тая чиста наслада.

Прощавай на врага си, не му отмъщавай, освен като му правиш добро. Когато изпълниш по тоя начин висшия закон, ти ще намериш следите от древното, загубено от тебе величие“ — завърши той и като се привдигна, прегърна Пиер и го целуна.

Пиер гледаше около себе си със сълзи от радост в очите, без да знае какво да отговори на поздравленията и на възобновяване познанствата, с който го обкръжаваха. Той не признаваше никакви познанства; той виждаше само братя във всички хора и изгаряше от нетърпение да почне работа с тях.

Великият майстор удари с чукчето, всички насядаха по местата си и един прочете поучение за необходимостта от смирение.

Великият майстор предложи да изпълнят последното си задължение и важният сановник, който имаше званието събирач на милостиня, почна да обикаля братята. На Пиер му се искаше да запише в листа за милостинята всичките си пари, но се страхуваше да не прояви с това гордост и записа толкова, колкото записваха другите.

Заседанието свърши и когато се върна в къщи, на Пиер му се струваше, че е пристигнал от някакво далечно пътуване, дето е прекарал десетки години, съвсем се е изменил и изоставил предишния ред и навици на живота си.

Бележки

[1] Тъй преминава световната слава.