Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

VI

Всички безброй подразделения, които могат да се направят в жизнените явления, могат да се разпределят на едни, в които преобладава съдържанието, и други, в които преобладава формата. Между последните, в противоположност на селския, губернския и дори московския живот, може да се постави петербургският живот, особено салонният живот. Тоя живот е неизменен.

От 1805 година ние се помирявахме и скарвахме с Бонапарт, правехме конституции и ги премахвахме, а салонът на Ана Павловна и салонът на Елен бяха точно същите, каквито бяха — единият преди седем, другият преди, пет години. Все така с недоумение говореха у Ана Павловна за успехите на Наполеон и виждаха както, в успехите му, така и в това, че европейските монарси търпяха действията му, злоумишлен заговор, който има за единствена цел да причинява неприятност и безпокойство на придворния кръжок, представителка на който беше Ана Павловна. Все така у Елен, която самият Румянцев удостояваше с посещения и я смяташе за забележително умна жена, също както в: 1808 така и в 1812 година говореха с възторг за великата нация и за великия човек и гледаха със съжаление на скъсването с Франция, което, по мнението на хората от салона на Елен, трябваше да свърши с мир.

Напоследък, след пристигането на царя от армията, в тия противоположни кръжоци-салони стана известно вълнение и бяха направени някои демонстрации — едни срещу други, но насоката на кръжоците остана същата. В кръжока на Ана Павловна приемаха от французите само закоренели легитимисти и тук се изказваше патриотичната мисъл, че не бива да се ходи във френския театър и че издръжката на трупата струва колкото издръжката на цял корпус. Военните събития се следяха жадно и се пускаха най-изгодни слухове за нашата армия. В кръжока на Елен, румянцевския, френския се опровергаваха слуховете за жестокостите на врага и на войната и се обсъждаха всички опити на Наполеон за помирение. В тоя кръжок укоряваха ония, които съветваха да се направят твърде прибързани разпореждания за преместване в Казан на придворните и девическите учебни заведения, които бяха под покровителството на императрицата-майка. Изобщо в кръжока на Елен цялата работа по войната бе смятана като празни демонстрации, които много скоро ще свършат с мир, и господствуваше мнението на Билибин, който сега, в Петербург, беше свой човек у Елен (всеки умен човек трябваше да ходи у нея), че не барутът, а ония, които са го измислили, решават нещата. В тоя кръжок иронично и твърде умно, макар и твърде предпазливо, осмиваха московския възторг, известието за който стигна в Петербург заедно с царя.

В кръжока на Ана Павловна, напротив, се възхищаваха от тия възторзи и говореха за тях тъй, както Плутарх говори за древните: Княз Василий, който заемаше все същите важни длъжности, бе съединителното звено между двата кръжока. Той ходеше y ma bonne amie[1] Ана Павловна, ходеше и dans le salon diplomatique de ma fille[2] и често в непрестанните преминавания от единия лагер в другия се объркваше и у Елен приказваше онова, което трябваше да приказва у Ана Павловна, и обратното.

Наскоро след пристигането на царя княз Василий се разприказва у Ана Павловна за военните работи, като осъждаше жестоко Барклай де Толи и не можеше да реши кой би трябвало да бъде назначен за главнокомандуващ. Един от гостите, известен като un homme de beaucoup de merite[3], когато разказа, че видял избрания днес началник на петербургското опълчение Кутузов как заседава във финансовата палата за приемане на опълченците, предпазливо си позволи да изкаже предположението, че Кутузов би бил човекът, който може да задоволи всички изисквания.

Ана Павловна се усмихна тъжно и каза, че освен неприятности Кутузов нищо друго не е правил на царя.

— Аз казах и повторих в дворянското събрание пресече я княз Василий, — но не ме послушаха. Казах, че избирането му за началник на опълчението няма да се хареса на царя. Не ме послушаха.

— Все някаква мания за фрондиране — продължи той. — И пред кого? И все защото искаме да маймунствуваме на глупавите московски възторзи — каза княз Василий, като се обърка за миг, забравил, че у Елен човек трябва да се подиграва на московските възторзи, а у Ана Павловна — да се възхищава от тях. Но веднага се оправи. — Е, прилично ли е за граф Кутузов, най-стария генерал в Русия, да заседава в палатата, et il en restera pour sa peine[4]! Нима е възможно да се назначи за главнокомандуващ човек, който не може да яхне кон, на съвещание заспива, един най-покварен човек! Хубаво се е препоръчал той в Букурещ! Оставям настрана качествата му като генерал, но нима може в такъв миг да се назначава немощен и сляп човек, просто сляп? Добър ще бъде тоя сляп генерал! Той нищо не вижда. Да играе на криеница… съвсем нищо не вижда!

Никой не възрази на това.

На 24 юли това беше съвсем право. Но на 29 юли Кутузов беше удостоен с княжеско достойнство. Княжеското достойнство можеше да значи, че искаха да се отърват, от него и затуй преценката на княз Василий продължаваше да е права, макар че сега той не бързаше да я изказва. Но на 8 август бе свикан комитет от генерал-фелдмаршала Салтиков, Аракчеев, Вязмитинов, Лопухин и Кочубей за обсъждане на военните работи. Комитетът реши, че неуспехите произлизат от многото началници и макар че хората от комитета знаеха неразположението на царя към Кутузов, след кратко съвещание комитетът предложи да се назначи Кутузов за главнокомандуващ. И същия ден Кутузов бе назначен за пълномощен главнокомандуващ на армиите и на целия край, заеман от войските.

На 9 август княз Василий се срещна пак у Ана Павловна с l’homme de beaucoup de merite[5]. L’homme de beaucoup de merite угодничеше пред Ана Павловна поради желанието си да бъде назначен за управител на едно девическо учебно заведение на императрица Мария Фьодоровна. Княз Василий влезе в стаята като щастлив победител, като човек, постигнал целта на желанията си.

— Eh bien, vous savez la grande nouvelle? Le prince Koutouzoff est marechal![6] Всички разногласия свършиха. Толкова съм щастлив, толкова ми е драго! — каза княз Василий. — Enfin voila un homme[7] — рече той многозначително и строго, като изгледа всички, които бяха в салона. L’homme de beaucoup de merite, въпреки желанието си да получи мястото, не можа да се сдържи да не напомни на княз Василий неговата по-раншна преценка. (Това беше неучтиво и по отношение на княз Василий, и по отношение на Ана Павловна, която също тъй радостно посрещна тая новина; но той не можа да се сдържи.)

— Mais on dit qu’il est aveugle, mon prince?[8] — каза той, напомняйки на княз Василий собствените му думи.

— Allez donc, il y voit assez[9] — каза княз Василий с басовия си припрян глас и покашлюване, с оня глас и с онова покашлюване, с които разрешаваше всички мъчнотии. — Allez, il y voit assez; — повтори той. — И което ми е драго — продължи той, — че царят му е дал пълна власт над всички армии, над целия край, власт, каквато никой главнокомандуващ никога не е имал. Това е втори самодържец — завърши той с победоносна усмивка.

— Дай Боже, дай Боже — каза Ана Павловна.

L’homme de beaucoup de merite, още новак в придворното общество, поиска да поласкае Ана Павловна, оправдавайки нейното по-раншно мнение по тая преценка, и каза:

— Разправят, че царят неохотно дал на Кутузов тая власт. On dit qu’il rougit comme une demoiselle a laquelle on lirait Joconde, en lui disant: „Le souverain et la patrie vous decernent cet honneur.“[10]

— Peut-etre que le coeur n’etait pas de la partie[11] — каза Ана Павловна.

— О, не, не — застъпи се разпалено княз Василий. Сега той вече никому не можеше да отстъпи Кутузов. Според княз Василий не само че Кутузов беше добър, но и всички го обожаваха. — Не, това не може да бъде, защото царят тъй знаеше да го цени по-рано — рече той.

— Да даде Бог само княз Кутузов — каза Ана Павловна — да вземе наистина властта и да не позволи никому да пъха тояги в колелата му — des batons dans le roues.

Княз Василий веднага разбра кой беше тоя никому. Той каза шепнешком:

— Аз зная сигурно, че Кутузов е поставил задължително условие престолонаследникът да не бъде, при армията. Vous savez ce qu’il a dit a l’Empereur?[12] — Княз Василий повтори думите, които Кутузов уж бил казал на царя: „Ако той направи нещо лошо — не мога да го накажа, а ако направи нещо хубаво — не мога да го наградя.“ О, княз Кутузов, та той е най-умният човек, je le connais de longue date[13].

— Разправят дори — каза l’homme de beaucoup de merite, който нямаше още придворен такт, — че светлейшият поставил като условие и самият цар да не отива при армията.

В същия миг, когато той каза това, княз Василий и Ана Павловна се извърнаха от него и се спогледаха тъжно, с въздишка, за наивността му.

Бележки

[1] Добрата, си приятелка.

[2] В дипломатическия салон на дъщеря си.

[3] Човек с големи достойнства.

[4] И ще остане на сухо!

[5] Човекът с големи достойнства.

[6] Знаете ли голямата новина? Княз Кутузов е фелдмаршал.

[7] Най-сетне ето — това е човек.

[8] Но разправят, че той е сляп, княже?

[9] Хайде де, той вижда достатъчно.

[10] Разправят, че се изчервил като девойка, на която четат „Жоконда“, когато му казал: „Царят и отечеството ви награждават с тая чест.“

[11] Може би сърцето не е участвувало в това.

[12] Знаете ли какво е казал на царя?

[13] Аз го познавам отдавна.