Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

X

Наташа се омъжи през ранна пролет 1813 година и в 1820 година имаше вече три дъщери и един син, когото тя бе желала да има, и сега сама го кърмеше. Тя беше напълняла и се беше разширила, тъй че в тая яка майка човек мъчно можеше да познае предишната тънка, подвижна Наташа. Чертите й се бяха оформили и имаха изражение на спокойна мекота и яснота. В лицето й нямаше както по-рано непрестанно горящия огън на оживлението, който бе нейната прелест. Сега често се виждаше само лицето й и тялото, а душата съвсем не се виждаше. В нея личеше само силната; красива и плодовита самка. Сега много рядко се запалваше в нея предишният огън. Това се случваше само когато както сега се връщаше мъжът й или когато оздравяваше някое от децата, или когато си спомняше, с графиня Маря, за княз Андрей (тя не говореше с мъжа си никога за княз Андрей, тъй като предполагаше, че той я ревнува от спомените за него) и много рядко, когато случайно се увличаше да пее, нещо, което след омъжването си тя съвсем бе изоставила. И в тия редки минути, когато предишният огън отново пламваше в нейното развито, красиво тяло, тя ставаше още по-привлекателна от по-рано.

След омъжването си Наташа живееше с мъжа си в Москва, в Петербург и в краймосковското село, и при майка си, тоест у Николай. В обществото рядко виждаха младата графиня Безухова и ония, които я виждаха, оставаха недоволни от нея. Тя не беше нито мила, нито любезна. Не че Наташа обичаше усамотението (тя не знаеше дали го обичаше, или не; струваше й се дори, че не), но като носеше, раждаше и кърмеше децата си и вземаше участие във всеки миг от живота на мъжа си, не можеше да задоволи тия потребности иначе, освен като се откажеше от висшето общество. Всички, които познаваха Наташа до омъжването й, се учудваха като от нещо необикновено от станалата с нея промяна. Единствена старата графиня, която бе разбрала с майчинския си усет, че всички пориви на Наташа водеха началото си само от нейната потребност да има семейство, да има съпруг (както тя, не толкова на шега, колкото искрено, крещеше в Отрадное), единствена майката се чудеше на учудването на хората, които не разбираха Наташа, и повтаряше, че тя винаги е знаела, че Наташа ще бъде примерна съпруга и майка.

— Само че тя стига до крайност в обичта си към мъжа и децата — казваше графинята, — дотолкова, че дори е глупаво.

Наташа не се придържаше към онова златно правило, проповядвано от умните хора, особено от французите, което гласи, че след като се омъжи, девойката не бива да се изостави, да зареже дарбите си, че трябва повече, отколкото като момиче, да се занимава с външността си, че трябва да прелъстява съпруга си така, както го е прелъстявала, преди да й стане съпруг. Наташа, напротив, заряза всичките си очарования, най-силното от които беше пеенето. Тя го бе зарязала тъкмо затуй, че то бе силно очарование. Тя, както се казва, се бе занемарила. Не се грижеше нито за маниерите си, нито за деликатността на приказките си, нито да се показва на мъжа си в най-изгодни пози, нито за тоалета си, нито — да не притеснява мъжа си със своите изисквания. Тя правеше всичко противно на тия правила. Чувствуваше, че ония очарования, които инстинктът й я бе научил да прилага по-рано, сега щяха да бъдат смешни в очите на мъжа й, на когото тя още от първия миг се бе отдала цяла, тоест с цялата си душа, като не бе оставила нито едно скрито от него кътче. Долавяше, че връзката с мъжа й се крепи не на ония поетични чувства, които го бяха привлекли към нея, а на нещо друго, неопределено, но здраво, каквато беше връзката между собствената й душа и тялото.

Да си прави букли, да облича роброни и да пее романси, за да привлича мъжа си, би й се сторило толкова странно, колкото и да се гизди, та самата тя да бъде доволна от себе си. А да се гизди, за да се харесва на другите, може би щеше да й бъде приятно, тя не знаеше, но нямаше никакво време за това. Главната причина, поради която не се занимаваше нито с пеене, нито с тоалета си, нито с обмисляне на думите си, беше, че тя нямаше никакво време да се занимава с това.

Знае се, че човек има способността да бъде погълнат изцяло от едно нещо, колкото и то да изглежда нищожно. И знае се, че няма такова нищожно нещо, което при съсредоточено в него внимание да не се разрасне до безкрайност.

Онова, което изцяло бе погълнало Наташа, беше семейството, тоест мъжът, когото тя трябваше да държи така, че той да принадлежи неразделно на нея, на семейството и децата, които трябваше да носи, ражда, кърми и възпитава.

И колкото повече се вдълбочаваше тя не с ума, а с цялата си душа, с цялото си същество в онова, което я занимаваше, толкова повече то се разрастваше под нейното внимание и толкова по-слаби и незначителни й се струваха нейните сили, тъй че тя съсредоточаваше всички в едно и също нещо и все пак не успяваше да направи всичко, което смяташе, че е необходимо.

Приказките и разсъжденията за правата на жените, за отношенията между съпрузите, за тяхната свобода и за правата им, макар да не се наричаха още както сега въпроси, бяха тогава също такива, каквито са и сега; ала тия въпроси не само че не интересуваха Наташа, но тя съвсем не ги разбираше.

Тия въпроси и тогава, както и сега, съществуваха само за ония хора, които виждат в брака единствено удоволствието, което съпрузите получават един от друг, тоест само едно от началата на брака, а не цялото му значение, което е в семейството.

Тия разсъждения и сегашните въпроси, които приличат на въпросите как може да се получи колкото е възможно по-голямо удоволствие от обеда, тогава не съществуваха, както и сега не съществуват за хората, за които целта на обеда е нахранване и целта на съпружеството — семейство.

Ако целта на обеда е — нахранването на тялото, оня, който ще изяде отведнъж два обеда, ще постигне може би по-голямо удоволствие, но няма да постигне целта, защото двата обеда няма да се смелят от стомаха.

Ако целта на брака е семейство, оня, който ще поиска да има много жени и мъже, ще получи може би много удоволствия, но в никакъв случай няма да има семейство.

Целият въпрос, щом целта на обеда е нахранването, а целта на брака — семейството, се разрешава само с това — да не се яде повече, отколкото стомахът може да смели, и да нямаш повече жени и мъже, отколкото е потребно за семейство, тоест една и един. На Наташа й трябваше съпруг. Дадоха й съпруг. И съпругът й даде семейство. И тя не само не смяташе, че й трябва друг, по-добър съпруг, но тъй като всичките й душевни сили бяха устремени да служи на тоя съпруг и на семейството, тя не можеше и да си представи и не виждаше никакъв интерес да си представя какво би било, ако беше иначе.

Наташа не обичаше обществото изобщо, ала толкова повече обичаше обществото на своите — на графиня Маря, на брат си, на майка си и на Соня. Тя скъпеше обществото на ония хора, при които — невчесана, по роба, би могла да излезе с широки крачки от детската стая с радостно лице и да покаже пеленка с жълто вместо със зелено петно и да изслуша утешения, че детето сега е много по-добре.

Наташа до такава степен се беше занемарила, че дрехите й, прическата, неуместно казаните думи, ревността й — тя ревнуваше от Соня, от гувернантката, от всяка хубава и грозна жена — бяха обикновеният прицел за шеги на всичките й близки. Общото мнение беше, че Пиер е под чехъла на жена си и наистина беше тъй. Още от първите дни на съпружеството им Наташа предяви своите изисквания. Пиер се учуди от тоя съвсем нов за него възглед на жена му — че всеки миг от неговия живот принадлежи ней и на семейството; Пиер се учуди от изискванията на жена си, но беше поласкан от тях и им се подчини.

Подчинението на Пиер се състоеше в това, че той не само не смееше да ухажва, но не смееше да говори усмихнат с друга жена, Не смееше да ходи в клубове, по обеди само тъй, за да прекара времето си, не смееше да харчи пари за прищевки, не смееше да пътува за дълго време освен по работа, в която жена му включваше и научните му занимания, от които тя нищо не проумяваше, но на които отдаваше голямо значение. Срещу това Пиер имаше пълно право да разполага в къщи не само със себе си, както си искаше, но и с цялото семейство. У дома си Наташа се държеше като робиня на мъжа си; и когато Пиер се занимаваше — четеше или пишеше в кабинета си, цялата къща ходеше на пръсти. Стигаше Пиер да прояви някаква своя силна склонност към нещо и онова, което обичаше, винаги се изпълняваше. Стигаше само да каже, че желае нещо, и Наташа скачаше и хукваше да го изпълни.

Цялата къща се ръководеше от мнимите заповеди на съпруга, тоест от желанията на Пиер, които Наташа се мъчеше да предугади. Начинът и мястото, дето щяха да живеят, познанствата, връзките, заниманията на Наташа, възпитанието на децата — всичко не само че се вършеше по изразената воля на Пиер, но Наташа се мъчеше да предусети онова, което можеше да произтича от мислите, изказвани от Пиер в разговорите. И тя вярно долавяше онова, което бе същина на Пиеровите желания, и щом веднъж го доловеше, здраво държеше на това, което бе открила. И когато самият Пиер поискаше да промени желанието си, тя се бореше срещу него с неговото оръжие.

Така през тежкото за Наташа време, което Пиер никога не забравяше, след раждането на първото слабо дете, когато трябваше да сменят три кърмачки и Наташа се бе разболяла от отчаяние, веднъж Пиер й каза мислите на Русо, с които той бе напълно съгласен, за неестествеността и вредата от кърмачките. При второто дете, въпреки противодействието на майка й, на докторите и на мъжа й, които не се съгласяваха тя да кърми — което се смяташе тогава за нещо нечувано и вредно, тя настоя на своето и оттогава кърмеше всичките си деца.

В минути на раздразнение твърде често се случваше, че мъжът и жената спореха дълго, но след спора Пиер, за своя радост и учудване, намираше не само в думите, но и в действията на жена си същата своя мисъл, срещу която тя беше спорила. И не само че намираше тая мисъл, но я намираше изчистена от всичко, което бе излишно, предизвикано от увлечението и спора, така както той я бе изразил.

След седем години съпружество Пиер чувствуваше радостното, твърдо съзнание, че не е лош човек и чувствуваше това, защото се виждаше отразен в жена си. В себе си той чувствуваше всичко — и добро, и лошо — смесено и засенчващо се едно друго. Но в жена му се отразяваше само онова, което бе истински хубаво; всичко, което не беше съвсем хубаво, бе махнато. И това отразяване ставаше не по пътя на логическата мисъл, а по друг — тайнствен и непосреден път.