Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

99

Горе шахтата беше облицована със стоманена броня. В нея се спускаха масивни цилиндри от мъчнотопима стомана, които стигаха до мястото, където температурата в шахтата достигаше до триста градуса. Това стана най-неочаквано, когато стигнаха на дълбочина пет километра от повърхността. Цяла смяна работници и два хиперболоида бяха погубени на дъното на шахтата.

Гарин беше недоволен. Спускането и занитването на цилиндрите забавяха работата. Сега, когато стените на шахтата бяха нажежени, започнаха да ги охлаждат със сгъстен въздух и изстивайки, те вече сами образуваха издръжлива броня. Разтваряха ги по диагонал с решетести ферми.

Диаметърът на шахтата не беше голям — двадесет метра. Вътрешността й представляваше сложна система от въздуховъвеждащи и отвеждащи тръби, крепежи, мрежа от проводници, дуралуминиеви кладенци, в чиято вътрешност се движеха гребалките на елеваторите — трансмисионни колела, площадки за елеваторно предаване и площадки, където стояха машините за сгъстен въздух и хиперболоидите.

Всичко се задвижваше от електричество: подземните асансьори, елеваторите, машините. Отстрани на шахтата се прокопаваха пещери за складиране на машини и почивка на работниците. За да разтовари главната, Гарин прокара успоредно на нея втора шахта с диаметър шест метра — тя съединяваше пещерите с електрически асансьори, които се движеха със скоростта на пневматично ядро.

Най-съществената част от работата — сондирането — се провеждаше съгласувано с действието на лъчите на хиперболоидите, на охлаждането с втечнен въздух и на изгребването на скалната маса с елеваторите. Дванадесет хиперболоида със специално устройство, черпещи енергия от волтови дъги с електроди от шамонит, пронизваха и разтопяваха скалната маса, струи течен въздух мигновено я охлаждаха и тя се, разпадаше на дребни частици, попадаше в гребалките на елеваторите. Продуктите от горенето и парата се изхвърляха от вентилатори.