Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиперболоид инженера Гарина, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Донка Станкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2010)
Издание:
Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №82
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от руски: Донка Станкова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.
Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023
Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54
Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С-31
© Атанас Свиленов, предговор, 1987
© Донка Станкова, преводач, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина
Издательство „Современник“, Москва, 1982
История
- — Добавяне
10
Приблизително по същото време онзи, който беше казал, че името му е Пянков-Питкевич, пристигна с файтон с вдигнат гюрук до едно от пустеещите места на Петроградската страна, плати на кочияша и тръгна по тротоара покрай празното място. Отвори портичката на дървена ограда, прекоси двора и се изкачи на петия етаж по тясна стълба от черния вход. Отвори вратата с два ключа, окачи в антрето на единствения гвоздей палтото и шапката си, влезе в стаята, четирите прозореца на коя то бяха замазани до половината с креда, седна на прокъсаното канапе и захлупи лице в дланите си.
Едва тук, и стаята (отрупана с лавици с книги и физически уреди), можа най-после да се отдаде на страшната тревога, която го бе обзела от предната вечер.
Ръцете му, стиснали лицето, трепереха. Той разбираше, че смъртната опасност не бе отминала. Беше объркан. В негова полза се очертаваха само някакви малки възможности, от сто — деветдесет и девет бяха против. „Каква непредпазливост, ах, каква непредпазливост“ — шепнеше той.
Накрая с усилие овладя вълнението си, удари с юмрук мръсната възглавница, легна по гръб и затвори очи.
Мисълта му, претоварена от страшно силното напрежение, си почиваше. Няколко минути пълна неподвижност го освежиха. Стана, наля си чаша мадейра и я изпи на един дъх. Когато по тялото му се разля горещата вълна, той закрачи из стаята бавно и отмерено, търсейки тези малки възможности за спасяване. Внимателно повдигна стария тапет при перваза на пода, извади под него някакви чертежи и ги нави на руло. Взе от лавиците няколко книги и сложи в куфара всичко това заедно с чертежите и с части от физически уреди. Често ослушвайки се, той занесе куфара долу и го скри под купчина боклук в едно от тъмните мазета за дърва. Отново се качи в стаята си, извади от писалището револвера, огледа го и го мушна в задния джоб…
Беше пет без четвърт. Отново легна, палеше цигара след цигара и хвърляше угарките в ъгъла. „Няма съмнение, не са го намерили!“ — почти извика той, скачайки от леглото, и пак заснова по диагонал из стаята.
Вече по здрач нахлузи груби ботуши, облече лененото си палто и излезе.